Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 27.04.2018, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
2404/2016
Подписан
27.04.2018
В сила
27.06.2019

Цитирани разпоредби

  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 125,ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал.1, т.3, пр.второ · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 206 · Наказателен кодекс
  • чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 20, ал. 4 · Наказателен кодекс
  • чл. 255, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл. 26 · Наказателен кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 234, ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 64 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 116, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

Номер 594 /27.04. Година 2018 Град

ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен съд

ІV граждански състав

На двадесет и седми март през 2018 Година

В публично заседание в следния състав:

Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

Секретар: Румяна Мишева като разгледа докладваното от

СЪДИЯТА гражданско дело номер 2404 по описа за 2016 година намери за установено следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът

- Б.И.К., ЕГН ********** и адрес: *** твърди, че на 30.09.2011 г. около 17:00 часа бил задържан от служители на сектор „Икономическа полиция” към ОД на МВР – ****, съпроводени от униформени, тежко въоръжени с бронежилетки полицаи от сектор „ПООР” към ОД на МВР – ****. Арестът станал пред очите на *-годишния син на ищеца като на последния било разпоредено да застане с лице към стената, с ръце на гърба, без да разговаря с никого и бил извършен в сграда в режим на етажна собственост през време от деня, в което оттам минават съседи и познати на К.. Ищецът твърди, че без да бъде уведомен какво търсят и да бъде поканен да го предаде, полицаите претърсили всеобхватно дома му и не иззели никакви вещи, след което бил изведен навън с белезници на паркинга пред дома му в центъра на града, когато „всички съседи са в дворовете си, на улицата, пред блока”, бил претърсен лизингов автомобил, ползван от брата на К., който към онзи момент се ползвал от него, а след това бил откаран в сградата на „Икономическа полиция”, където му била извършена криминалистическа регистрация, личен обиск, връчили му заповед за полицейско задържане и до 04:00 часа на следващия ден бил прав в коридора с белезници. Сочи, че освен лицата, които извършили регистрацията му, единствен с него разговарял ***на име Г.Т.Г., от който чул репликата: „и сега трийсет коли са при теб, а?”, което убедило ищецът, че арестът му бил неоснователен. След 04:00 часа на 01.10.2011 г. К. бил отведен в V РПУ на МВР – ****. На същия ден му било повдигнато обвинение, което за периода до 13.06.2014 г. с различни постановления на разследващия полицай било изменяно и допълвано, както следва:

1.

Престъпление по чл. 321, ал. 3 във вр. ал. 2 от НК – за това, че през периода от началото на м. януари 2009 г. до 01.10.2011 г. в гр. **** е участвал с Д.П.Х., А.Д.К., Л.Л.А., Л.И.П., С.Д.Д., Г.С.Г., К.С.М., С. А.Я., Е.К.А., Ж.Д.М., Е.С.С.,

А.Т.В.в организираната престъпна група, образувана и ръководена от К.Т.В., която е създадена с користна цел и с цел да върши престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – такива по чл.

255, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК

2.

Престъпление по чл. 321, ал. 3 във р. с ал. 2 от НК – за това, че през периода от началото на м. януари 2008 г. до 01.10.2011 г. в гр. ****и с. ****, обл. **** участвал заедно с Ж.Д.М., Л.И.П., С. А.Я. и Е.С.С. в организирана престъпна група, образувана и ръководена от Д.П.Х., което е създадена с користна цел и с цел да върши престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – такива по чл. 206 от НК.

3.

Престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 1, т. 7 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 4 от НК – за това, че през периода м. октомври 2009 до м. октомври 2011 г. в гр. **** и гр. **** при условията на продължавано престъпление като помагач в съучастие с А.Д.К., А.Т.В., Г.С.Г., Е.К.А., С.Д.Д., Д.П.Х., Е.С.С., С. А.Я., К.А.М., Л.Л.А., всичките като помагачи умишлено е улеснил чрез отстраняване на спънки, набавяне на средства и по друг начин К.Т.В. като извършител в качеството му на *** на „М.” ООД и като пълномощник на И.З.Д.– едноличен собственик на капитала на „С.х.” ЕООД, да избегне плащане на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС като е потвърдил неистина в писмени декларации, които се изискват по силата на закона и правилника за приложението му по чл. 125,ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1 700 000,00 лева.

4.

Престъпление по чл. 206, ал. 4 във вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК – за това че в периода от месец февруари 2011 г. до месец септември 2011 г. в с. **** , обл. **** при условията на продължавано престъпление в съучастие като извършител с Д.П.Х. и Л.И.П. противозаконно е присвоил чужди движими вещи – лек автомобил марка „Мерцедес МЛ 350” с ДК № РВ **** КМ и лек автомобил марка „Мерцедес С 350” с ДК № РВ **** ВХ – собственост на „Х.А. - А.-А.– клон **** ” ЕООД, гр. ****, които владеел като обсебването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай.

5.

Престъпление по чл. 206, ал. 4 във вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК – за това, че в периода от месец януари 2008 г. до месец септември 2011 г. в гр. **** при условията на продължавано престъпление в съучастие като съизвършител с Д.П.Х., Е.С.С.,

С. А.Я. противозаконно бил присвоил чужди движими вещи – всичко общо седем леки автомобила на обща стойност 1 270 800 лв. собственост на „Х.А. - А.-А.– клон ****” ЕООД, гр. ****, които бил владял като обсебването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай.

След като му било повдигнато обивнението ищеца твърди, че бил отведен в следствения арест. Сочи, че неоснователното задържане му причинило стрес, в резултат на който получил болки в корема през почивните дни, а едва в понеделник получил лекарство, което облекчило състоянието му. Твърди, че състав на ОС – **** уважил искането на Прокуратурата за задържането му под стража, а Апелативен съд – **** потвърдил мярката. В следствения арест ищецът прекарал 5 месеца - до 23.03.2012 г., когато с Определение на Апелативен съд –**** била изменена мярката в Парична гаранция в определяния от ищеца като „рекорден” размер от 100 000 лв. Поради финансова невъзможност да внесе гаранцията ищецът прекарал още 3 месеца в а.. След молби до наблюдаващия прокурор, последният намалил гаранцията до размер от 10 000 лв., които съпругата на ищеца събрала със заеми и внесла. Така общата продължителност на задържането му под стража ищеца твърди, че е 9 месеца. При промяната на мярката „задържане под стража“ в „гаранция“ на ищеца освен това била наложена мярка „забрана за пътуване в чужбина”, с което било нарушено правото му за свободно придвижване. Твърди, че условията в а. са ужасни, както и че обитавал килия № *** с площ от няколко кв.м., обзаведена с три легла, от които две едно върху друго, зад еднометрова преграда било положено тоалетно клекало, до него маса и мивка; осветлението не се гасяло 24 часа, а храната окачествява като ужасна – закуска от парче (25 гр.) сирене „като тебешир” и сух хляб. Ищецът сочи, че прекарвал 23 часа от денонощието в килията и 45 минути – в разходка в т.н. каре, представляващо заградено от мрежи малко пространство. Твърди, че от лошите условия и невъзможността да води здравословен начин на живот, К. получил шест много тежки кризи от подагра, а през септември 2012 г., след като вече бил освободен от а. и бил прегледан с оплаквания от тежки болки и през октомври хоспитализиран претърпял животоспасяваща операция на бъбреците, които били увредени от шестте кризи, преживяни в а..

Твърди, че на 13.06.2014 г. с Постановление за частично прекратяване прокуратурата прекратила разследването срещу него за по-горе описаните тежки престъпления. Ищецът сочи, че се чувства невинен, незаконно задържан и незаконно обвинен в извършването на престъпления, както и че през изтеклите години от повдигането на обвинението против него до сега е търпял и продължава да търпи ежедневно и еженощно постоянно и ежечасово непреодолими от съзнанието и душата му болки и страдания, в резултат на което здравословното му състояние дотолкова се влошило, че непрестанно се нуждае и ползва успокоителни медикаменти.

Сочи, че засегнати са честта и достойнството му; ищецът преживял и изпитвал чувство на срам, постоянно притеснение как ще завърши наказателното преследване спрямо него, неудобство и безпокойство, бил под постоянен стрес; социалните му контакти се ограничили, намалели възможностите за трудова реализация, поради което дълго време не можел да си намери работа и през всички тези години бил в тежест на семейството си – съпругата му и нейните родители. К. твърди, че има три висши образования – ****, **** и ****, но поради обстоятелството, че срещу него се водило наказателно производство същият не могъл да постъпи в армията, макар да бил ****, поради което и пропуснал да реализира доход на **** в размер на 2847 лв. Твърди, че майката му се разболяла от притеснение по него и през 2014 г. починала. Допълнително сочи, че зле се отразило върху личността и съзнанието му отразяването на невярното обвинение в печатните и електронни, местни и централни медии, както и че въпреки изричното му несъгласие К. бил фотографиран, а житейската практика сочила, че дори написаното да не е вярно, то опровергаването никога не добива тази гласност и сила, които са получили обвинението. Всичко това довело до лошо отношение към ищеца от страна на съкварталци, близки и познати, които открито го провокирали при среща, с което допълнително обостряли състоянието му. След излизането му от а., клиентите на К., който до тогава бил уважаван ****, се отдръпнали. Заявява, че следва да бъде отчетено обстоятелството, че по време на престоя си в а. незаконосъобразно в значителна степен са били ограничени конституционното му право на свободно предвижване и правото на избор на място и условия за полагане на труд, довело до затруднено социално адаптиране. За целия период на задържане К. твърди, че умишлено не допускал до свиждане *-годишния си тогава син, а в единствения случай, когато предварително знаел, че ще играе на поляна близо до а., с набиране на прозореца за няколко мига го зърнал през решетките на килията си.

Ищецът сочи, че преди да бъде задържан през 2011 г. в данъчната си декларация за 2010 г. е посочил доход в размер на 41 349,42 лв., от заплата по трудови правоотношения с „Б.и.“ ООД и с „Б.К. к. и.“ ЕООД, а от „Х.“ АД по договор за управление за длъжността „**** на Съвета на д.“. Договорът с „Х.“

АД твърди, че бил сключен на 01.10.2009 г., като безсрочен, а уговореното възнаграждението е в размер на 7 минимални брутни заплати към датата на сключване, т.е. 240 лв. с добавка в размер на 0,6% за * г. ***опит. Договорът за управление с „М.-БГ“ ООД твърди, че бил сключен на 01.03.2010 г. като безсрочен, а договорът с „Б.и.“ ООД бил сключен на 01.07.2010 г. и прекратен на 14.11.2011 г. с размер на възнаграждението 626,74 лв. По отношение на договорът, сключен с „Б.К.– к. и и.“ ЕООД на 01.10.2010 г. ищецът твърди, че не е прекратен, а уговореното възнаграждение е в размер на 400 лв. Въз основа на изложеното и за периода от 01.10.2011 г. до 30.06.2014 г. по тези правоотношения ищеца претендира обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в общ размер на сумата от 112 896,00 лв., представляващи нереализирани трудови доходи.

Наред с горното ищецът твърди, че „Б.И.К. – к. и и.“ ЕООД е кредитополучател по Договор за банков кредит от 2009 г., сключен с „Б.“ АД, който договор е обезпечен с договорни ипотеки и договор за поръчителство. Ипотеката била сключена по отношение на имот, собственост на дружеството, както и за имот, притежаван в режим на СИО от ищеца и неговата съпруга. Поръчител в качеството си на физическо лице по договора бил К., а вземането било обезпечено и със запис на заповед, издаден от дружеството и подписан от него в качеството на ***, като ***. Ищецът твърди, че през 2011 г. докато бил в а., Нотариус му връчил нотариална покана, че поради необслужване кредитът е станал предсрочно изискуем. Сочи че, поради незаконното му задържане и лишаване от свобода е бил лишен от възможността да изпълнява задълженията си на у., да организира дейността на дружеството с оглед погасяване на кредита, вкл. и да преговаря за промяна на условията по договора, в резултат на което и по изпълнително дело № 452 от 2012 г. по описа на ЧСИ М. чрез публична продан били продадени двата ипотекирани имота на обща стойност 162 000 лв. Ищецът твърди, че погасената по кредита сума възлизала на 50 000 лв., а останалото, непогасено и търсимо от него като физическо лице задължение на основание договора за поръчителство и авала, е в размер на 179 860,98 лв. при усвоени от банката средства в размер на 208 650 лв. Затова и претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на останалото непогасено задължение към „Б.“ АД или сумата от 179 860,98 лв.