Акт от 21.07.2017, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№_______ гр.

Варна, ____.07.2017г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: МАРИЯ ХРИСТОВА при участието на секретаря

ХРИСТИНА АТАНАСОВА, като разгледа докладваното от съдията т.дело№644 по описа за

2016г. на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове от

„МАНИЯ ТИЙМ“ АД, гр.Варна срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕИГ РЕ“ АД, гр.София, за заплащане на сумата от 86 736,03 лв., представляваща изплатено на Ю.С.Г.обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в размер на 75 000 лв., ведно със законната лихва върху нея в размер на 11 736.03 лв., за периода от 22.10.2013г. до 25.11.2015г., вследствие на смъртта на сина й С.Г.С., настъпила в резултат на ПТП на 22.10.2013г., явяващо се трудова злополука, причинена от С.Й.С.- служител на „Мания Тийм“ АД, последното явяващо се застраховано лице по риска „Гражданска отговорност“ по договор за застраховка № 09113001604318/17.06.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищецът излага в исковата си молба, че на 21.10.2013г. е командировал своите служители - С.Г.С., С.Й.С.и М.Г.Х.в Република Гърция, гр.Атина, с цел откриване на магазин, за периода от 22.10.2013г. до 24.10.2013г.

Твърди, че във връзка с поставената им задача, на 22.10.2013г. тримата са отпътували от гр.Варна с предоставения им служебен автомобил- „Шкода Фабия“ с

ДК №7784 НС, управляван от С.Й.С.. По време на пътуването, на магистрала Хемус, на километър 390+800, посока гр.Шумен, водачът се е движил с несъобразена с пътните условия и видимост скорост, като при възприемане на появилото се на пътя препятствие- куче /чакал/ и предприемане на маневра по заобикалянето му, е изгубил контрол над автомобила и се е блъснал в предпазната мантинела между двете платна, впоследствие в бетонен фундамент на пътя, завъртял се е, преобърнал се е по таван и е спрял на значително разстояние от мястото на удара. В резултат на произшествието, седящият на предната седалка С.Г.С. е получил увреждания несъвместими с живота и е починал.

Автомобилът е собственост на „ДСК Лизинг“ АД, което е предоставило ползването му на ищеца „Мания Тийм“ АД, въз основа на договор за финансов лизинг № 0003244А1/12.06.2013г. Към датата на инцидента същият е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 09113001604318/17.06.2013г. със срок на действие от 18.06.2013г. до 17.06.2014г.

С решение по г.д.№

12826/2014г. на ВРС, постановено при участието на ответника, в качеството му на трето - лице помагач, ищецът е осъден да заплати на Ю.С.Г., единствен наследник на пострадалия С.Г.С., сумата от 75 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на сина й, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на инцидента - 22.10.2013г. до окончателното й изплащане, на основание чл.200 от КТ.

Твърди се, че посочената сума, ведно със законната лихва в размер на 11 736.03, дължима за периода от 22.10.2013г. до 25.11.2015г. е била заплатена на Ю.Г., поради което има право да получи стойността на заплатеното обезщетение, на основание чл.229 от КЗ /отм./. Излага се още, че претенцията е предявена от ищеца, в качеството му на трето ползващо се лице от застрахователното покритие и в качеството му на работодател на С.С., управлявал процесния автомобил, с който е причинен инцидента, заплатил на основание чл.200 от КТ обезщетение за неимуществени вреди. Предвид извършеното плащане и съгласното систематическото тълкуване на разпоредбите на чл.54, чл. 226 КЗ (отм.) и чл.229 от КЗ (отм.) и чл.257 от КЗ (отм.), няма пречка, след удовлетворяване наследниците на своя служител С.С., ищецът да насочи регресната си претенция направо срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на сумите, които е заплатил на наследниците на пострадалия, починал в резултат на пътния инцидент, представляващ и трудова злополука. Претендира и присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание и с писмено становище ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове. Излага, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на определените в закона предпоставки за уважаване на исковете – настъпилия инцидент, вината на водача на автомобила, който е предприел неправилна и рискова маневра довела до настъпване на произшествието и смъртта на С.Г.С., както и заплащане на обезщетението от ищеца. Излага, че по делото не се установи наличие на съпричиняване, доколкото пострадалото лице е било с предпазен колан. Безспорно се установява и наличието на застраховка „Гражданска отговорност” за автомобила, в който е пътувал пострадалия, поради което искът е предявен срещу надлежен ответник.

По същество моли предявените искове да бъдат уважени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът „ЗД ЕИГ ЗЕ“ АД, гр.София, с писмени отговори, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че ищецът е бил работодател на лице починало вследствие на трудова злополука и е изплатил обезщетение по реда на чл.200 от КТ, поради което няма качеството „потребител на застрахователна услуга“, респ. право на регрес за заплатеното от него обезщетение по реда на КЗ. Същият може да претендира възстановяване на заплатените суми от виновните работници и служители. Твърди още, че при настъпване на ПТП не е налице вина у водача С.С., по аргумент от разпоредбата на чл.300 от ГПК. Няма данни за постановена присъда срещу него, нито за влизането й в сила.

Оспорва механизма на настъпване на произшествието, като твърди, че същото е настъпило в резултат на случайно събитие - появата на куче /чакал/ на пътното платно, което не е могло да бъде предотвратено от водача на автомобила и за което застрахователят не отговаря. Оспорва твърденията, че водачът е управлявал автомобила с несъобразена скорост, поради което същият не е виновен за настъпване на произшествието, респ. застрахователят не носи безвиновна отговорност. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалото лице е пътувало без предпазен колан, който би предотвратил настъпването на смъртта му. По същество претендира отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. С писмени становища оспорва исковете, като поддържа подадените писмени отговори. Твърди, че по делото е безспорно установено обстоятелството, че застрахованият от ищцовото дружество водач не е могъл нито да предвиди, нито да предотврати настъпването на произшествието, поради което е налице „случайно събитие”, изключващо неговата вина, респ. възможността за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

По същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и да му бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение с искане същото да бъде намалено до минималния размер по Наредба №1/2004г.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни норми, за да се произнесе по същество на предявения иск, взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.229 КЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД.

Предвид разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК ищецът дължи доказване на твърдените от него факти, а именно: 1/ Фактът на настъпилото ПТП и вината на водача, която се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 от ЗЗД/;

2/ Наличие на валидно застрахователно правоотношение; 3/

Настъпването на неимуществените вреди и заплащането им от ищеца; 4/ Причинно-следствената връзка между ПТП и вредоносния резултат.

В тежест на ответника е да установи, че настъпването на произшествието е резултат от случайно събитие, наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, както и погасяването на задълженията.

Не се спори между страните и съдът приема за безспорни между тях обстоятелствата, че процесният лек автомобил „Шкода Фабия“ с ДК №7784 НС е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 09113001604318/17.06.2013г. със срок на действие от 18.06.2013г. до 17.06.2014г. в „Застрахователно дружество ЕИГ РЕ” АД, гр.София, както и относно факта на настъпване на ПТП на 22.10.2013г. и смъртта на лицето С.Г.С..

Съобразно разпоредбата на чл.229 КЗ /отм./ застрахованият деликвент има право да получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице.

От представените по делото писмени доказателства /договор за лизинг от 12.06.2013г. и приложенията към него /л.14-23/ се установява по безспорен начин, че автомобилът, с който е настъпило произшествието е собственост на „ДСК Лизинг“ АД, което е предоставило ползването му на ищеца „Мания Тийм“ АД, което от своя страна е упълномощило С.Й.С., негов служител, да го управлява /л.42/.

Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът, в качеството му на ползвател е материалноправно легитимиран да се ползва от сключения застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” и се счита застрахован /така решение по т.д.№377/2012г. на ВКС, 2-ро т.о., решение по т.д.№328/2008г. на ВКС, 2-ро т.о. и др./.

Спорен по делото е въпросът дали ищецът, в качеството му на работодател на починалото лице, изплатил обезщетение на неговите наследници по реда на чл.200 от КТ има право на регрес от застрахователя на деликвента, причинил трудовата злополука /увреждането/.

Съдът намира, че по този въпрос е формирана трайна съдебна практика, представляваща задължителна такава по реда на чл.290 от ГПК, според която „от систематичното тълкуване на разпоредите на чл. 54 от ЗЗД, във вр. с чл. 226 и чл. 229 от КЗ следва, че няма пречка и работодателят, който чрез заплащане на обезщетение по чл. 200 от КТ вече е удовлетворил пострадалия работник или служител, респ. неговите наследници, да насочи регресните си претенции за връщане в патримониума си на платеното, не срещу деликвента, причинил трудовата злополука и увреждането, а направо срещу неговия застраховател по застраховката „гражданска отговорност”. /решение №395/10.10.2012г. по г.д.№1538/2011г. на ВКС, 4-то г.о./.

С оглед на горното и доколкото по делото е безспорно установено обстоятелството, че за автомобила, с който е причинено ПТП е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите със застраховател „Застрахователно дружество ЕИГ РЕ” АД, гр.София, с период на покритие от 18.06.2013г. до 17.06.2014г., съдът намира, че ответникът е надлежно легитимиран да отговаря по предявените спрямо него искове.

Съобразно изложеното по-горе фактът на настъпване на ПТП, предмет на исковете, е безспорен между страните, но е налице спор относно механизма на произшествието, вината на водача, наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, както и обстоятелства изключващи вината на водача - случайно събитие довело до възникване на произшествието.

Преди да пристъпи към разглеждане на спорните между страните обстоятелства по същество, съдът следва да се произнесе по наведеното от ответника възражение, че вината на водача С.С. е изключена по аргумент от разпоредбата на чл.300 от ГПК, доколкото няма данни за постановена срещу него присъда, нито за влизането й в сила.

Действително, от приложеното по делото ДП №1112/2013г. по описа на УП-Ветрино ОД на МВР и постановление на ВОП от 10.05.2014г. по преписка №4383/2013г. /л.59-61/ е видно, че същото е прекратено на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, но само по себе си посоченото обстоятелство не е достатъчно да обоснове извод за наличие на случайно събитие причина за произшествието, респ. липса на вина у водача на МПС.

Съобразно трайно установената съдебна практика, въпреки характера си на официални документи, актовете на органите на досъдебното производство не съставляват доказателства за механизма на пътно-транспортното произшествие и за поведението на участниците в него. В гражданския процес, в който се разглежда иск за обезщетяване на вреди от пътно-транспортно произшествие, актовете на органите на досъдебното производство не се ползват с присъщата на присъдата обвързваща сила по чл.300 от ГПК, поради което въз основа на същите не може да бъде направен извод за наличието или липса на вина у дееца /решение по т. д.№648/2008г. на ВКС, ІІ т.о./. Постановлението за прекратяване на досъдебното производство отразява мнението на разследващия орган за отсъствие на основание за носене на наказателна отговорност от причинителя на произшествието, но тази констатация не е обвързваща за гражданския съд.