Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 271 от 25.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 504/2026
Вид
Определение № 271
Подписан
25.03.2026
В сила
25.03.2026
Състав
Силвия Цанкова, Теофана Спасова, Екатерина Роглекова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 271 гр. Пловдив, 25.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Цанкова

Членове:

Екатерина Роглекова

Теофана Спасова като разгледа докладваното от Теофана Спасова Въззивно частно наказателно дело № 20265300600504 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.243 ал.7 от НПК.

Образувано е по частен протест на Районна прокуратура-Пловдив, против Определение № 99/17.02.2026г., постановено по ЧНД № 943/2026г. по описа на РС-Пловдив.

С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е отменил Постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 770/2023г. по описа на Трето РУ ОДМВР Пловдив, образувано за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.

В частния протест се излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Настоява се за неговата отмяна и потвърждаване на Постановлението за прекратяване.

Постъпило е становище от Е. И. Ч., в което се изразява мнение за неоснователност на протеста и е направено искане за потвърждаване на първо5инстанционния съдебен акт.

Съдът, като прецени материалите по делото и наведените доводи, при преценка на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подаденият от Районна прокуратура-Пловдив е депозиран в срока на чл.243 ал.7 от НПК, а разгледан по същество е основателен.

За да постанови обжалваното Определение РС Пловдив е приел за установена фактическа обстановка, съгласно която А.Ч. бил собственик на първия етаж, идеална част от коридор и тоалетна на втория етаж и идеална част от таванско помещение в жилищна сграда на *** в ***. В същата сграда собствени недвижими имоти притежавали и Е.П. и *** граждани Б.Д. и *** му Х.Д.. След като последните двама придобили имота през 2021г., наели *** 1

Х.Р. за обновяване на жилището. Когато започнали ремонтните дейности, възникнал конфликт със живущите на първия етаж семейство Ч.. Това наложило наемането на охранителна фирма, която да осигури спокойното протичане на дейностите по реновиране на имота.

На 24.08.2022г. се провело общо събрание на собствениците на гореописаната сграда, на което присъствали всички собственици на имоти в нея. Дневният ред бил в четири точки, като в една от допълнително разгледаните точки бил взето решение за смяна на входната врата на сградата с нова такава, за сметка единствено на Б.Д.. Решението било взето с гласовете на 61,674 % от представителите на етажната собственост, които гласували за него, а Е. и А.Ч., представляващи 38,326 % от собствениците, гласували „въздържал се“. Скоро след това Б.Д. заплатил 5845 лева за нова входна врата от масив, която стилово наподобявала старата такава.

През месец декември 2022г. *** Х.Р. направил опит да монтира новата врата, но семейство Ч. попречили на това действие.

На 15.08.2023г. Б. и Х.Д. пристигнали в България и организирали отново монтаж на новата входна врата на сградата на *** в ***. *** Х.Р. и наети от него работници демонтирали старата врата и започнали да монтират новата.

Б.Д. дал на А.Ч.-** на Е. и А.Ч.и ключ от новата врата. Преди обаче да бъде приключен монтажа, Е. и А.Ч.и пристигнали на адреса, възпротивили се на смяната на вратата и повикали полиция. На място дошли двама полицейски служители от 4 РУ при ОДМВР-Пловдив, които след като се запознали с представените им документи за собственост и протокола от общото събрание на собствениците от 24.08.2022г., където било отразено решението за смяната на вратата, не предприели никакви действия по този въпрос, а само предупредили писмено Б.Д. и ** и ** Ч. да не се саморазправят помежду си.

А.Ч.-*** бил отведен в полицейското управление, защото се установило, че е обявен за общодържавно издирване. След това монтажът на вратата продължил. Когато А.Ч. се върнал от полицейското управление заедно със сина си, конфликтът с Б.Д. бил подновен. Новата врата била вече монтирана, като останал само монтажът на бравата. Е. Ч. също дошла на място и отнесла в дома си старата врата. В автомобила на работниците останали части от счупената рамка на старата врата. Е. Ч. отново повикала органите на 4 РУ при ОДМВР-Пловдив и дошли същите двама служители. Те разговаряли известно време с присъстващите и после си тръгнали. ** и ** Ч. застанали на входната врата и заявили, че няма да позволят да бъде монтирана брава на новата врата.

Накрая Б.Д. и ангажираните с монтажа на новата врата си тръгнали.

На следващия ден Б.Д. и Х.Д. заминали за ***. Няколко дни по-късно сем. Ч. поставили бравата от старата демонтирана входна врата на новата входна врата на сградата на *** в ***, а Е. Ч. сезирала със случая Районна прокуратура гр. Пловдив.

В своето Определение първоинстанционният съд е приел, че неправилно е приложен материалният закон с обжалваното постановление за 2 прекратяване на наказателното производство, тъй като в решаващите си мотиви прокурорът е приел, че уличеният Б.Д. не е имал субективна представа за особения статут на закупения от него самостоятелен обект в сграда етажна собственост /като паметник на културата/, доколкото в придобивното основание (нотариален акт) липсвало подобно отразяване. Приел е, че е следвало да се провери дали знание за особения статут на сградата у уличения не се установява от други обстоятелства: провеждани общи събрания на етажната собственост, водени между същите страни съдебни производства, неформални разговори между страните, за които свидетелстват разпитаните по делото свидетели. На следващо място районният съд е счел, че изводът на прокурора за липсата на субективна съставомерност на деянието с факта на проведеното на 24.08.2022г. общо събрание на етажната собственост и решенията взети на него се явяват необосновани предвид представените към жалбата два различни протокола за проведено на една и съща дата, с един и същи дневен ред общо събрание на етажната собственост. Освен това в първоинстанционния акт е прието, че дали подменената входна врата е естетически издържана изисква специални знания, за да се прецени отговаря ли тя на цялостния облик на останалите сгради в ансамбъла.

При самостоятелен анализ на събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, Пловдивски окръжен съд намира извода на наблюдаващия разследването прокурор за прекратяване на наказателното производство за обоснован и законосъобразен, като при проверка на събраните материали от досъдебното производство констатира, на първо място, че в хода на проведеното разследване са били изпълнени в пълнота изискванията на чл.102, т.1-3 от НПК относно събиране на доказателствата. В този смисъл изводът на районен съд-Пловдив за незаконосъобразност и необоснованост е неправилен.

На първо място безспорно установено е, че семейство Ч. обаче са се възпротивили на подмяната на входната врата на кооперацията в момента на монтирането й, тъй като сградата била разположена в архитектурностроителна недвижима културна ценност с категория „ансамблово значение“ и попадала в обхвата на територия с културно- историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност ***, обявена с протокол № ** от ** на НСОПК, утвърден от министъра на културата, с посочени режими за опазването, част от „Историческа зона „Филипопол-Тримонциум-Иловдив“, обявена с протокол № * от *** на Национален съвет за опазване на паметниците на културата /НСОПК/, утвърден от министъра на културата, като групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата, паметник на урбанизма и културния пейзаж. С оглед горепосочения статут на сградата и на основание чл. 83 ал. 1 вр. чл. 84 ал.1 и 2 от Закона за културното наследство, намесите в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване с писмено становище и 3 заверка с печат върху графичните материали в срок до 4 месеца от датата на постъпване на съответната документация в НИНКН или в общината. Съгласно справка от Министерството на културата, подмяната на входната врата може да се разглежда като текущ ремонт и съгласно чл. 83 ал.1 т. 1 в от ЗКН се изисква съгласуване по същия закон на документация за текущ ремонт на сградата. Документацията в тази връзка следвало да съдържа обяснителна записка, в която да се обоснове необходимостта от подмяната на съществуващата входна врата. Подобна документация по делото липсва, а и самият свид. Д. потвърждава, че не предприел стъпки за съгласуване на подмяната на входната врата на сградата.

Същевременно изпълнителното деяние на престъплението по чл. 323 ал.

1 от НК се изразява в осъществяване не по установения от закона ред на едно оспорвано от другиго, свое или чуждо, действително или предполагаемо право. Следователно, за да има изобщо възможност да бъде извършено самоуправство, трябва да има възникнал спор за имуществено право между две страни, изразяващ се или в несъгласие със съществуването на правото или с избрания начин на осъществяването му. Деецът следва да е страна по правоотношение, правото му да се оспорва от насрещната страна и вместо да отнесе спора за решаване до съда или до друг компетентен орган, той сам да осъществи спорната престация.

В конкретния случай по делото отсъстват каквито и да било доказателства за наличието на оспорване от страна на свидетелите Ч. на правото на свид. Д. да подмени входната врата на кооперацията. Същите е доказано с изискуемите средства на НПК, че са предприели действия по препятстване подмяната на врата едва в момента, в който това е предприето от наети от Д. работници. Тоест липсват доказателства за наличието на един от главните факти, подлежащи на доказване, а именно наличието на правен спор относно необходимостта от подмяна на входната врата и участието на свид. Д. като страна в него.

Следователно дори действията на последния да осъществяват състава на някакво правонарушение, то същото попада под хипотезата на чл. 200 ал.1 от ЗКН, а именно извършване на намеса в защитена територия за опазване на културното наследство, без съгласуване на това действие в нарушение на чл.

83 от същия закон.

С оглед гореизложеното събирането на доказателства относно субективната страна на деянието на свид. Д. се явява излишно. В този смисъл, макар мотивите на първоинстанционния съд да са принципно правилни, то приобщаването на доказателства и доказателствени средства относно тези обстоятелства не би допринесло за изясняване на обективната истина и да обоснове съставомерност на престъпление по смисъла на Наказателния кодекс.

От друга страна посочените твърдения на свидетелите Ч., представляващи доказателствен източник, не съдържат никакви данни за 4 възникнал правен спор между тях и свид. Д. конкретно относно подмяната на входната врата. Същети са съсредоточени единствено върху обстоятелствата, свързани с ремонта на самостоятелния обект на Д. и неудобствата, възникнали за Ч. в резултат на това.

Във връзка с всичко гореизложено и не е необходимо да се извърши посочената от първоинстанционния съд техническа експертиза относно това дали новата врата отговаря на дизайна на сградата и дали е естетически издържана.

Не може да бъде споделено и становището на районния съд за необходимост да бъде изследван въпросът налице ли са доказателства за извършено престъпление по чл.216 от НК от страна на свид. Д.. Предмет на престъплението по чл.216 от НК е чужда движима вещ, която има определена стойност като за да е съставомерно деянието по основания състав не е нужно вещта да е била на значителна стойност. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 216 от НК има две форми - унищожаване и повреждане. Същите се разграничават по последиците от тях - при унищожаването вещта се засяга в такава степен, че собственикът й въобще не би могъл да си служи с нея. Повреждането от своя страна се характеризира с по-леки последици - вещата е само частично увредена или временно неизползваема. На следващо място съставът на престъплението по чл. 216 от НК предполага посегателство извършено върху вещ, която е чужда, в противен случай ще е налице несъставомерност от обективна страна на това деяние.