Решение № 4542 от 13.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4542 гр. Пловдив, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330107011 по описа за 2023 година

Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД, във връзка с чл.11, т.9 и т.10 ЗПК.

В исковата молба от А. К. Р. против „Сити Кеш” ООД се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит на **** г., по силата на който в полза на ищцата била предоставена сума в размер на 1200 лева, при фиксиран лихвен процент по заема от 40.05 % и годишен процент на разходите – 49.87%. В клаузата на чл. 5 от договора било установено задължение за заемополучателя за предоставяне на обезпечение чрез банкова гаранция или поръчителство, което да отговаря на условията от Общите условия към договора. В случай на непредоставяне на уговореното обезпечение, заемополучателят се задължил да заплати неустойка в общ размер на 1080.41 лева, платима разсрочено, заедно с погасителната вноска.

Сочи, че още със сключване на договора била уговорена неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Неустойката била загубила присъщата обезщетителна функция. Излизала и извън присъщата й обезпечителна функция.

Неустойката имала санкционен характер, но поставяне на условия за обезпечение на задължения за всяка вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаряло на изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия, противоречало на принципа на добросъвестността, тъй като целяло да създаде предпоставки за начисляване на неустойката. Било предвидено да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин водила до скрито оскъпяване по кредита. По същество тя била добавка към възнаградителната лихва и обогатявала заемодателя неоснователно. Предвид 1 изложеното е направено искане за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка по чл. 11 от договора, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материалноправните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК. Претендирани са разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Сити Кеш“ ООД, с който предявеният иск се признава и е направено искане за постановяване на решение при признание на иска. Посочено е, че дружеството не е дало повод за завеждане на делото, поради което разноски на дружеството не следвало да се възлагат. Заплащането на посочената неустойка не било претендирано – не били изпращани покани и др. съобщения. Ищецът не бил заплатил сумата за неустойка по процесния договор за кредит.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени договор за потребителски кредит № **** към искане № *** от ****г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и А. К. Р., със заемна сума в размер от 1200 лв., при годишен процент на разходите: 49.87 % и фиксиран годишен лихвен процент: 40.05 %.

Представено е и Приложение № 1 към договора, видно от което кредитът е следвало да се погаси на ** бр. седмични погасителни вноски, с падеж на първата погасителна вноска – ****г. и дата на последна погасителна вноска – ****г.

Предвид признанието на иска с отговора на исковата молба и становището на ищеца в тази връзка, по делото не са събирани други доказателства, като с оглед изявлението на страните е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда от ответника, поради което съдът намира, че следва да зачете извършеното признание, уважавайки предявените искове на това основание.

С отговора на исковата молба е направено искане в тежест на дружеството да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си дружеството не е дало повод за завеждане на делото. Разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК изисква, за да се възложат разноските на ищеца, кумулативното наличие на две предпоставки – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и признание на иска. В случая съдът намира, че първата от предпоставките не е налице – предвидената в чл.11, ал.1 от договора за потребителски кредит неустойка в размер на 1 080.41 лв. е начислена и е предвидено разсроченото й плащане, заедно с всяка от погасителните вноски по договора. Поради това следва да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, като на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за 2 внесена държавна такса в размер на 50 лв., а на пълномощника му – сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие /според който е договорена безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата/, по представения списък по чл.80 ГПК.

Поради изложеното съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл.11, ал.1 в договор за потребителски кредит № **** към искане № **** от *****г., сключен между А. К. Р., ЕГН ********** от гр.П., ул. „****“ № ** и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7 да заплати на А. К. Р., ЕГН ********** от гр.П., ул.

„***“ № ** сумата в размер на 50 лв. /петдесет лева/ направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7 ДА ЗАПЛАТИ НА адв. С. Н. от АК – П., гр.П., ул.

„***“ № **, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 400 лева /четиристотин лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3