Решение № 912 от 03.05.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1235/2022
- Вид
- Решение № 912
- Подписан
- 03.05.2022
- В сила
- 20.05.2022
- Състав
- Момчил Александров Найденов
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.60, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.2, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- Член 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.30, ал.5 · Закон за измерванията
РЕШЕНИЕ
№ 912 гр. Пловдив, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20225330201235 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Н. Щ. ЕГН:**********, с адрес – *** срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3540883 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата и е наложено административно наказание - глоба в размер на 100лв. /сто лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че електронния фиш е изцяло незаконосъобразен, като се сочат аргументи по съществото на спора и се предлага същият да бъде отменен. Жалбата се поддържа и в допълнително становище на процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат В., като още се предлага, ако жалбата бъде уважена, да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител, в становище на процесуалния си представител – юрисконсулт Б. оспорва жалбата, като посочва, че същата е неоснователно, в който смисъл излага аргументация. Предлага обжалвания електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, както и да бъде присъдено юрисконсултско 1 възнаграждение, алтернативно – присъденото адвокатско такова да бъде в минимален размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60, ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в пълнота, доколкото не е изпратила доказателства за момента на получаване препис от електронния фиш от жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са поискани от съда включително изрично с Разпореждане от 07.03.2022г.. Още неотносими в случая са справки от електронна система, доколкото липсват всякакви данни за начина на връчване, дал основания за отразяване на дата във въпросната система. Ето защо и оглед разпределение доказателствената тежест по делото, съдът следва да приеме, че настоящата жалба е подадена в законоустановения срок.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с жалба.
От фактическа страна е установено, че на 16.04.2020г., в 09:16 часа, на Републикански път I – 8, километър 213, посока от гр.Пазарджик към гр.Пловдив, с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M № 529 2 било заснето движение на лек автомобил марка „Рено Лагуна“ с регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 86 км./ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена скорост от 89 км./ч.. Като дата и час на нарушението били изведени показанията за дата 16.04.2020г. и час - 09:16:50ч., като място на нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било вписано името на жалбоподателя В. Н. Щ..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи – относно начина на установяване на нарушението.
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, 3 размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва – за превишаване от 21 km/h до 30 km/h - с глоба в размер на 100 лв.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване, съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, прието по делото като писмено доказателство. В този смисъл следва да се отбележи, че действително горното удостоверение е валидно до 24.02.2020г. съгласно отбелязаното в последното. Въпреки това, съгласно разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Съгласно Протокол № 2-32-19 от 06.06.2019г. за лабораторна проверка, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение № TFR1-M 529 е преминала проверка в лабораторни условия за точността на измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, от дата 16.04.2019г. от който е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че посоката движение на контролираните МПС е от гр.Пазарджик към гр.Пловдив.
Собствеността върху МПС, с което било извършено твърдяното нарушението, а именно – лек автомобил марка марка „Рено Лагуна“ с регистрационен номер „***“ се установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно, че последното е собственост на жалбоподателя В. Н.
Щ..
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек автомобил марка лек автомобил марка „Рено Лагуна“ с регистрационен номер „***“ към момента на твърдяното нарушението – 16.04.2020г..
4
Въпреки това, в случая по делото не се установи, че на мястото на твърдяното нарушение, а именно – Републикански път Републикански път I – 8, километър 213, посока от гр.Пазарджик към гр.Пловдив към 16.04.2020г. да е било въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. с пътен знак „В26“.
В този смисъл, на първо място следва да се отбележи, че в тежест на въззиваемата страна е да представи всички доказателства, в подкрепа на твърдяното нарушение, включително и тези, относно сочения в електронния фиш пътен знак „В26“.
Последното по никакъв начин не е сторено от същата въззиваема страна, в който смисъл е налице пълно бездействие.
Въпреки горното, съдът се е опитал да събере такива доказателства, като са писани писма до „Областно пътно управление“ - Пловдив. С Писмо из.№ 11-00-268/14.03.2022г., директорът на „Областно пътно управление“ – Пловдив е уведомил съда, че на участъка има поставен пътен знак В26 (60км/час) на км.213+100 в посока от гр.Пазарджик към гр.Пловдив, но ОПУ-Пловдив не може да удостовери наличието на знака към дата 16.04.2022г., поради факта, че не се извършват ежедневни прегледи и проверки на вертикалната сигнализация по пътищата.
Отделно от горното, още следва да се отбележи, че в обжалвания електронен фиш мястото на нарушението е посочено с точност не поголяма от километър, а именно – Републикански път I – 8, километър 213.
Същевременно – от горепосоченото писмо из.№ 11-00-268/14.03.2022г., директорът на „Областно пътно управление“ – Пловдив, както и приложената към него схема се установява, че има поставен пътен знак В26 (60км/час) на км.213+100 в посока от гр.Пазарджик към гр.Пловдив, без да са посочени данни за края на зоната на действие на знака, макар от писмото и схемата да е видно, че „следващото кръстовище“ по смисъла на чл.61, ал.3 от НАРЕДБА № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци е разположено на км.213+511. Ето защо очевидно е, че посочването на мястото на твърдяното нарушение с точност не по-голяма от километър, а именно – Републикански път I – 8, километър 213, то няма как да се установи, дали същото попада преди зоната на действие на пътен знак В26 (60км/час), а именно – км.213+100, или след зоната на действие на знака, а именно км.213+511.
5
От горното е овидно, че в случая не би могло да бъда прието за установено по категоричен начин, че към 16.04.2020г., на мястото на твърдяното нарушение, а именно – Републикански път I – 8, километър 213, посока от гр.Пазарджик към гр.Пловдив е било въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. с пътен знак „В26“.
Последното мотивира отмяна на обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен, а именно – по същество неправилен, доколкото не се доказа от обективна страна, че на мястото на твърдяното нарушение е било въведено ограничение на скоростта на движение от 60 км/ч. с пътен знак „В26“.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство от упълномощен от него адвокат. Представен е договор за правна защита и съдействие /л.22 от делото/ с посочено като основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата – помощ на материално затруднено лице.
Предвид това и на основания чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, в случая на адвоката се дължи възнаграждение в размера, посочен чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. При това съдът намери, че следва да бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение в размер на минималния такъв 300 лева, доколкото е налице и изрично възражение на въззиваемата страна в този смисъл, още повече делото не представлява особена фактическа и правна сложност, разгледано без разпит на свидетели в едно съдебно заседание със съвсем кратка продължителност, като делото е отложено само за представяне на писмени доказателства. Също така материалния интерес от 100 лева е очевидно минимален, в пъти по-малък от самото присъдено възнаграждение.