Решение № 121 от 19.05.2022, Районен съд - Смолян
- Съд
- Районен съд - Смолян
- Дело
- Гражданско дело 926/2020
- Вид
- Решение № 121
- Подписан
- 19.05.2022
- В сила
- 19.05.2022
- Състав
- Сийка Златанова
Други актове по делото
- Протокол № 102 от 04.03.2022 · Сийка Златанова
- Протокол № 191 от 21.04.2022 · Сийка Златанова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 52-61 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 52-61 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 10, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 3, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 121 гр. Смолян, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Величка Маркова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20205440100926 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „****” ООД, представлявано от *** е предявил обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК срещу М. АС. Х., с които се иска да бъде установено по отношение на ответницата, ч е дължи на ищеца сумите, присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 322/2020 г. по описа на РС - Смолян, а именно: 186,43 лв. – неплатена главница по лизингови вноски с падежи 10.11.2018 – 14.03.2019 г.; 563,90 лв. договорна лихва по лизингови вноски с падежи 10.11.2018 – 14.03.2019 г.; 3,01 лв. неустойка за забавени плащания за периода 10.11.2018 – 14.03.2019 г.; 438,87 лв. неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя; 56,24 лв. разходи за платени данъчни задължения и 540 лв. разходи за възстановяване на лизинговия актив, ведно със законната лихва, считано от 21.04.2020 г. до окончателното плащане. Претендира присъждане на деловодните разноски в заповедното и в исковото производство.
В хода на процеса, на 07.12.2021 г. и 15.04.2022 г. в търговския регистър са вписани промени във фирмата на ищеца и в правно-организационната му форма, като същият вече се именува „***“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е „***“ ЕООД, вписана е и промяна в управителите – *** и ***.
Фактическите твърдения на ищеца се свеждат до следното: На 13.07.2018 г. между страните е сключен договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № ***, по силата на който ищецът като лизингодател е придобил собствеността върху лек автомобил *** и е предоставил ползването му на ответницата – лизингополучател чрез предавателен протокол от 13.07.2018 г.. Лизингополучателят е 1 заплатил авансова вноска и първоначалните разходи по смисъла на общите условия към договора, а размер на финансирането е 3 500 лв. срещу задължението да заплаща месечните вноски в размер на 146,29 лв. всяка, ведно с договорения лихвен процент от 39,60 % и да използва вещта с грижата на добър стопанин. Срокът на изплащане на лизинга е 48 месеца, изтичащ на 10.07.2022 г.. Към 14.03.2019 г. са неплатени 5 от вноските с падежи от 10.11.2018 до 10.03.2019 г.. поради неизпълнение на договора ищецът развалил договора на осн. чл. 13.5 от общите условия, считано от 14.03.2019 г. – получаването на уведомлението от ответницата. Последната е върнала автомобила на 14.03.2019 г., когато го е върнала във владение на ищеца, до когато дължи заплащане на лизинговите вноски в общ размер 186,43 лв., ведно с възнаградителна лихва в размер на 563,90 лв.. Поради забава в плащанията към 14.03.2019 г. е начислена неустойка на осн. чл. 15.1. от ОУ на договора в общ размер 3,01 лв., както и на осн. чл. 15.5. неустойка за прекратяване на договора в размер на 438,87 лв..
На осн. чл. 8.6, вр. чл. 8.7.4 ответницата дължи да възстанови на ищеца и разходите за платени данъци по чл. 52-61 ЗМДТ в размер на 56,24 лв., а на осн. чл. 14.4, вр. чл. 8.7.10 дължи да заплати и направените разходи от ищеца за издирването и изземването на автомобила в размер на 540 лв. с ДДС. В срока по чл. 131 ГПК ответницата чрез назначения особен представител адв. *** оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Счита за нищожна поради противоречие с добрите нрави клаузата на чл. 5 от договора за финансов лизинг, за който са приложими правилата за договора за наем, с която е договорен лихвен процент от 39,60 %, надвишаваща двукратния размер на законната лихва, поради което и ответницата не дължи лихва в размер на 563,90 лв.. Счита и неустойката за прекратяване на договора за нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави, предвид стойността на лизинга и непредоставен срок за доброволно изпълнение. Оспорва и претендираните данъчни задължения като недоказани. Твърди, че е нищожна и клаузата на чл. 8.7.10 от ОУ на договора, предвиждаща едностранно определяне на разходи за репатриране на лизинговия автомобил, на осн. чл. 21, ал. 2 ЗПК като заобикаляща изискванията на чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, както и противоречие с чл.
14.1 от ОУ, тъй като на ответницата не е предоставен срок от два дни за връщане на автомобила, поради което счита, че ответницата не дължи и сумата от 540 лв. за разходи за възстановяване на владението на автомобила. Счита иска за тези разходи и за недоказан поради липса на доказателство за извършено плащане за репатриране на процесния автомобил.
В съдебно заседание ищецът – р.пр. не изпраща представител, в писмено становище поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.
Ответницата не се явява, за нея назначеният особен представител адв. *** моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни по изложените в пледоарията съображения.
Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, установи от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д. № 21.04.2020 г. по описа на СмРС, образувано по подадено заявление на 21.04.2020 г. от „****” ООД, Смолянският районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 99/27.04.2020 г., с която е разпоредено 2 длъжникът М. АС. Х., ЕГН ********** да заплати на „****“ ООД, сумите: 186, 43 лева падежирали и непогасени лизингови вноски по главница по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № ***, дължими за период от 10.11.2018 г. до 14.03.2019 г.; 563,90 лева - падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва дължими за период от 10.11.2018 г. до 14.03.2019 г., 3,01 л е в а - неустойка за забава на плащане на лизингови вноски, дължима за период от 10.11.2018 г. до 14.03.2019 г.; 438,87 лева - неустойка за прекратяване на Договора по вина на Лизингополучателя, начислена еднократно към датата на прекратяване на Договора;
56.24 лева - заплатен данък по чл. 52 и сл. от ЗМДТ за 2018 година; 540.00 лева - разходи за възстановяване на лизинговия актив на основание чл. 14.4 във вр. с чл. 8.7.10 от приложимите Общи условия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. В полза на заявителя са присъдени и направените разноски в заповедното производство, както следва: 35,77 лева - заплатена държавна такса и 100 лева-юрисконсултско възнаграждение.
Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с Разпореждане № 602179/28.08.2020 г. съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви срещу длъжника иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса. Разпореждането е получено от заявителя на 17.09.2020 г. и на 16.10.2020 г. ищецът е подал настоящата искова молба.
Исковете са процесуално допустими, като предявени между надлежно легитимирани страни по лизинговото правоотношение и в предвидения едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, като предмет на исковете са сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 322/2020.
Видно от представения Договор за финансов лизинг № *** със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от 13.07.2018 г., ищецът като лизингодател се е задължил да предостави на ответницата за ползване на лизинг лек автомобил Suzuki Vitara ид. № ***, на стойност 5 000 лева, стойност на лизинга 5 000 лв., с първоначална вноска 1 500 лв. и главница 3 500 лв., договорен лихвен процент 39,60 %, със срок на лизинга 48 месеца, като лизинговите вноски, включващи главница и лихва са в размер на 146,29 лв. всяка, с изключение на първата от 138,59 лв., с падеж на първата вноска 10.08.2018 г. и падеж на последната вноска 10.07.2022 г. Общо дължимите за плащане главници са в размер на 3 514,22 лв., дължимите договорни лихви са в размер на 3 514,22 лв. или общата сума за погасяване е в размер на 7 014,22 лв.. Договорен е и ГПР от 48,82 %, който включва такса ангажимент – 50 лв. и лихва върху главницата. Договорените първоначални разходи при сключване на договора са в размер на 120 лв. за регистрация в КАТ, вкл. държавни такси.
С приемо-предавателен протокол от 13.07.2018 г. автомобилът е бил предаден на ответницата, ведно с ключа и свидетелството за регистрация.
С изрично пълномощно ответницата е упълномощила ищеца да сключи застраховка Гражданска отговорност за лизинговия автомобил.
Неразделна част от договора за лизинг са общите условия. По т. 15.1. е договорено, че при забава на плащане на паричното задължение от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право на неустойка в размер на законната лихва върху неплатената в срок сума за целия период на забавата.
Според т. 15.5. при прекратяването на договора по вина на лизингополучателя, последният дължи неустойка в размер на три лизингови вноски, която се начислява въз основа на последните три лизингови вноски с настъпили падежи преди прекратяването на договора.
По силата на т. 8.6 лизингополучателят се е задължил да заплаща всички данъци, такси, мита, нотариални такси и други разноски във връзка с използването на лизинговия актив. За негова сметка са и застрахователните премии за застраховане на лизинговия актив, винетни такси и др.
По т. 8.7.4 лизингополучателят се е задължил да възстанови на лизингодателя в срок от 5 работни дниот издаването на счетоводен документ от последния на пълния размер на заплатените от лизингодателя данъци и/или такси, а по т.8.7.5 и разноските, направени от лизингодателя във връзка със застраховането и дозастраховането на актива, а по т. 8.7.10 и разходите, направени от лизингодателявъв връзка с възстановяване на държането върху лизинговия актив при прекратяването на договора поради неизпълнение.
3
С т. 14.4, вр. 14.1. в срок от два работни дни от прекратяването на договора лизингополучателят се задължава да върне лизинговия актив на лизингодателя, като транспортирането и предаването се извършва за сметка и на риск на лизингополучателя, а ако не го върне то последният упълномощава лизингодателя да изпълни задължението от негово име и за негова сметка.
По т. 13.5.i. е договорено прекратяване на договора в случай на забава на плащането на лизингова вноска, ДДС, първоначални разходи и др. с писмено уведомление без рпедизвестие, а по т. 13.5.viii. е договорено прекратяване на договора в случай на неизпълнение на задълженията по чл. 8.2, 8.3, 8.11, 8.13 с едноседмично писмено предизвестие.
На 13.07.2018 г. ответницата е платила сумата от 1 670 лв. по договора за лизинг по сметка на ищеца.
С уведомление от 20.02.2019 г. ищецът е уведомил ответницата, че прекратява договора за лизинг поради неизпълнението му от нейна страна, на основание чл. 13.5 от ОУ. Уведомил я, че следва доброволно да предаде автомобила ведно с всичките принадлежности, както и че следва да заплати: 585,16 лв.лизингови вноски, дължими към датата на прекратяването;
4,16 лв. неустойка за забава; 438,87 лв. неустойка по чл. 15.5. от ОУ; 540 лв. разходи за възстановяване на лизинговия актив. Уведомлението е връчено на ответницата на 14.03.2019 г.
С приемо – предавателен протокол от 14.03.2019 г. ищцата е предала автомобил на представител на „****“ – ***.
По сключен договор за издирване на автомобили по сключени договори за лизинг и съдействие за възстановяване на владението върху лизинговите вещи, сключен на 29.05.2017 г. между „****“ ЕООД и „****“ ЕООД е изпълнено възстановяването на автомобили по 10 договора за лизинг, включително и по процесния, за което е издадена фактура на обща стойност 4 500 лв. без ДДС или по 450 лв. за автомобил по всеки отделен договор.
Според заключението по назначената СИЕ и приложение 1 към него, М. АС. Х. е направила лизингови вноски в общ размер 2 957.57 лева, в т.ч. 1 670 лева първоначална вноска /1 500 лева - главница, 50 лева - такса ангажимент, 120 лева - такса регистрация КАТ/ и 1 287.57 лева - погасителни вноски, подробно посочени по дата и размер в приложената Таблица 1, к. 1 и к. 19. С извършените погасителни вноски, в счетоводството на ищеца е извършено погасяване, както следва: 95.45 лева - главница /Приложение 1, к. 9/; 335.72 лева - договорна лихва по Договор за финансов лизинг /Приложение 1, к. 6/; 1.34 лева-неустойка за забава по чл. 15.1 ОУ /Приложение 1, к. 14/; 855.06 лева - други разходи и неустойки по Договор за финансов лизинг /Приложение 1, к. 17/, в т.ч. 540 лева, начислени разходи за възстановяване на владеенето на актива по фактура № 0000030629/15.10.2018 г., 297.57 лева - Гражданска Отговорност на МПС- ***1, 17.49 лева - частично плащане Данък МПС 2018 г.
Разпечатката съдържа 33 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d032631-2b05-45ac-82d6-b3f291d06f39