Определение № 483 от 09.08.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 483 гр. Варна, 08.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно търговско дело № 20243001000333 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №2976/07.05.2024г. по описа на ДОС на Застрахователно А. Дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, подадена чрез пълномощник адвокат Т. Т., САК, срещу определение

№108/27.03.2024г., постановено по т.д №32/2022г. на Окръжен съд – ******, с което е оставена без уважение молбата на страната по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на постановеното по делото прекратително определение №57/13.02.2024г. чрез присъждане на ответника на сторените разноски по делото.

Частният жалбоподател намира обжалваното определението за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че с оглед изхода на спора – прекратяване на делото поради оттегляне на иска от страна на ищеца, на ответното дружество се дължи репариране на сторените в производството разноски на основание чл. 78 ГПК, за направата на които по делото са представени доказателства. Излага съображения, че липсата на договор за правна защита и съдействие не е пречка за присъждане на сторения разход за защита и процесуално представителство в размер на 3 240 лв. с ДДС, като твърди, че този разход ответникът е удостоверил посредством списък по чл.80 ГПК, фактура № 784/21.06.2022г. и преводно нареждане за плащане на сумата по банков път. Намира обжалваното определение за постановено в отклонение със задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 6/06.11.2023г. по т.д. 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и по същество уважаване на искането за присъждане на разноски.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срокът по чл.275, ал.1 от ГПК е спазен. Предмет на обжалване е съдебен акт, чиято обжалваемост е предвидена в закона – чл.248, ал.3, във вр. чл. 402, ал. 2 ГПК.

При тези данни жалбата се приема за процесуално допустима.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна – ищецът Н. Х. Н., действащ чрез своята майка и законен представител Т. Н. Х., не е изразила становище по 1 частната жалба.

За да се произнесе, съставът на въззивния съд съобрази следното:

Производството по т.д. № 32/2022г. по описа на Окръжен съд – ****** (ДОС) е образувано по искова молба вх. №1072/24.02.2022г., с която от Н. Х. Н., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Т. Н. Х., двамата от град ******, срещу ответника З. А. Д. „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, седалище град София, е предявен прекият иск по чл.432 КЗ за присъждане на дължимо на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, причинени му при ПТП от 29.06.2017г., настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на застрахован при ответното дружество водач на МПС.

Заявената претенция е в размер на 45 000 лева, като същата се търси ведно със следващото се обезщетение за забава, считано от 19.09.2021г. до окончателното плащане.

Видно от данните по делото, ответникът е подал писмен отговор на исковата молба вх. №2859/23.05.2022г., като с допълнителна молба от 17.06.2022г. (подадена по електронна поща), съответно от 21.06.2022г. (подадена чрез пощенски куриер) ответникът е представил пълномощни, удостоверяващи учредена представителна власт на адвокатско дружество „Х., Т. и Илиев“, град София и изрично на подалия отговор адвокат Т. Т..

По делото е извършена на двойната размяна на книжа между страните, приключила с подаден от ответника на 21.07.2022г. допълнителен отговор.

С определение №271/16.09.2022г. съдът е спрял производството по делото до приключването с окончателен акт на започнатото срещу деликвента наказателно производство.

След възобновяване на производството (определение №389/13.11.2023г.) съдът е провел разпоредително заседание по чл.374 ГПК като е насрочил открито съдебно заседание за 23.02.2024г.

С молба от 29.01.2024г. ищецът е заявил оттегляне на предявените искове (главен и акцесорен), която първоначално е била оставена без движение като на ищеца са дадени изрични указания за нейното поправяне.

Междувременно, във връзка с насроченото открито съдебно заседание, с молба от 13.02.2024г. ответникът е представил списък по чл. 80 ГПК, ведно с фактура № 0000000784 от 21.06.2022г. за сумата 3 240 лв., включваща данъчна основа от 2 700 лв. с основание „депозиране на отговор и процесуално представителство по т.д. № 32/2022г. на ОС-******“ и 540 лв. - начислен ДДС, платежно нареждане от 22.06.2022г. за превод на сумата 3 240 лв. по банкова сметка на адвокатско дружество „Х., Т. и Илиев“.

С определение №57/13.02.2024г. съдът е зачел заявеното от ищеца десезиране по чл.232 ГПК и е прекратил производството по делото.

В срока за обжалване на това прекратително определение с нарочна молба вх.

№ 1554/01.03.2024г. ответникът е поискал неговото допълване чрез присъждане на сторените съгласно представения списък по чл. 80 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК от ищеца, чрез процесуалния му представител по делото адвокат М. Я., ДАК, е подаден писмен отковор, в който оспорва молбата като 2 частично неоснователна. Счита, че претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение е прекомерно, несъобразено с извършените до момента на прекратяване на исковото производство действия от пълномощника на ответника, с вида на спора и неговата фактическа и правна сложност. С оглед на това моли за намаляване по размер на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде присъдено на ответника като сторен разход.

За да остави без уважение молбата на ответника „ОЗК Застраховане“ АД за изменение на постановеното по делото прекратително определение №57/13.02.2024г. в частта за разноските и присъждане в полза на страната на претендираната сума от 3 240 лв. за адвокатско възнаграждение, първоинстанционният съд е приел, че поради непредставянето по делото на договор за правна защита и съдействие между ответника и представлявалия го адвокат или на друг вид двустранен документ, който който по изключение да санира липсващия договор, не е удостоверено постигната уговореност между страните за размера на дължимия хонорар и начина на плащането му. Представените от ответника документи – пълномощни, фактура и платежно нареждане, са едностранни и съдържат едностранни волеизявления, поради което не удостоверяват надлежно сторения разход.

Категорично и последователно ВКС приема в своята практика, че за да се иска заплащането на разноски те трябва да са направени във връзка с висящото съдебно производство. Това налага те да са извършени до момента, в който ответникът е узнал за прекратяването на воденото срещу него производство (определение №2241/19.07.2023 по дело №2792/2023 на ВКС, 1-во г.о.). Отговорността по чл. 78, ал.

3 и ал. 4 ГПК има деликтен характер като е обективна такава за вредите, причинени на другата страна от предявяването на недопустим или неоснователен иск и е ограничена по обем само до заплатените такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат. В тези случаи не е предвидена възможност за пълно или частично освобождаване на ищеца от тази отговорност извън случая по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Затова, ако договорът между ответника и неговия довереник е сключен за процесуално представителство до приключване на съдебното производство като е заплатен пълния размер на уговореното възнаграждение, ищецът ще трябва да заплати на ответника пълния размер на заплатеното на адвоката възнаграждение, независимо от това, че не са се сбъднали очакванията за процесуалните действия, които е било необходимо да бъдат извършени и за продължителността на процеса, с оглед на които е определено същото. Предвид посоченото, при осъществяване на отговорността по чл. 78, ал. 4 ГПК ищецът не може да иска тя да се ограничи само до извършените от адвоката до момента на прекратяването на производството действия, в случай че такова заплащане е предвидено в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а съдът не може да присъди на ответника разноски за възнаграждение само за тези действия (определение №90/21.02.2017г. по ч. гр. д.№4625/2016г. на IV г. о. на ВКС).

Когато основанието за прекратяване е по причина извън поведението на ответника (оттегляне и отказ от иск, връщане на искова молба, връщане на жалба), то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от ответника с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 ГПК. Правилото е, че се присъждат всички разноски, които са направени, и за които са представени доказателства по делото. Ищецът е дал повод за завеждане на делото, поради което ответникът е направил разходи, за да осигури защитата си (определение №486/14.11.2019г. по ч. гр. д.№4270/2019г. на IV г. о. на ВКС).

Съгласно ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС разноските за правна защита са 3 разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване, поради което дори липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. В този смисъл дори отсъствието на материализиран в писмен вид договор за правна помощ с уговорен в него размер на адвокатско възнаграждение не препятства упражняване на правото на адвокатска защита и претендиране на възнаграждение за нея, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд.

В случая действително не е представен писмен договор за правна защита и съдействие между ответното дружество и процесуалният представител, осъществил защитата му в производството пред първата инстанция. Налице са, обаче, достатъчно писмени доказателства, установяващи наличието на договор за процесуално представителство. Представени е пълномощно, с които страната е учредила мандат на адвокатското дружество, предоставяйки му правото да осъществява процесуално представителство на застрахователното дружество с пълния обем от права за воденето на съдебния процес, съответно пълномощно, с което адвокатското дружество е преупълномощило с тези права конкретни адвокати, сред които и адвокат Т. Т., осъществявал процесуалното представителство по делото до неговото прекратяване.

Вътрешните отношения между ответника, адвокатското дружество и процесуалния представител, са без значение при разрешаване на въпроса за присъждане на разноските. В този см. и определение № 65 от 14.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2202/2021 г., II т. о. служебно известно на съда. Представената фактура № 0000000784 от 21.06.2022г., издадена от адвокатското дружество сочи като основание за фактурираното задължение „депозиране на отговор и процесуално представителство по т.д. № 32/2022г. на ОС-******“. Плащането от посочения във фактурата получател на услугата на начисленото задължение от 3 240 лв. с ДДС (така представеното преводно нареждане от следващия ден - 22.06.2022г., сочещо изрично като основание за наредения превод именно процесната фактура) безспорно сочи на нейното приемане от ответното дружество. В този смисъл тези писмени документи са достатъчни за установява на договореността между довереник и доверител за осъществяване на процесуалното представителство на ответното дружество в производството по т.д. № 32/2022г. на ОС-******. Ето защо, настоящият въззивен съдебен състав приема, че формалната липса на договор между адвоката - пълномощник и довереника не е основание да се откаже присъждане на сторените в производството разноски.

Предпоставките на чл.78, ал.4 ГПК за присъждане на разноски на молителя в случая са налице.

Като основателно съдът цени е направеното в отговора по чл. 248, ал. 2 ГПК възражение на ищеца за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, претендирано за репариране като сторен разход по делото. Съобразявайки предмета на спора, фактът, че същият не е бил разглеждан по същество - производството е приключило без провеждане на открито съдебно заседание, респ. без доказателствен процес, процесуални усложнения и устни прения по делото, съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Поради това и на основание чл.