Решение № 371 от 12.04.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2356/2020
- Вид
- Решение № 371
- Подписан
- 12.04.2021
- Състав
- Нели Куцкова, Мария Яначкова, Яна Вълдобрева
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 6, ал. 1 · Закон за лечебните заведения
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 371 гр. София , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Нели Куцкова
Яна Вълдобрева
Мария Яначкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20201000502356 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решението № 2986 от 21 април 2020г. по гр. д. № 9658/2011г.
Софийски градски съд, І ГО, 1 състав е отхвърлил предявените от К. Й. Б., действаща чрез настойника си С. Й. Б. - А. против „Втора специализирана акушеро – гинекологична болница за активно лечение - Шейново” ЕАД осъдителни искове за сумата за сумата 80 000 лв., частично от 250 000 лв., на основание чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането; за сумата 50 990.64лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава върху обезщетение за неимуществени вреди за периода 02.08.2006г. до подаване на исковата молба; за сумата 172 676.09 лв. на основание чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането; за сумата по 2 500 лв. месечно, платима периодично и пожизнено, считано от м.08.2011г. на основание чл.49 ЗЗД вр. чл.51, ал.3 ЗЗД, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарства, полагане на грижи чрез чужда помощ, закупуване на санитарни материали, рехабилитация и изследвания, както и пропуснати ползи от невъзможността да полага труд и получава трудово възнаграждение; осъдил ищцата, действаща чрез настойника си, да заплати на ответника, разноски по делото на основание чл.78, ал. 3 ГПК от 19 262.50 лв.
К. Й. Б., представлявана от настойника си, е подала чрез 1 представителя си по пълномощие въззивна жалба срещу решението по гр. д.
№ 9658/2011г. на Софийски градски съд, ГО, 1 състав. С оплаквания, че решението е неправилно, концентрирани върху несъобразяване с обстоятелствената част на исковата молба и със събраните по делото доказателства, както и необсъждане на заключението на съдебномедицинската експертиза, в това число уточнението на вещото лице в съдебно заседание, че „при навременна и адекватна реакция сегашното състояние на пациентката би могло да бъде предотвратено“, чиято липса съставлява противоправно поведение, се иска отмяната му и уважаване на предявените искове.
Ответникът „Втора специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение – Шейново“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който същата е оспорена. Релевирани са и доводи, че съдът се е произнесъл по предмета на спора и такива, че по делото не е доказана твърдяната лекарска грешка.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел в решаващите си мотиви, че за деянието на д-р И. А., което е в основането на иска, образуваното наказателно производство е било прекратено поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване по повдигнатото му обвинението, но е налице произнасяне на наказателния съд по гражданския иск за неимуществени вреди, който е бил отхвърлен поради това, че не покрива елементите на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД. Зачитайки в тази част присъдата, оставена в сила от ВКС, първоинстанционният съд е приел още, че след като е отречена деликтната отговорност към ищцата на д-р А. за неимуществени вреди, не е възникнала и гаранционно – обезпечителната отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД за същите вреди като възложител на работата, въпреки че той не е адресат на силата на пресъдено нещо, а доколкото имуществените вреди, които не са били предмет на гражданския иск, се твърди да са претърпени от същото деяние и след като със СПН в отношенията между ищцата и И. А. то не е признато за съставомерно по чл.
45 ЗЗД и по тези искове не е налице основание за ангажиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД. Доводът, релевиран за първи път в писмената защита, че поради участие в операцията и на други медицински лица, отхвърлянето на гражданския иск не изключва отговорността на ответника, 2 съдът е счел за неоснователен като противоречащ на въведените в исковата молба фактически обстоятелства, според които отговорността на ответника следва да се ангажира поради действията единствено на д-р И. А.. Срещу този правен извод на съда е концентрирана защитата на жалбоподателката във въззивната й жалба – тя поддържа, че в исковата молба е записано, че операцията е извършена от екип от лекари, включващ д-р А. като анестезиолог, на чиято отговорност само е акцентирано, и д-р К., като се подразбира се в екипа са включени и други медицински лица, без да може да се уточни кой конкретно и в каква степен е допринесъл за причиняване на увреждането при категорично установено, че е постъпила в болницата – ответник за раждане, а е изписана в тежко състояние.
Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на обжалване, е валидно и допустимо, а като косвен резултат от рещаващата си дейност счита същото за правилно по следните съображения :
Предявени са искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди ведно със законната лихва, вкл. и акумулирана за периода от датата на твърдяния деликт до подаване на исковата молба. Иска се ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника поради следните обстоятелства:
На 02.08.2006г. ищцата била приета в АГ Болница „Шейново” за раждане бременна в деветия месец и в същия ден било предприето оперативно израждане чрез Цезарово сечение при оператор д-р К. и анестезиолог д-р И. Н. А.. Операцията била проведена при приложена спинална анестезия от д-р А., в хода на която, поради повишаване на спиналния блок, настъпили усложнения, довели до трайно увреждане на здравето й. Причинена й била постхипоксична енцефалопатия, съставляваща продължително разстройство на съзнанието и квадрипирамиден синдром, криещ риск от самонараняване и травматизъм, който в съвкупност с органичното разстройство на личността причинил общо постоянно разстройство на здравето, опасно за живота. Уврежданията й били причинени 3 от действията на анестезиолога д-р А., който при започнало раждане не отложил прилагането на спиналната анестезия за няколко минути, въпреки развилото се усложнение-повишаване на спиналния блок и наличието на оплаквания на ищцата от задух поради спадане на кръвното налягане, започнало още при почистване на коремната стена, не е преминал към интубационна наркоза за контролиране на дихателния процес и кръвообращението и след изваждане на плода провел мероприятия, несъобразени със състоянието й, чрез използване на медикамент „Тиопентал” при интубацията, което било противопоказно при развилото се ниско кръвно налягане. Поддържа, че тези действия са израз на немарливо отношение към правилата, установени за безопасно извършване на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност и са извършени с професионална непредпазливост. За виновно извършеното деяние, от което са й причинени вреди, на делинквента д-р А. – служител на ответната болница, било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 134, ал. 1, алт. 1 вр. чл.
128, ал. 2, предл. 1 и 9 вр. ал. 1 НК и било образувано и съдебно наказателно производство, в което бил приет за съвместно разглеждане и граждански иск срещу извършителя. От причиненото й увреждане се твърди, че ищцата е изпаднала в състояние на тежък когнитивен дефицит и задълбочаващ се апатико-абуличен синдром, със силно занижени паметови възможности, касаещи както репродукционната, така и фиксационната памет, забавен и неритмичен мисловен процес, липса на концентрация върху поставените задачи, без възможности за планиране и избор на подходяща стратегия за справяне в актуална битова ситуация, липса на елементарна ориентация, изискваща непрекъсната подкрепа и контрол. Напълно неспособна е да се справя сама с елементарни задачи, има нужда от постоянна чужда помощ, поставена е в пълна невъзможност да полага труд. В резултат на неправилна анестезия не била в състояние и да се грижи и да изпитва майчинска радост при отглеждането на родената си при операцията дъщеря, не разпознава близките си и не е способна да осъществява социални контакти. Поради състоянието си и неспособността да разбира свойството и значението на постъпките си била поставена под пълно запрещение, стигнало се и до дълбоко и непоправимо разстройство на брака й, който бил прекратен с развод. Претендира заплащане с частичен иск на неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта, както и заплащането на 4 обезщетения за имуществени вреди – претърпяни загуби (разходи) и пропуснати ползи, със законната лихва от датата на исковата молба, както и такива за бъдещ период с лихва, считано от края на текущия месец до плащането.
В отговора на исковата молба ответникът е предприел защита срещу исковете и с правоизключващи отговорността си възражения, че при операцията, в предмета на делото, не са допуснати грешки и отклонения от добрата медицинска практика и стандарт, които са и в предмета на въззивното производство.
След възобновяване на производството след спирането му (поискано изрично и от ищцата) до приключването на НОХД № 12981/2009г. на СРС, НК, 106 състав, ответникът е предприел процесуална защита срещу исковете, изразяваща се в позоваване на чл. 300 ГПК, а и на отвод за пресъдено нещо по отношение на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, основан на деликт, приет за недоказан от наказателния съд, като в първото по делото съдебно заседание към отвода си е включил и исковете за заплащане на имуществени вреди. Ищцата, чрез представителя си по пълномощие, е оспорила доводите на ответника, основани на отхвърлянето на предявения граждански иск в наказателното производство. В писмената си защита, депозирана в първоинстанционното производство, е развила доводи, че произнасянето на наказателния съд по гражданския иск не е основание за изключване на отговорността на болницата – ответник, тъй като тя не твърди кое точно лице от медицинския екип, извършил секциото, е проявил небрежност и не е констатирал своевременно опасността за живота и здравето й.
За да се произнесе по спора в рамките на правомощията си, с оглед и доводите, релевирани в срока за въззивно обжалване и насрещните доводи в отговора на въззивната жалба, въззивният съд взе предвид следното :
Постъпването на ищцата в ответната болница и извършването на 02.08.2006г. на операция по израждане чрез „Цезарово сечение”, осъществена от д-р К. с участието на анестезиолога д-р И. А., не е спорно между страните и на настоящия етап от производството. Установено е чрез събраните гласни доказателства чрез разпита на св. Щ., - чийто показания като служител на 5 ответника и свидетелстваща за собственото си участие в процесната операция като анестезиологична акушерка, подлежат на преценка по реда на чл. 172 ГПК, - че след поставянето на локален анестетик в зона на гръбначния стълб от страна на анестезиолога, по време на операцията на ищцата били регистрирани симптоми на покачване на спиналния блок – затруднено дишане, спадане на кръвното налягане, тогава венозно били приложени медикаменти, поставена била и кислородна маска на пациентката (по-точно амбу балон според заключението но СМЕ), след липса на подобрение на показателите й, регистрирани на мониторния контрол, се извършила интубация, която не станала с първата тръба и се извършила с втора тръба с водач, а след приключване на операцията ищцата не проявила признаци на събуждане, останала като в коматозно състояние, за което бил извикан и консултант невролог. Доказателствената стойност на показанията се преценява само откъм посочените в тях факти, не е относно изразените в тях мнения, които не се ползват с такава стойност. В случая, с оглед качеството на св.Щ. на служител на ответника, участвал в процесната оперативна интервенция, извършена под анестезия, при която се поддържа, че е причинено непозволено увреждане, те се анализират и заедно с всички други данни по делото, като се има предвид възможната й заинтересованост (чл.