Решение № 83 от 12.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. София, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Димитрина Ив. Сюлейман като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100602066 по описа за 2022 година

РЕШИ:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда от 05.10.2020 г., постановена по НЧХД № 16139/2019 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 131-ви състав, подсъдимата Л.

М. С. е призната за виновна в това, че на 30.09.2019 г., около 16.00 часа, в гр. София, кв.

Княжево, ул. ****, като родител – майка на А.В.П., не е изпълнила съдебно решение № 6627 от 25.10.2018 г. по гр. д. № 15932/2017 г. по описа на СГС, ГО, І-ви брачен състав, влязло в сила на 10.06.2019 г., за упражняване на родителски права спрямо детето А.В.П., като не е предала същото на бащата В. П. – престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК, подс. Л. М. П.А е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева.

Срещу така постановената присъда е депозирана въззивна жалба с допълнение от адв. М. Д. – от САК, в качеството му на упълномощен защитник на подс. Л. М. С.. В така депозираната срещу първоиннстанционния съдебен акт въззивна жалба се излагат твърдения, че същият е неправилен и незаконосъобразен. В допълнението към въззивната жалба се развиват съображения, че повдигнатото с тъжбата обвинение е неясно и неразбираемо, тъй като на подсъдимата е вменено едновременно да не е изпълнила и да е осуетила изпълнението на съдебно решение, а първоинстанционният Съд със свое 1 разпореждане е формулирал обвинение извън твърденията в подадената тъжба, очертавайки предмета на доказване за изпълнително деяние, изразяващо се в неизпълнение (бездействие) на съдебно решение в 16.00 часа на 30.09.2019 г., при който предмет не е изключено в едно денонощие да има образувани множество наказателни дела от частен характер за едно и също бездействие. Акцентира се в тази връзка, че на районния Съд е било известно обстоятелството за образувани и други дела с подобен предмет, част от които – образувани преди разглеждането на делото, което обстоятелство не е било взето предвид, с оглед на което и съобразно изрично изразеното неразбиране на обвинението, се отправя искане за отмяна на обжалваната присъда, поради нарушение на процесуалните правила. Наред с това се излагат съображения за неправилност на правните изводи на първоинстанционния Съд, сред които се сочи, че се съдържат и множество противоречия. Защитникът излага, че съдебното решение е било изпълнено, но Съдът не е взел предвид това обстоятелство и въпреки, че е констатирал, че на подсъдимата не са били разяснени последиците от приложението на нормата на чл. 189, ал. 3 от НК, е приел, че продължителността на производството по принудително изпълнение, е достатъчен аргумент за неприложимост на нормата. Отправя се искане за отмяна на атакуваната присъда.

Настоящото въззивно производство е второ по ред. Образувано е след като с решение № 69 от 26.05.2022 г., постановено по н. д. № 197/2022 г. по описа на ВКС, ІІ н.о., е отменено решение № 260000 от 06.01.2022 г., постановено по ВНЧХД № 1321/2021 г. по описа на СГС, НО, ХV-ти въззивен състав – последното образувано по повод постъпила въззивна жалба с допълнение към нея от адв. М. Д. – от САК, в качеството му на упълномощен защитник на подс. Л. М. С., срещу присъда от 05.10.2020 г., постановена по НЧХД № 16139/2019 г. по описа на СРС, НО, 131-ви състав, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд – СГС, от стадия на съдебното заседание.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимата Л. М. С. – адв. М. Д. – от САК, поддържа подадената въззивна жалба с допълнението към нея, по изложените в тях съображения. Акцентира на липсата на мотиви в първоинстанционния съдебен акт – както по отношение приложението на института по чл. 182, ал. 3 от НК, така и касателно субективната страна на деянието, вменено на подсъдимата.

Подсъдимата Л. М. С., редовно уведомена, не се явява и не ангажира становище по основателността на депозираната въззивна жалба с допълнение към нея, и по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

Повереникът на частният тъжител В. Л. П. – адв. И. Ю. – от САК, оспорва депозираната въззивна жалба с допълнението към нея и пледира същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Намира, че в хода на съдебното следствие пред първия Съд са събрани еднопосочни, категорични и безпротиворечиви доказателства в подкрепа на повдигнатото с тъжбата обвинение. Изтъква, че от събраните по делото писмени доказателствени средства е безспорно установено, че упражняването на родителските права по отношение на детето А.П., е следвало да бъде предоставено на бащата, поради поведението на майката, довело до причиняване на детето на тежък синдром на родителско отчуждение, но майката системно не изпълнява постановените съдебни актове, поради което спрямо нея следва да се наложи административна санкция. Повереникът не споделя доводите на защитата за субективна несъставомерност на деянието на подсъдимата, като сочи, че поведението на С. в продължение на близо десет години е насочено към лишаване 2 на бащата от контакт с детето, което поведение е довело до причиняване на тежки емоционални страдания на детето.

Частният тъжител В. Л. П. се присъединява към становището на повереника си и уточнява, че става въпрос за поведение от страна на подсъдимата в продължение на точно десет години.

Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и обсъдил, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, показанията на свидетелите А.А.К., депозирани в о.с.з. на 31.01.2020 г. (л. 84 – 85 от съдебното производство); В.М.С., депозирани в о.с.з. на 31.01.2020 г. (л. 85 – 85/гръб от съдебното производство) и Х.В.П., снети в о.с.з. на 06.07.2020 г. (л. 102 от съдебното производство), и обясненията на подсъдимата Л. М. С., депозирани в о.с.з. на 05.10.2020 г. (л. 140/гръб – 141 от съдебното производство); протоколно определение от 13.03.2012 г., постановено по гр. д. № 13512/2011 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 86-ти състав (л. 11 от съдебното производство); решение от 17.04.2014 г., постановено по гр. д. № 18205/2013 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 80-ти състав (л. 12 от съдебното производство); решение от 12.03.2014 г., постановено по гр. д. № 18204/2013 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 80-ти състав (л. 13 от съдебното производство); решение № 206270 от 01.09.2017 г., постановено по гр. д. № 2606/2015 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 89-ти състав (л. 14 – 20 от съдебното производство); решение № 6627 от 25.10.2018 г., постановено по гр. д. № 15932/2017 г. по описа на СГС, ГО, І-ви въззивен състав (л. 21 – 35 от съдебното производство); определение № 502 от 10.06.2019 г., постановено по гр. д. № 992/2019 г. по описа на ВКС, ІV г. о. (л. 36 – 43 от съдебното производство); изпълнителен лист от 01.11.2018 г., издаден по гр. д. № 15932/2017 г. по описа на СГС, ГО, І-ви въззивен състав (л. 44 от съдебното производство); протокол за предаване на дете от 30.09.2019 г. по изп. д.

№ 20198510401650 по описа на ЧСИ М.П. (л. 45 – 46 от съдебното производство); присъда от 08.03.2018 г., постановена по НАХД № 10580/2016 г. по описа на СРС, НО, 115-ти състав (л. 59 от съдебното производство); решение № 444210 от 04.07.2018 г., постановено по НАХД № 6446/2017 г. по описа на СРС, НО, 104-ти състав (л. 60 – 62 от съдебното производство); решение № 440433 от 28.06.2018 г., постановено по НАХД № 15882/2017 г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав (л. 63 – 66 от съдебното производство); съдебно – психологична експертиза, изготвена по гр. д. № 2816/2017 г. по описа на СГС, І – 7 състав (л. 67 – 73 от съдебното производство); психологическо становище за А.В.П., изготвено от психотерапевт при Институт по позитивна психотерапия (л. 74 – 75 от съдебното производство); удостоверения от СК „Ледени искри“ от 10.10.2019 г. (л. 95 и л.

133 от съдебното производство); жалба от Л. М. С. до ЧСИ М.П. от 12.09.2019 г. и известие за доставянето й (л. 96 – 100 от съдебното производство); заверени преписи от тъжба и протоколи от съдебни заседания, проведени по НЧХД № 14033/2019 г. по описа на СРС, НО, 107-ми състав (л. 109 – 120 от съдебното производство); съдебнопсихологична експертиза по гр. д . № 67993/2019 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 80-ти състав (л. 122 – 132 от съдебното производство); заверен препис от изпълнително дело № 20198510401650 по описа на ЧСИ М.П., както и справка за съдимост на подсъдимата Л. М. С. (л. 54 и л. 108 от съдебното производство).

3

При изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване, Съдът е кредитирал в основни линии така събраните гласни и писмени доказателствени средства, като е приел, че същите са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и относими към предмета на доказване в производството. Първият Съд не е дал вяра единствено на показанията на св. С. по отношение на причината за неизпълнение на съдебното решение на 30.09.2019 г., като е преценил същите за вътрешно противоречиви.

Въз основа на така събрания доказателствен материал, първият Съд е приел за установено, от фактическа страна, че частният тъжител В. П. и подсъдимата Л. С. били във фактическо съжителство, през време на което, на 23.11.2006 г., се родила дъщеря им – А.В.П.. След раздялата между страните, със съдебен акт – протоколно определение от 13.03.2012 г. по гр.д. № 13512/2011 г. по описа на СРС, ГО, било утвърдено споразумение, по силата на което упражняването на родителските права спрямо малолетното дете се предоставяло на майката, а на бащата бил определен режим на лични контакти. Поради системно неизпълнение на режима от страна на майката, ограничаване на контактите между детето и бащата, у детето А.П. се формирал синдром на родителско отчуждение спрямо частния тъжител В. П.. Посочените обстоятелства провокирали последния да поиска промяна в начина на упражняване на родителските права, като с решение от 01.09.2017 г. по гр.д. № 2606/2016 г. по описа на СРС, ГО, потвърдено с решение № 6627 от 25.10.2018 г. по гр.д. № 15932/2017 г. по описа на СГС, упражняването на родителските права спрямо А.В.П. било предоставено на частния тъжител, при когото следвало да живее детето, а на подсъдимата бил определен режим на лични контакти с дъщеря й. Подадената от подсъдимата касационна жалба срещу въззивното решение не била допусната за разглеждане, съгласно определение от 10.06.2019 г. по гр.д. № 992/2019 г. по описа на ВКС, и решението на СГС влязло в сила на посочената дата.

Междувременно, на 01.11.2018 г. въззивният Съд, с оглед предварителната изпълнителна сила на решението, издал изпълнителен лист в полза на частния тъжител В.

П., в който било отразено, че местоживеенето на дъщеря му А.П. се определя именно при него. Въз основа на посочения изпълнителен лист по искане на частния тъжител било образувано изпълнително дело № 20189210401598 по описа на ЧСИ С.П., с взискател В. П. и длъжник Л. С.. На 19.11.2018 г. била изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на подсъдимата при отказ, като предаването не се осъществило на нито една от посочените в поканата дати. Неколкократно били определяни дата, час и място за предаване на детето А.П. от майката на бащата, но на нито една от определените дати предаване не било осъществено, включително и на посочена от подсъдимата в депозиран по реда на чл. 528, ал.