Решение № 102 от 08.04.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Разлог, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20221240101192 по описа за 2022 година

Делото е образувано въз основа на депозирана ИМ от А.Х.Л., ЕГН*, с адрес: г.Я., у.„В.“№59, чрез адв. А.А., против „А.Х.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., р.„В.“, ж.„Б.“, б.„К.з.“№5, представляван от С.Д.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че между страните са налице трудови правоотношения съгласно сключен трудов договор №12-01/15.12.2021 г., като ищецът е изпълнявала длъжността „работник, поддръжка“ в хотел с основно трудово възнаграждение от 650.00 лв. Сочи се, че към настоящия момент трудовия договор на ищеца не е прекратен, но за периода от м.04.2022 г. до м.06.2022 г. (включително), в който ищецът е престирал труд не е получил полагащото му се трудово възнаграждение.

Позовавайки се на визираните в обстоятелствената част на ИМ фактически и правни твърдения се иска, съдът да постанови решение, с което: да осъди ответника „А.Х.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., р.„В.“, ж.„Б.а“, б.„К.з.“№5, представляван от С.Д., да заплати на ищеца А.Х.Л., ЕГН*, с адрес: г.Я., у.„В.“№59, сумата от 1`950.00 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за м.04., м.05. и м.06.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на ИМ в съда до окончателното й изплащане. Претендират се и сторените по делото разноски.

С разпореждане №1626 от 08.12.2022 г., съдът е приел за разглеждане и дал ход на ИМ, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявените искове, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК. Изпратеното съобщение до ответното дружество е връчено по реда на чл.50, ал.4 от ГПК, във вр. чл.47, ал.1 от ГПК, чрез залепване на уведомление по седалището и адрес на управление на дружеството. В указания едномесечен срок от връчване на съобщението, въпреки предоставената възможност ответникът не е подал писмен отговор на ИМ.

В СЗ ищецът се представлява от упълномощен представител, който поддържа предявените искове по основание и размер.

В СЗ ответникът - редовно и своевременно призован, не се явява представител и не изразява становище по ИМ.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото заверено копие от трудов договор №12-01 от 15.12.2021 г.

1 е, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответното дружество на длъжност „работник, поддръжка“ с основно месечно трудово възнаграждение от 650.00 лв.

От страна на ответното дружество е изискано копие от личното трудово досие на ищеца по реда на чл.190 от ГПК, като в указания срок същото не е представено.

При това положение съдът по арг. на чл.161 от ГПК и с оглед приложения трудов договор приема, че през исковия период м.04., м.05. и м.06.2022 г. ищецът е полагал труд по трудово правоотношение в ответното дружество.

При така установената на база визираните доказателства фактическа обстановка, съдът намира следното:

Предявеният от ищеца иск е с правно основание чл.128, т.2 от КТ, във вр. чл.242 от КТ.

Основно задължение на работодателя по трудовото правоотношение съгласно чл.128 КТ, е заплащането в установените срокове на уговореното трудово възнаграждение за извършената от работника работа. В случая е безспорно, че между страните за процесния период е съществувало трудово правоотношение, с оглед приетото по-горе. Няма данни ищецът да не е изпълнявал задълженията си по трудовия договор, а този факт не се оспорва и от ответника, поради което следва да се приеме, че е изправна страна по него. За ответното дружество в качеството му на работодател е възникнало задължение за заплащане на уговореното трудово възнаграждение като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила /чл.128, вр. чл.242 КТ/. Законодателят е регламентирал реда за изплащане на трудовите възнаграждение в чл.270, ал.1 и 3 КТ. Доказателствената тежест за установяване на заплащането на трудово възнаграждение е възложена на работодателя,като допустимите за този факт доказателства са посочени в чл.270, ал.3 КТ.

Плащането става по ведомост или срещу разписка лично на работника, или на негови близки, ако е направено искане за това. В случая видно от отразеното в трудовия договор, е, че между страните е уговорено основно трудово възнаграждение от 650.00 лв. По делото от страна на ответното дружество не са представени доказателства, че е изпълнило задължението си да заплати уговореното трудово възнаграждение за исковия период. При това положение предявения иск следва да бъде уважен в пълно предявения му размер за сумата от 1`950.00 лв.

Предвид основателността на искането за заплащане на главница основателно е и искането за заплащане на законна лихва, считано от датата на завеждане на ИМ в съда до окончателното изплащане на сумата.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на разноски от 700.00 лв., за изплатено адв. възнаграждение.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът дължи заплащане по сметка на РС-Рг, на държавна такса от 78.00 лв., както и сумата от 5.00 лв. за служебно издаване на ИЛ.

На основание чл.242, ал.1 ГПК, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението за присъдените суми по чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.242 от КТ.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „А.Х.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., р.„В.“, ж..„Б.“, б.„К.з.“№5, представляван от С.Д., ДА ЗАПЛАТИ на А.Х.Л., ЕГН*, с адрес: г.Я., у.„В.“№59 , на основание чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.242 КТ и чл.224, ал.1, следните суми: сумата от 1`950.00 лв. брутното му трудово възнаграждение за м.04., м.05. и м.06.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на ИМ в съда (10.11.2022 г.) до окончателното изплащане на сумата.

ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението за уважения размер от предявения иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.242 от КТ, като УКАЗВА да се издаде ИЛ.

2

ОСЪЖДА „А.Х.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., р.„В.“, ж.„Б.“, б.„К.з.“№5, представляван от С.Д, ДА ЗАПЛАТИ на А.Х.Л., ЕГН*, с адрес: г.Я., у.„В.“№59, сумата от 700.00 лв., сторени по делото разноски за изплатено ад. възнаграждение.

ОСЪЖДА „А.Х.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., р.„В.“, ж..„Б.“, б.„К.з.“№5, представляван от С.Д., да заплати по сметка на Рг.РС в полза на Държавата, сумата от 78.00 лв., дължима държавна такса съобразно уважената част от предявения иск, както и сумата от 5.00 лв. лева, държавна такса за служебно издаване на ИЛ.

УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок, който съгласно чл.315, ал.2 от ГПК тече, считано от датата на обявяване на решението – 08.04.2024 г. както е указано на страните в ОСЗ.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3