Решение № 99 от 12.05.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Добрич, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20253230200101 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по Жалба от Т. М. Г. ЕГН ********** от с. П., обл. Д., депозирана чрез процесуален представител, против Наказателно постановление № 24-0851-001190, издадено на 21.10.2024 г. от И. В. Н. Началник Група в ОД на МВР Добрич, Сектор „Пътна полиция” Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца.

С жалбата се иска наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява и не изразява становище по жалбата. В съпроводителното писмо, с което материалите по преписката са изпратени в ДРС се моли съдът да остави жалбата против НП без последствие и НП да бъде потвърдено.

Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, 1 намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок от лице притежаващо активна процесуална легитимация.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 21.05.2024 г. около 15:30 часа, жалбоподателят управлявал м. марка „...“, модел „...“ с рама № ..., ......... с поставена регистрационна тебела с... в с.

П..., когато на ул. „...“ в селото бил спрян за проверка от полицейски патрул в състав св. Т. Г. Г. и св. Д. В. Д. – служители на ОД на МВР Добрич.

В хода на извършената проверка се установило, че регистрационната табела на м.а била по-стара от 7 години и същата вече била заличена/премахната.

Проверяващите служители приели, че горепосоченият м. не е регистриран по надлежния ред, предвиден в Наредба № I-45/24 03.2000 гл за регистрация, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от МВР.

При установената фактическа обстановка св. Г. в присъствието на св. Д., съставил АУАН сер. ......... г. на водача, а с оглед наличието на данни за извършено престъпление от общ характер, материалите по преписката били изпратени в РП – Добрич за образуване на досъдебно производство /ДП/. С Мотивирана резолюция № 24-0851-М000046 от 21.05.2024 г. преписката по съставения АУАН била прекратена съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН.

С Постановление от 30.08.2024 г. Районна прокуратура – Добрич е прекратила наказателното производство по ДП № 138/2024 г. по описа на Второ РУ на МВР – Добрич, водено за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Съгласно обстоятелствената част на постановлението, извършеното от Г. формално осъществява фактическия състав на описаното престъпление – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, но неговата обществена опасност е явно незначителна и извършеното от него не съставлява престъпление.

Представителят на държавното обвинение постановил препис от постановлението, след влизането му в сила, ведно с досъдебното производство да се изпратят на Сектор „ПП” при ОД на МВР – Добрич за реализиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя.

Въз основа на постановлението на РП – Добрич, съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/, което обстоятелство изрично било посочено в постановлението. С него на водача било вменено нарушение по чл. 140, ал. 1 2 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му били наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетели полицейските служители потвърдили обстоятелствата, изложени в АУАН.

Била изискана и прокурорската преписка.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от гласните доказателства, обективирани с показанията на св. Г. и св. Д., както и от събраните и приобщени към материалите по делото писмени доказателства, които доказателства съдът кредитира изцяло като обективни, пълни и последователни.

При гореописаната фактическа обстановка и след анализ на събраните доказателства съдът установи следното от ПРАВНА СТРАНА:

Наказателното постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на вмененото нарушение:

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Не се спори от страните в хода на производството, че жалбоподателят се е движил, управлявайки процесното МПС, по път, отворен за обществено ползване. Съгласно разпоредбата на § 6 от ДР на ЗДвП „По смисъла на този закон: 1. „Път” е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.” Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗДвП „Отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат.”

На следващо място, в хода на съдебното дирене от събраните гласни 3 доказателства, подкрепени от писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал, се установи по безспорен и категоричен начин, че управляваното от жалбоподателя МПС не е било регистрирано по надлежния ред.

Действително, към м.а е била прикрепена регистрационна табела, която обаче е чуждестранна и на външен вид се различава от табелите на МПС, регистрирани по надлежния ред в РБ, още повече, че самото МПС е било закупено преди много години, което предполага, че регистрацията (ако е имало такава) е изтекла и е прекратена. В тази връзка е била приложена и справка от Интерпол Висбаден по линия на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ (л. 55), видно от която няма данни за регистриран м. марка „...“, модел „...“ с рама №..., с поставена регистрационна табела с ... в германската информационна система за автомобили.

Отделно от това, в хода на проверката се установило, че жалбоподателят не разполагал с документи за м.а. А от друга страна същият представлява МПС с номер на рамата и видно от снимковия материали при огледа му (л.

32), максималната му скорост е 100 км./ч.

В тази връзка съдът приема за правилен и изводът на наказващия орган, който се основава на безспорни писмени доказателства, че с поведението си жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП, като е управлявал МПС, без същото да е регистрирано по надлежния ред.

По отношение на наложеното наказание:

С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран за административното нарушение с наказание по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер”.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че управляваното от Г. моторно превозно средство към момента на проверката изобщо не е било регистрирано по надлежния ред и не е имало издадени регистрационни табели за него.

Административно-наказващият орган е определил размера на наказанията в предвидения от закона минимум, което според настоящия съдебен състав е справедливо и съответно на извършеното нарушение.

Същото е от естеството да окаже достатъчно превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН.

Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните 4 интереси с нарушената материално правна разпоредба. Извършеното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В подкрепа на този правен извод се явява обстоятелството, че охраняваните обществени отношения са свързани с осъществяване на пълен контрол на дейността, свързана с безопасността на движение на пътните превозни средства.

Относно отнетите контролни точки:

Отнемането на контролни точки е уредено в Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, издадена от министъра на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 1 от 4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г./.

Съобразно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП и чл. 2, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. тези точки са контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Изхождайки от тази формулировка, следва да се приеме, че законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на установените нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно административно наказание или принудителна административна мярка.

Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП. В тази насока следва да се приеме, че отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна по отношение на водачите и информационно – статистическа от гледна точка на контролните органи функция. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при отнемане на контролни точки, съответният административно-наказващ орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на административно наказание за извършеното нарушение, т. е. има ли доказано нарушение, има и отнемане на предвидените за съответното нарушение контролни точки.

Законосъобразно на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за визираното в НП нарушение /управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред/ (чл. 175, ал. 3 ЗДвП) следва да бъдат отнети 10 контролни точки, което е сторено с НП и е напълно правилно и законосъобразно.