Решение № 5051 от 04.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5051 гр. София, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М. Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100512226 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 21.07.2021г. на СРС, ГО, 76 състав по гр.д.№ 12250 /2021г. е осъден ответника „ЗАД „Д.Б.: Ж.И.З.“ АД АД да заплати на ,,А.“ ЕООД на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата 1367. 03 лв., представляваща незаплатена част от дължимото застрахователно обезщетение на щета № 0801005385/2019-01, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.03.2021г. до окончателното изплащане.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника като неправилно и необосновано. Въззивникът поддържа, че СРС не е обсъдил направеното възражение за съпричиняване. Твърди, че от събраните по делото доказателства е установено, че виновен за процесното ПТП е водачът на лек автомобил марка „Рено“, модел Каджар, рег. № *******, който е нарушил разпоредбата на чл. 36, ал. 2 и чл. 37, ал. 1 ЗДвП.

Сочи, че от събраните писмени и гласни доказателства по делото се установява, че водачът П. е извършил нарушение, като не е пропуснал движещото се по пътя с предимство МПС, управлявано от водачката Г., а също и спирайки след пътен знак, регулиращ движението по пътя, е осъществил състава на нарушение по чл. 183, ал.2, т. 3 ЗДвП. Моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск, с присъждане на разноски.

Въззиваемата страна ,,А.” ЕООД оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, респ. да потвърди като 1 правилно и законосъобразно обжалваното решение, по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл.235, ал.3 ГПК, приема за установено следното:

При извършената проверка по реда на чл. 269 , предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че процесното пътно-транспортно произшествие е причинено по вина на водача, застраховал своята ГО при ответното дружество. В обжалваното решение е обсъден подробно механизма на ПТП, включително и възражението на ответника за нарушение на нормите на чл. 36, ал. 2 ЗДвП и чл. 37, ал. 1, изр. 1 ЗДвП от водача П., управлявал увредения автомобил.

Наведените от въззивника доводи се съсредоточават относно механизма за настъпване на ПТП и вината на съответния водач за настъпилия вредоносен резултат.

От събраните по делото доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП от 01.12.2019г., показанията на разпитаните свидетели – В.

П. и В. Г. – водачи на участвалите в ПТП леки автомобили и заключението на приетата САТЕ е установено по делото, че на 01.12.2019г. , около 11 часа, водачът на лек автомобил „Фолксваген голф“, с рег. № ******* се е движил по път ІІІ – 5522 в с. Донино с посока от гр. Габрово към гр. Велико Търново и в района на кръстовището с път ІІІ -5524 е навлезнал в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „Рено Каджар“, с рег. № *******, управляван от свидетеля П..

В представения двустранно подписан констативен протокол за ПТП се сочи, че вината на настъпилото ПТП е на водача на лек автомобил „Фолксваген голф“ Г..

Съгласно заключението на приетата САТЕ и уточнението към него в о.с.з. след изслушване на свидетелските показания, път ІІІ – 5522 в района на процесното ПТП няма поставена вертикална пътна маркировка, а лек автомобил "Рено Каджар" се е движил по път ІІІ – 5524 срещу знак „Стоп“.

Вещото лице дава констатация, че водачът на лек автомобил „Рено Каджар“, при спиране на знак „Стоп“ е имал видимост около 50 м.

Показанията на свидетеля П., че е спрял преди знака „Стоп“, огледал се е в двете посоки и е потеглил с нормална скорост, не са опровергани от други доказателства по делото, включително и от показанията на свидетелката Г..

Не могат да бъдат кредитирани показанията на последната, че лекият автомобил „Рено Каджар“ е бил спрял след знака „Стоп“ в нейното платно.

Съгласно показанията на П., след като е направил завоя и е бил навлязал в своето платно, е видял другия автомобил, който се е движил към него, поради което същият е излезнал максимално вдясно на банкета на пътното платно с цел да избегне ударът, но лек автомобил „Фолксваген голф“ се е движил 2 неуправляемо и само направо, при което ударът е настъпил в лентата за движение на л.а.„Рено Каджар“, в банкета максимално вдясно. Показанията на свидетеля кореспондират с представения по делото снимков материал и заключението на САТЕ относно мястото на удара, а именно – в лентата на движение на лек автомобил „Рено Каджар“ и в насрещната лента по отношение на лек автомобил „Фолксваген голф“. С оглед изложеното, доводите в жалбата за нарушение на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 и чл. 37, ал.

1 ЗДвП от страна на водача на лек автомобил „Рено Каджар“, респ. , че последният е спрял след знака „Стоп“, са изцяло недоказани.

Противно на твърденията в жалбата, свидетелят П. не е давал показания, че е спрял в лентата за движение на Г., а е изложил, че управляваният от нея автомобил се е движил неуправляемо, вероятно поради натиснати спирачки.

Отделно от изложеното, е налице частично извънсъдебно плащане от страна на ответника, което в съдебната практика се цени като признание на фактическия състав на претендираното застрахователно обезщетение.

С оглед изложеното, релевираните в жалбата доводи относно механизма и вината за настъпване на ПТП, са неоснователни.

По делото няма спор относно размера на присъдения размер на остатък от обезщетение, както и относно размера на извършеното извънсъдебно плащане от страна на ответното дружество от 1499. 27 лв.

Поради съвпадението на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРСпотвърдено, като правилно и законосъобразно.

По разноските: при този изход на делото, право на разноски има въззиваемият - ищец, на който следва да бъдат присъдени разноски в доказан и заплатен размер от 390. 83 лв. за адвокатско възнаграждение. Наведеното от въззивника възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно доколкото адвокатското възнаграждение е в минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.07.2021г. на СРС, ГО, 76 състав по гр.д.№ 12250/2021г.

ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б.: Ж.И.З.“ АД, ЕИК ******* да заплати на „А.” ЕООД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 390.83 лв.– разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 от ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4