Определение № 757 от 14.08.2026, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 757 гр. гр. Добрич, 14.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов

Членове:

Станимир Т. Ангелов

Веселина В. Господинова като разгледа докладваното от Веселина В. Господинова Въззивно частно гражданско дело № 20263200500473 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с чл.66, ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба с вх. №14861/25.06.2026г. от М. Я.

П., с ЕГН **********, с адрес в гр. Добрич, ***, чрез преупълномощен адв. Р.

Г. от АК – Добрич, срещу определение обективирано в протокол с рег.

№1023/23.06.2026г., с което е оставена без уважение молбата й за възстановяване на пропуснат срок за отстраняване на нередовности по депозирана въззивна жалба с вх. №4772 от 27.02.2026г. по гр. д. №896/2023г. на ДРС.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на чл.64 ГПК, поради което следва да бъде отменено.

Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил в съвкупност всички доказателства, съгл. чл.235 от ГПК, включително, оспорването, че подписът върху съобщението на съда и ръкописното изписване на текста: „адв. Д. М.,, върху съобщението не са поставени от адвокат Д. М.. Не са обсъдени свидетелските показания на Г. Б., която е заявила, че лично е получила съобщението на домашния им адрес, но умишлено го е укрила от адв. Д. М..

Именно това укриване на съобщението от трето лице, според жалбоподателят представлява обективна /независеща/ от страната пречка, която е довела до пропускането на срока. Оспорва съобщението да е било връчено лично на адв.

М., като сочи, че не е установено авторството на изписания ръкописен текст и положения подпис. Счита че първоинстанционният съд е следвало да назначи графологична експертиза при изричното оспорване. Същевременно с това 1 излага становище, че редовността на връчването не е спорният въпрос по настоящото производство, а дали страната е била поставена в обективна невъзможност да извърши процесуалното действие в срок.

Навежда твърдения, че посещението в ЕПЕП не може да бъде определено, като връчване на съобщението.

Счита, че при постановяване на обжалваното определение първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил чл. 64 ГПК, тъй като са налице всички предпоставки за уважаване на молбата за възстановяване на срока, а именно: липса на реално узнаване в срока; умишлено укриване на съобщението от трето лице; незабавна реакция след узнаване; липса на вина на страната.

Моли съда да допусне назначаване на съдебно - графологична експертиза, която да установи дали ръкописният текст и подписът върху съобщението са положени от адв. Д. М., и да допусне разпит на лицето С. С. Г.

- на длъжност *** в ***. Моли съдът да се допусне повторен разпит на свидетеля Г. Б..

Иска се отмяна на определение обективирано в Протокол с рег.

№1023/23.06.2026г. по гр. д. № 896/2023 год. на PC - Добрич и вместо него да бъде уважена молбата по чл.64 ГПК.

В срока по чл. 276 от ГПК не е депозиран писмен отговор от насрещната страна по жалбата.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 от ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

За да се произнесе по подадената частна жалба, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал.2 от ГПК определението, с което се отказва възстановяване на срока, се обжалва с частна жалба. Доколкото липсват изрично разписани правила за процедурата по обжалване на това определение, приложение следва да намерят общите правила за обжалване на определенията – чл. 274 и сл. от ГПК .

Съгласно разпоредбата на чл. 278, ал.1, изр.1-во от ГПК частните жалби се разглеждат в закрито заседание.

При тези основни положения и като преценява, че в конкретния случай не се налага провеждането на открито заседание, съставът на въззивния съд заключава, че произнасянето по същество на подадената частна жалба следва да се извърши в закрито съдебно заседание.

След постановяване на решение №71 от 30.01.2026г. по гр. д.

№896/2023г. по описа на РС – Добрич, жалбоподателката М. Я. П., в качеството си на ответник по делото, чрез адв. Д. М. от ДАК е депозирала въззивна жалба с вх. рег. № 4772/2026г.

С разпореждане №1756/02.03.2026г. жалбата е оставена без движение, с 2 указания в едноседмичен срок от съобщението да бъдат отстранени нередовностите, като се внесе по сметката на Окръжен съд – Добрич, дължимата държавна такса по жалбата в размер на 40.89 евро.

Видно от приложената по делото разписка, съобщението е връчено на жалбоподателката на 26.03.2026г., чрез упълномощения адв. Д. М. от ДАК.

Срока за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 02.04.2026г.

На 06.04.2026г. е депозирана молба от М. П., чрез адв. М., с която е поискано възстановяване на срока за отстраняване на нередовността. Към молбата е представена квитанция за внесената държавна такса в размер на 40.89 евро.

С протоколно определение с рег. № 1023/23.06.2026г., е оставена без уважение молбата на М. Я. П. за възстановяване на пропуснат срок за отстраняване на нередовности по депозираната въззивна жалба.

Въззивният съд намира, че обжалваното протоколно определение следва да бъде потвърдено по следните съображения:

Възстановяването на предвиден в закона или определен от съда срок за извършване на процесуално действие е възможно при наличие на предпоставките, посочени в чл. 64, ал.2 от ГПК. За да бъде възстановен срокът, пропускането му трябва да се дължи на особени, непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Законът не дефинира понятието "особени непредвидени обстоятелства", но правната доктрина и константната съдебна практика еднозначно възприемат, че като особени и непредвидени обстоятелства следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са възпрепятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса, както по отношение на самата страна, така и по отношение на лицето, което страната е избрала и е упълномощила да я представлява по делото.

Такива "особени непредвидени обстоятелства" са напр. природно бедствие, злополука, внезапно тежко заболяване и др. - така определение № 428/3.02.2025 г. по ч. гр. д. № 3507/2024 г. на ВКС, I го.

Препятствието следва да е изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да продължава през почти целия период на срока и да бъде единствена причина за пропускането му-така определение № 39/27.03.2014 г. по ч. гр. д. № 5299/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о.

С частната жалба се твърди, че първоинастнционният съд не е обсъдил всички доказателства, включително оспорването, че подписът върху съобщението на съда и ръкописното изписване на текста: „адв. Д. М.,, върху съобщението не са поставени от адвокат Д. М., поради което се иска настоящият съд да допусне назначаване на съдебно-графологична експертиза, която да установи дали ръкописния текст и подписът върху съобщението са 3 положени от адв. М.. Иска се и допускане на разпит на С. С. Г. - на длъжност *** в Софийска районен съд, която да отговори на въпроса на кого е връчила съобщението по делото от дата 26.03.2026г, кой е подписал съобщението, кой е изписал думите „адв. Д. М.“ и дата „26.03.2026г.“.

По така направените възражения и доказателствени искания, съдът намира следното:

В разпоредбите на чл.193, ал. 1 ГПК е предвидено процесуалното право на заинтересованата страна да оспори истинността на представен документ по делото и по този начин да постави началото на производството по чл.193 - 194 ГПК. Целта е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на документа, който е представен по делото - формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ. Правото да се оспори истинността на представен по делото документ, чрез процедурата по чл.193 ГПК може да се упражни в предвидения в чл.193, ал. 1 срок - най-късно с отговора на процесуалното действие, с което насрещната страна го е представила.

В настоящият случай тази възможност е преклудирана, тъй като процесната разписка е следвало да бъде оспорена пред първоинстанционния съд, с подаването на молбата за възстановяване на срока №8049/06.04.2026г. по гр.д. №896/2023г. на ДРС, депозирана от адв. Д. М., в качеството му на пълномощник на М. П.. Пропускането на срока по чл.193, ал.1 ГПК лишава страната от правото да оспори истинността на документа. Това е правната последица от неупражненото в срок процесуално право. Целта на тази преклузия е да обезпечи разглеждане на делото в разумен срок и да стимулира страната да прояви процесуална активност и дисциплина. При липсата на такова оспорване съдът е задължен да счете документа за истински.

С подадената частна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство, също не са наведени новооткрити или нововъзникнали обстоятелства, които да са от значение за делото, и които да обосноват назначавана на поисканата съдебно-графологична експертиза. Не е налице и осн. на чл. 266, ал.3 от ГПК, доколкото такава не е била поискана пред първоинстанционния съд.

По отношение на искането за провеждане на разпит на лицето С. С. Г. – на длъжност *** в СРС, според настоящият съдебен състав провеждането на разпит на свидетеля, за посочените обстоятелства е недопустимо. Съгласно процесуалния закон със свидетелски показания е недопустимо да се опровергава съдържанието на официален документ, ако няма открита процедура по чл. 193 ГПК или писмени данни в обратната посока.

На следващо място жалбоподателката поддържа, че разпореждането за отстраняване на нередовност на въззивната жалба не е връчена лично на процесуалния представител на страната, а на неговата съпруга – свид. Г. Б.. По същество навежда доводи, за наличие на признание от нейна страна, че е укрила съобщението и не го е предала на адресата. Това укриване на 4 съобщението и непредаването му на адв. Д. М., счита за липса на възможност за своевременно узнаване. В тази връзка се иска, съдът да допусне повторен разпит на свидетеля Г. Б., за установяване на начина на получаване на съобщението, обстоятелствата на укриването му, момента на узнаване от адв.

М..

В производство по възстановяване на срок по чл. 64, ал. 2 и ал. 3 от ГПК могат да се установяват със свидетелски показания факти, свързани с отсъствието от адреса или невъзможността за получаване на съобщението, но не и да се опровергава материалната доказателствена сила на официалния удостоверителен документ, какъвто е разписката за връчване на съобщение, относно самото извършване на процесуалното действие от връчителя по предвидения ред. Съобщението и разписката към него, подписани от ***ят, представляват официални документи по смисъла на ГПК. Те се ползват с доказателствена сила за удостоверените в тях действия на самия връчител (например дата, час, посещение на адреса или залепване на уведомление).

Поради това следва да се приеме, че съобщението и разписката към нея са надлежно връчени на адв. М. от ДАК. Същите са достатъчни да обосноват извода, че за разпореждането за отстраняване на нередовности жалбоподателят е узнал на 26.03.2026г., като по делото, не се установява наличие на особени непредвидени обстоятелства, които да са довели страната до невъзможност за отстраняване на дадените с разпореждане №1756/02.03.2026г. указания за отстраняване на нередовности по въззивна жалба №4772/27.02.2026г. срещу решение № 71/30.01.2026 г. по гр. д. № 896/2023г.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №1023/23.06.2026г. по гр. д № 896/2023г. по описа на РС – Добрия, с което е оставена без уважение подадената от М. Я. П., ЕГН********** от гр. Добрич, чрез адв. Д. М. от АК – Добрич, молба рег. №8049/06.04.2026г. за възстановяване на срок за подаване на въззивна жалба срещу решение № 71/30.01.2026г. по гр. д. № 896/2023г. по описа на РС – Добрич.