Решение № 123 от 11.03.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Ботевград, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.П.П. при участието на секретаря М.К.П. като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело № 20231810200471 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Б. К. Д., ЕГН **********, чрез адв. Г. М. от САК, с адрес за кореспонденция гр. С., бул. „***в“ № **, ет. 1, офис 3, против Наказателно постановление № ***/***., издадено от Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол – С. област, с което на основание чл. 233 ЗУТ, вр. чл. 163а, ал. 4, вр. чл. 163, ал. 2, т. 1 ЗУТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500, 00 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 163а, ал. 4, вр. чл. 163, ал. 2, т. 1 ЗУТ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлаява. Депозирано е становище от адв. Г.М.. В същото се сочи, че нарушено правото на защита на жалбоподателя, а именно правото му да разбере какво нарушение точно му е вменено във вина, за да организира защитата си. Сочи се, че са допуснати нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, които норми са императивни. По изложените мотиви се прави искане за отмяна на наказателното постановление.

1

Въззиваемата страна – Началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол – С. област, редовно призован, не се явява лично, представлява се гл.експерт Друмка Петкова, която пледира за потвърждаване на наказателното постановление.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят инженер Б. К. Д., бил назначен със Заповед № *** г. на Управителя на „***“ ЕООД, в качеството си на технически ръководител на строеж: „Реконструкция и модернизация на ПСОВ с извънплощадкова довеждаща инфраструктура, доизграждане и реконструкция на канализационна мрежа с реконструкция на съпътстваща водопроводна мрежа на гр. Правец: Етап V – Изграждане на довеждащ колектор от *** на гл.клон 1 до главен дъждопреливник пред ПОСВ Правец; Етап VI – Изграждане на захранващ водопровод до водомерна шахта на ПОСВ Правец; Етап VII – Изграждане на участък от гл.клон IV от *** до ***“, гр.

Правец. На *** г. на посочения обект настъпила авария при работа в неукрепен траншеен изкоп след полагане на канализация, между *** и *** от гл.клон IV-ти, при която е настъпило обрушване/срутване на земна маса към дъното на изкопа, затрупвайки работник.

На *** г. в РДНСК – С. област постъпило уведомление, заведено с вх.

№ *** от "***“ ЕООД, осъществяващо строежа на обекта, за настъпила на *** г. авария на строежа.

В периода *** г. до 10.04.2023 г., комисия, назначена със Заповед № *** г. на Началника на РДНСК С. област, в състав: Председател – инж. Й. О. – главен инспектор в РДНСК С. област, и членове: доц.д-р И.М. – проектант с пълна проектантска правоспособност, и инж. Й. У. – главен инспектор в РДНСК С. област, извършили проверка на строежа – „Реконструкция и и модернизация на ПСОВ с извънплощадкова довеждаща инфраструктура, доизграждане и реконструкция на канализационна мрежа с реконструкция на съпътстваща водопроводна мрежа на гр. Правец“ и обследване на аварията, при който констатирали следното:

Строежът бил втора категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 21 б. „б“ и б.

2

„в“ ЗУТ. Изпълнена била канализация от *** до *** /предвидена за изпълнение в VII етап/. Между *** и ***/неизпълнена на кръстовището на ул.

„***“ с ул. „***“/ бил изпълнен траншеен изкоп с дължина около 16,00 м в посока ***. Изкопът бил с широчина 1,05 м, каквато била широчината на укрепващия елемент, разположен в края на изкопа, в посока ***.

Дълбочината на изкопа била около 3,0 м. Системата за укрепване на траншейния изкоп била тип „боксово укрепване“ с размери на използваните платна 3,05 м дължина и 2,5 м височина, с 4 „разпонки“. В изкопа била положена тръба DN 500 РР от *** в посока ***. В този участък, изкопаната земна маса била депонирана на отвал, непосредствено до изкопа. Част от изкопаната земна маса и стената на изкопа /дясно след ***/ били свлечени.

Дължината на обрушения участък била 6,0 м.

Комисията е установила следния механизъм на възникване на аварията:

Едностранно свличане на вертикален откос на неукрепен траншеен изкоп с дълбочина 3,0 м, с намалена спрямо проекта широчина /105 см вместо предвидената с проекта широчина от 156 см/, съпроводено с увеличен активен земен натиск поради натрупване на отвал на изскопаната земна маса непосредствено до западната стена на изкопа. Комисията сочи, че при наличието на тези две обстоятелства – липса на укрепване на изкопа и увеличен активен земен натиск, в участък с дължина от около 6 м, е настъпило обрушване/срутване на земна маса /от вертикалния откос и тази от отвала/ към дълбочината на изкопа.

От Протокол № *** г. на Дирекция „Инспекция по труда“ С. област за извършената проверка, се установява, че аварията е станала „при полагане на канализационна тръба, част от изграждащата канализационна мрежа, в изкоп с монтирано преместваемо укрепващо съоръжение. След като работниците са положили тръбата, багеристът е изтеглил с багера укперващото съоръжение напред. М.Д.К. е тръгнал да излиза от изкопа, а Ю.М.К. се е върнал, защото положената тръба е била на една страна и е трябвало да я изправи. В този момент е настъпило внезапно свличане на земна маса, която е притиснала и затрупала смъртоносно Ю.М.К..“ Членовете на комисията констатирали, че настъпилата авария се дължи на комплекс от причини, а именно: неспазване на част от одобрения на 05.04.2022 г. инвестиционен проект по части „Водопровод и канализация“ и 3

ПБЗ /Заповед № *** г. на Главния архитект на Община Правец за изпълнение на етап VII-ми/, предвиждащи изпълнение на траншеен изкоп със светла широчина 156 см и укрепването му /изкопът е с ширина 1,05 м и не е налично укрепване на вертикалния откос в участъка на аварията/. Натрупването на изкопаната земна маса на отвал /вместо да се извозва на депо/, в непосредствена близост до западната стена на изпълнения траншеен изкоп, по която е установено наличие на ситно трошена засипка – пресята каменна фракция, със зърнометрия до 4 мм/т.н. „сипица“, „брашно“, „фина фракция“/ в зоната на аварията. При полагането на канализационната тръба в траншеен изкоп с дълбочина около 3 м, широчина по-малка от проектната /по проект е 156 см, а е изпълнено 105 см/ и увеличен активен земен натиск от натрупването на отвал на изкопаната земна маса непосредствено до вертикалния земен откос от западната страна, предвиденото с одобрения инвестиционен проект „боксово“ укрепване на вертикалните откоси на изпълнения траншеен изкоп, е изтеглено преди работниците да излязат от изкопа, поради което е настъпило обрушване/срутване на земна маса /от вертикалния откос/ в дълбочината на изкопа.

Комисията установила, че при настъпилата авария е налице виновно поведение: на техническия ръководител на „***“ ЕООД -инж. Б. К. Д., съгласно Заповед № *** г. и № *** г. на управителя на „***“ ЕООД; и на строителя - „***“ ЕООД, представляван от Й. К.Д. – Управител.

До жалбоподателя била изпратена покана изх. № *** г. да се яви на 05.06.2023 г. в РДНСК – С. област за съставяне на АУАН във връзка с установените с доклада на ТЕК /техническата експертна комисия/ нарушения на разпоредбите на ЗУТ.

На 06.06.2023 г. свидетелят инж. Й. О. съставил Акт № *** г., с който повдигнал против въззивника административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 163а, ал. 4, вр. чл. 163, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля инж. Й. У. и на жалбоподателя, който го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН срещу АУАН не постъпили писмени възражения.

На ***. инж. А.М.в, Началник на РДНСК – С. област, издал атакуваното наказателно постановление № ***/***., с което на основание чл. 233 ЗУТ, вр.

4 чл. 163а, ал. 4, вр. чл. 163, ал. 2, т. 1 ЗУТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500, 00 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 163а, ал. 4, вр. чл. 163, ал. 2, т. 1 ЗУТ.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни показанията на свидетелите Й. О. и Й. У., както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – НП № ***/***., АУАН № *** г., протокол на Техническа експертна комисия, Заповед № *** г., Констативен акт № *** г., писмо с вх. № ***/*** г. от Община Правец, Анекс № *** г. към Споразумение за учредяване на ДЗЗД от *** г., писмо вх. № ***/*** г. от управителя на „***“ ЕООД, Заповед № *** г. на Началника на ДНСК.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като намери, че същите кореспондират на писмените доказателства. Тези свидетели са участвали в ТЕК и показанията им съдържат сведения за дейността на комисията, резултатите от извършените проверки, както и за процедурата по съставяне на АУАН. Като прецени заявеното от тях като безпротиворечиво и обективно, съдът счете, че следва изцяло да им се довери. Съдът кредитира и писмените доказателства, които прецени като обективни и съответни на останалите доказателствени материали.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

АУАН и НП са съставени от компетентни административни органи съгласно чл. 238, ал. 2, т. 2 ЗУТ и чл. 239, ал. 1, т. 2 ЗУТ и при спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Независимо от горния извод съдът констатира, че в административнонаказателното производство са допуснати множество съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на жалбоподателя, които налагат отмяна на обжалваното НП.

Разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН /редакция ДВ, брой 59 от 21.07.1992 г. / и на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН изискват както в акта за установяване на нарушението, така и в наказателното постановление, да са описани нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено, и да са посочени нарушените законови разпоредби. В АУАН и НП следва да са посочени всички съставомерни признаци от състава на нарушението и то по 5 начин, който да позволява на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, да разбере какво конкретно нарушение му е вменено, така че да организира защитата си. Наред с това следва ясно и категорично да са посочи и разпоредбите, които според актосъставителя и наказващия орган, е нарушило лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана. Цитираните разпоредби от ЗАНН изискват кумулативното посочване както на нарушението и обстоятелствата по извършването му, така и на нарушените разпоредби. И това е така, защото лицето, чиято отговорност се ангажира, следва да може да се защитава както срещу фактическите твърдения за извършено нарушение, така и срещу посочената правна квалификация - било като навежда, че не е осъществило състава на конкретното административно нарушение, било като твърди, че изложените от актосъставителя и наказващия орган факти не се субсумират под сочената за нарушена норма. В случая и в АУАН, и в НП не е посочена конкретна разпоредба, въвеждаща правило за поведение, която въззивникът да е нарушил. Вместо това както в АУАН, така и в НП, са посочени единствено общи препращащи разпоредби. Така в АУАН и НП се сочи, че жалбоподателят инж. Д., е нарушил чл. 163а, ал. 4 ЗУТ вр. чл. 163, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 163, ал. 2, т. 1 ЗУТ предвижда, че за да е налице законосъобразно описание на нарушението, в НП и АУАН е следвало да бъдат посочени на първо място какво точно не е изпълнил жалбоподателя, т.е. какво е било неговото дължимо поведение, какво не е било изпълнено в строежа в съответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3, или с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи или пък да са били изложени факти, свързани с това какво е било дължимото поведение, какво е следвало да направи или да не направи жалбоподателя с цел изпълнение на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка, като не е посочено в кой нормативен акт са уредени.