Решение № 37 от 05.03.2026, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Първомай, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20255340100658 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу А. Б. Я. и К. Н. Я. за признаване за установено по отношение на ответниците, че всеки един от тях дължи на ищеца следните суми:

104,35 лв. – главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м. 12.2021 г. – м. 04.2022 г., 36,13 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 15.02.2022 г. – 14.01.2025 г., 14,85 лв. – дължима сума за дялово разпределение за периода м. 12.2021 г. – м. 05.2022 г., 5,13 лв. – обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение за периода 15.02.2022 г. – 14.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 132 от 17.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 268/2025 г. по описа на РС Първомай.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са осъществили насрещната парична престация да заплатят установената покупна цена, обективирана в представените по делото извлечения от сметки на „Топлофикация София” ЕАД за абонатен № 118491 и с изравнителните сметки, издадени от „Директ” 1

ЕООД за извършване услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г. е уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, в който са изразили становище за основателност на предявените искове.

Към отговора са приложени платежни нареждания за заплащане от всеки от тях на сумата от 300 лв. за покриване на задълженията и разноските по делото.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Директ“ ЕООД не взема становище по съществото на спора.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 268/2025 г. по описа на РС Първомай се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 132/17.04.2025 г. за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК против всеки от ответниците А. Б. Я. и К. Н. Я. за следните суми: 104,35 лв. – главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м. 12.2021 г. – м. 04.2022 г., 36,13 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 15.02.2022 г. – 14.01.2025 г., 14,85 лв. – дължима сума за дялово разпределение за периода м. 12.2021 г. – м. 05.2022 г., 5,13 лв. – обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение за периода 15.02.2022 г. – 14.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 11,46 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 22,92 лв. Със същата заповед за изпълнение е разпоредено всеки един от длъжниците А. Г. Р. и А. Г. Р. да заплати на ищеца следните суми: 9,48 лв. – главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м. 12.2021 г. – м. 04.2022 г., 3,28 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 15.02.2022 г.

– 14.01.2025 г., 1,35 лв. – дължима сума за дялово разпределение за периода м. 12.2021 г. – м. 05.2022 г., 0,46 лв. – обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение за периода 15.02.2022 г. – 14.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 1,04 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 2,08 лв.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжниците А. Б. Я. и К. Н. Я. са подали възражения, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът е предявил искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземанията си в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК. Що се отнася до другите двама длъжници А. Г. Р. и А. Г. Р., те са изпълнили частично задълженията си в срока за доброволно изпълнение, като всеки от тях е заплатил по 10 лв. и са депозирали възражения по чл. 414а, ал. 1 ГПК. Поради това срещу всеки от тях е издаден изпълнителен лист за заплащане на остатъка от главницата за доставена топлинна енергия в размер на 8,14 лв.

2

Представени са нотариални актове, от които се установява, че през исковия период м. 12.2021 г. – м. 05.2022 г. съсобственици на недвижим имот, находящ се на адрес: *********************, са ответниците А. Б. Я. и К. Н. Я., както и А. Г. Р. и А.

Г. Р., като първите двама са притежавали общо 22/24 ид. ч. в режим на съпружеска имуществена общност, а останалите по 1/24 ид. ч. Налични са и писмени доказателства, че сградата – етажна собственост, в която се намира собственият на ответниците обект, е присъединена към топлопреносната мрежа. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и битово горещо водоснабдяване между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Директ“ ЕООД.

От представените справки от ищеца „Топлофикация София“ ЕООД, неоспорени от ответниците, се установява, че стойността на използваната топлинна енергия за топлоснабдения имот, съсобственост на ответниците, за периода м. 12.2021 г. – м. 04.2022 г. възлиза на 227,68 лв., а на услугата за дялово разпределение за периода м. 12.2021 г. – м. 05.2022 г. – на 32,40 лв.

Не е налице спор и че на 03.12.2025 г. всеки от ответниците е заплатил на ищеца сумата от 300 лв. за погасяване на задълженията му по настоящото дело. От представената счетоводна справка от ищцовото дружество се установява, че постъпилите от всички длъжници плащания по партидата на топлоснабдения имот в общ размер на 620 лв. (вкл. извършеното плащане в размер на 20 лв. от А. Г. Р. и А. Г.

Р.) са разпределени за погасяване на съдебни разноски в размер на 202,08 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 39,82 лв., мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и услугата за дялово разпределение в размер на 90,05 лв., законна лихва в размер на 28,03 лв. и главница за топлинна енергия и услуга за дялово разпределение в размер на 260,05 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, че за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

В разглеждания случай от събраните писмени доказателства се изяснява, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, а ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е 3 единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. В тази връзка от представените по делото доказателства безспорно се установява, че ответниците са били собственици на процесния имот през исковия период. Следователно, установено е принципното съществуване на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия. Поради това ответниците дължат заплащане на използваната топлинна енергия. Съгласно представената от ищцовото дружество справка стойността на доставената топлинна енергия за периода м. 12.2021 г. – м. 04.2022 г. възлиза на 227,68 лв., а начисленото обезщетение за забава за периода 15.02.2022 г. – 14.01.2025 г. е в размер на 78,84 лв.

Във връзка с претенцията за заплащане стойността на услугата „дялово разпределение“ следва да се изтъкне, че съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец. В случая услугата „дялово разпределение“ е извършена през периода м. 12.2021 г. – м. 05.2022 г., от което следва, че ищецът се легитимира като носител на вземане за стойността на тази услуга. Поради това съдът намира, че собствениците на процесния топлоснабден имот са дължали заплащане на главница за дялово разпределение в размер на 32,40 лв., както и обезщетение за забава върху нея за периода 15.02.2022 г. – 14.01.2025 г. в размер на 11,21 лв.

С оглед всичко изложено и като съобрази, че ответниците са притежавали 22/24 ид. ч. от процесния имот в режим на съпружеска имуществена общност, съдът приема, че са дължали на ищеца заплащане на следните суми: 208,70 лв. – главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м. 12.2021 г. – м. 04.2022 г., 72,26 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 15.02.2022 г. – 14.01.2025 г., 29,70 лв. – дължима сума за дялово разпределение за периода м.

12.2021 г. – м. 05.2022 г., 10,26 лв. – обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение за периода 15.02.2022 г. – 14.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането. Следователно общото задължение на ответниците е било в размер на 320,92 лв. или всеки от тях е дължал по 160,46 лв.

Съгласно задължителните указания на т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен 4 процес. В случая на 03.12.2025 г. всеки от ответниците е заплатил на ищеца сумата от 300 лв. или общо 600 лв. По отношение дължимата законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК съдът, като съобрази определения от БНБ основен лихвен процент, увеличен с 10 пункта, намира, че за периода 21.01.2025 г. – 03.12.2025 г. мораторната лихва върху главницата за доставена топлинна енергия и услугата за дялово разпределение възлиза на 14,31 лв. за всеки от ответниците.