Решение № 4228 от 25.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4228 гр. Пловдив, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20225330108596 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Стелит 1“ ЕООД, ЕИК 107544354, със седалище и адрес на управление в област Габрово, гр. Севлиево, п.к. 5400, бул./ул. „Стойчо Часовникаров“ № 1, представлявано от **** Ц. Б. М., срещу „Софт Консулт - Г.“ ЕООД, ЕИК 160130113, със седалище и адрес на управление в област Пловдив, община Раковски, с. Белозем, п.к. 4130, бул./ул. „Марин Йовков“ № 3, представлявано от **** Г. Г. Г., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55 пр. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между „Софт Консулт - Г.“ ЕООД и „Стелит 1“ ЕООД са съществували договорни правоотношения, по силата на които „Софт Консулт - Г.“ ЕООД отговарял за софтуерната поддръжка на счетоводната програма, използвана от ищеца, както и за други, свързани с нея дейности. Предоставянето на тези услуги от страна на ответника се осъществявало сравнително рядко (2-3 пъти на годишна база), като за всяка отделна предоставена услуга, „Софт Консулт - Г.“ ЕООД издавал фактури – общо 11 фактури за периода от 15.06.2017 г. до 04.02.2021 г. на обща сума от 8 481,74 лв., които понастоящем били заплатени от ищеца. Сочи се, че счетоводството на ищцовото дружеството се ръководело и обслужвало от Д.

Х. Р., която през процесния период била в трудови правоотношения със „Стелит 1“ ЕООД на длъжност „****“. В тази връзка се твърди от ищеца, че в периода от месец юни 2018 г. до месец април 2021 г., Р. била извършвала разпоредителни сделки и трансакции по свое усмотрение с имущество 1

/наличности от банковите сметки/ на „Стелит 1“ ЕООД, без да бъде упълномощена за това по надлежен ред. Поради което се поддържа от ищеца, че лицата, получили парични преводи от дружествените сметки на ищеца ги получили при условията на изначална липса на основание. Твърди се, че ответникът „Софт Консулт - Г.“ ЕООД бил част от кръга лица, получили без надлежно правно основание парични суми, които в процесния случай били в остатъчен размер на 28 556 лева, предвид направено уточнение. Последното било видно от приложените към исковата молба банкови извлечения.

Развиват се съображение, че тези обстоятелства осъществяват фактическия състав на неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 55 от ЗЗД, доколкото е налице преминаване на блага от патримониума на ищеца в този на ответника, без между страните да са съществували отношения, които да обосноват извършените преводи. В тази връзка се сочи, че за всички реално доставени услуги по софтуерна поддръжка от страна на ответник, „Стелит 1“ ЕООД било заплатило в срок дължимото възнаграждение. Поддържа се, че само по следните фактури са отразени реално предоставени услуги: № *****/**** - 1200 лв.; № *****/****** – 1055 лв.; № *****/***** – 120 лв.; № ****/***** - 586.74 лв.; № *****/****** – 320 лв.; № *****/***** г. – 400 лв.;

№ *****/****** – 600 лв.; № ****/***** – 950 лв.; № *****/***** – 600 лв.;

№ ****/***** – 900 лв.; № *****/***** – 800 лв.; № ****/***** – 950 лв.

Твърди се, че всички останали плащания към ответника, които били отразени в банковите извлечения като такива по фактури, всъщност касаели процесните плащания без основание, за които изобщо не били издавани фактури и не е била предоставяна услуга от страна на ответника. Паричните преводи били осъществявани чрез различни банки, обслужващи дружествените сметки на „Стелит 1“ ЕООД, а именно: „***********“ АД, „*****“ АД и „****“ АД. Пред съответните банки били предоставяни платежни нареждания от страна на Д. Р., на които бил придаден вид, че са подписани от ***** на „Стелит“ - Ц. М., но в действителност били подписвани от самата Р.. За възстановяването на неоснователно платените суми била връчена покана за доброволно изпълнение до „Софт Консулт - Г.“ ЕООД, както и нотариална покана до същия, без обаче да последва заплащане от ответника. При тези твърдения се моли за уважаване на исковата молба и присъждане на претендираната сума за главница, както и за обезщетение за забава за периода след датата на поканата, връчената на 04.01.2022 г., до предявяването на иска. Претендират се и разноски.

С молби от 18.05.2022 г. и 29.06.2022 г. ищецът е уточнил конкретния размер на отделните плащания и по кои фактури са извършени те, респ. как е формиран общия размер на главницата, както и начинът на формиране на обезщетението за забава. В тази насока се сочи, че се претендира осъждане на ответника „Софт Консулт - Г.“ ЕООД да заплати ищеца „Стелит 1“ ЕООД сумата от общо 28 556 лева, представляваща общия размер на дължимото и изискуемо вземане на ищеца вследствие на получени от ответника парични суми при изначална липса на основание, съгласно отразени в счетоводството и банковите сметки на ищеца плащания по фактура № **/***** в размер на 965 лв., фактура № ***/***** г. в размер на 1 200 лв., фактура № **/**** г. в 2 размер на 960 лв., фактура № **/***** г. в размер на 1 100 лв., фактура № **/**** г. в размер на 1 250 лв., фактура № **/**** г. в размер на 1 250 лв., фактура № ***/**** г. в размер на 600 лв., фактура № **/**** г. в размер на 900 лв., фактура № **/**** г. в размер на 1 900 лв., фактура № **/***** г. в размер на 900 лв., фактура № **/***** г. в размер на 1 250 лв., фактура № **/***** г. в размер на 1 250 лв., фактура № **/**** г. в размер на 1 255 лв., фактура № **/**** г. в размер на 1 200 лв., фактура № **/**** г. в размер на 1 250 лв., фактура № **/***** г. в размер на 1 250 лв., фактура № ****/***** г. в размер на 3 000 лв., фактура № **/****** в размер на 1 250 лв., фактура № **/****** г. в размер на 950 лв., фактура № ***/***** г. в размер на 1 355 лв., фактура № ****/**** г. в размер на 1 355 лв., фактура № **/**** г. в размер на 1 366 лв. и фактура № ****/*** г. в размер на 800 лв., както и сумата в общ размер 824,99 лева, представляваща обезщетение за забава върху главниците, начислено за периода 05.01.2022 г. – 18.04.2022 г., и състоящо се от следните суми: 27.88 лв. по фактура № **/***** лв., 34.67 лв. по фактура № ***/***** г., 27.74 лв. по фактура № **/**** г., 31.78 лв. по фактура № **/***** г., 36.11 лв. по фактура № **/**** г., 36.11 лв. по фактура № **/**** г., 17.33 лв. по фактура № ***/**** г., 26 лв. по фактура № **/**** г., 54.89 лв. по фактура № **/**** г., 26 лв. по фактура № **/**** г., 36.11 лв. по фактура № **/***** г., 36.11 лв. по фактура № **/**** г.. 36.26 лв. по фактура № **/**** г., 34.67 лв. по фактура № **/*** г., 36.11 лв. по фактура № **/**** г., 36.11 лв. по фактура № **/**** г., 86.67 лв. по фактура № ****/***** г. 36.11 лв. по фактура № **/******* 27.45 лв. по фактура № **/**** г., 39.15 лв. г. по фактура № ***/***** г., 39.15 лв. по фактура № ****/*****, 39.47 лв. по фактура № **/**** г., 23.11 лв. по фактура № ****/*** г., както и да заплати законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 19.04.2022 г., до окончателното й заплащане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Софт Консулт - Г.“ ЕООД, с които ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че между двете дружества съществували търговски отношения от 2017 г. по предоставяне от „Софт Консулт – Г.“ ЕООД на услуги по поддръжка на счетоводната програма на „Стелит 1“ ЕООД, като за целия период на търговски отношение между дружествата имало издадени 13 броя фактури, които са заплатени от ищеца, а именно: № ********** / 20.06.2017г. - 1200 лв., № ****/***** - 1055 лв., № ***/****г. - 120 лв., № ****/****г. - 586.74 лв., № ****/**** - 320 лв., № *****/***** - 400 лв., № ****/****г. - 600 лв., № ***/****г. - 950 лв., № ***/****г. - 600 лв., № ********** / 18.03.2020г. - 900 лв., № ****/****г. - 800 лв., № ****/****г. 950 лв. и № ***/***** - 1355 лв. Изложени са аргументи за недопустимост на иска и неяснота на изложеното в исковата молба. Сочи се, че ищецът твърдял наличие на основателни плащания по фактури, въз основа на предоставените услуги, а в уточняващите си молби претендирал неоснователни плащания, като включвал и част от фактурите, които вече бил потвърдил в исковата молба за основателно платени. В частност това били фактура № **** на стойност 600 лв., фактура № ** на стойност 900 лв., фактура № **** на стойност 800 лв. и фактура № **** на стойност 950 лв., като последната била 3 идентична с фактура № **. Видно било от банковите извлеченията на ищеца, че плащане по фактура № **** не е налично, но било отразено плащане по фактура № ** по сметката на дружеството, която е на същата стойност. В тази връзка се заявява, че ако ищецът възрази и не признае, че плащането по фактура № ** е всъщност плащане по идентичната фактура № ****, то на основание чл. 211 ГПК, ответникът предявявал насрещен иск за заплащане на сумата по фактура № **** от *****г. на стойност 950 лв., поради липса на получено плащане от „Стелит 1“ ЕООД по сметка на „Софт Консулт – Г.“ ЕООД, както и лихва за забава от деня на издаване на фактурата и законна лихва от деня на завеждане на насрещния иск до окончателното изплащане на сумата.

Възразява се и по основателността на иска, като са развити съображения и принципни постановки в подкрепа на извода за неосъществен фактически състав на кондикционния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД.

Ответникът твърди, че липсва извършено неоснователно плащане, респ. постъпили без основание суми по негова сметка. В периода от 01.06.2017г. до 31.12.2021г. дружеството „Софт Консулт – Г.“ ЕООД притежавало една единствена банкова сметка с IBAN ************* в „*** *****“ АД, посочена и в издадените от ответника фактури. Останали банкови сметки, а именно IBAN ******* и IBAN *******, които фигурирали в доказателствата на ищеца не били сметки на ответника и платените по тях суми не били получени от последния, независимо, че като получател в платежните нареждания бил посочен „Софт Консулт – Г.“ ЕООД, доколкото това обстоятелство не го правило титуляр на сметката. Твърди, се че от цитираните в уточняващите молби като неоснователни плащания по фактури, единствено пет от преводите били получени по посочената по-горе банковата сметка на ответника, а именно плащания по фактура № **** на ***** г. в размер на 600 лв.; по фактура № ** г. в размер на 900 лв.; по фактура № ** (№ ****) на ***** г. в размер на 950 лв.; по фактура № **** на ***** г. в размер на 800 лв.; и по фактура № **** на ***** г. в размер на 1 355 лв. По всички тези фактури се поддържа, че са предоставяни услуги, като за първите четири ищецът изрично бил признал сторените основателни плащания, а за плащането по последната фактура било налице основание - предоставените услуги на „Стелит 1“ ЕООД, и сумата била надлежно осчетоводена и вписана в регистрите на „Софт Консулт - Г." ЕООД, както и в счетоводната програма на „Стелит 1“ ЕООД. Изцяло се възразява, че всички останали претендирани от ищеца суми да са получени от „Софт Консулт – Г.“ ЕООД, респ. поддържа се, че е налице основание за получаване на сумите, които реално били преведени по банкова сметка на ответника. Доколкото липсвало плащане на голяма част от претендираните суми, то ответникът намира за безпредметно установяването на валидно правоотношение между страните, явяващо се основание на плащането. За друга част от плащанията, пък се сочи, че били налични валидно издадени фактури и предоставени услуги, предвид горното.

Намира за неотносимо изложеното относно начина на извършване на преводите от служител на ищеца. В тази връзка също така се позовава на чл.

301 ТЗ, като сочи, че ищецът следвало веднага да се противопостави на 4 плащанията, ако те не са били извършени от упълномощено за това лице.

Сочи, че това не е било сторено. По изложените съображения се моли за отхвърляне на иска и се претендират разноски.