Решение № 108 от 30.06.2026, Районен съд - Пирдоп
- Съд
- Районен съд - Пирдоп
- Дело
- Гражданско дело 763/2025
- Вид
- Решение № 108
- Подписан
- 30.06.2026
- В сила
- 01.08.2026
- Състав
- Цонка Тодорова Миткова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д · Закон за защита на потребителите
- чл.68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3, ал. 1, т. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 108 гр. Пирдоп, 30.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цонка Т. Миткова при участието на секретаря И.П.П. като разгледа докладваното от Цонка Т. Миткова Гражданско дело № 20251860100763 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, във връзка с чл. 10, ал.
1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. с чл.19, ал. 4 от ЗПК, във вр.чл. 22 от ЗПК и чл. 23 от ЗПК и по чл. чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от И. А. П., ЕГН**********, адрес: град П., ул."*******" №*, чрез адвокат Б. Г. Й., вписан в САК, с личен № ********** пълномощник, служебен адрес: град С., бул."***********" №**, телефон:
**********, електронна поща: **************, срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление:
Столична община, район „Средец“, град София, ж.к. „Мотописта“, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от: 1. С.Н.Н., 2. Я.К.Ч. и 3. Н.М.Л..
По обстоятелствата подробно изложени в ИМ, ищецът моли съда да постанови решение, с което 1. ДА ПРИЗНАЕ недействителността на сключения на 11.12.2023г. Договор за потребителски кредит профи кредит Стандарт № 40022065755 от 11.12.2023г., сключен между И. А. П., ЕГН **********, адрес: гр. П., ул."*******" №* и „Профи Кредит България“ 1
ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Средец“, ж.к. „Мотописта“, гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от: 1. С.Н.Н.; 2. Я.К.Ч. и 3. Н.М.Л., на правно основание: чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 евентуално предл. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК, вр. с чл.19, ал. 4 от ЗПК, във вр.чл. 22 от ЗПК и чл. 23 от ЗПК.;
2. ДА ОСЪДИ „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, да заплати на И. А. П., ЕГН: **********, адрес: гр. П., ул."*******" №* сумата в размер на 3346.64 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит Стандарт № 40022065755 от 11.12.2023г., на правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Ищецът моли предявените искове да бъдат уважени, ведно със законните последици.
Ищецът моли да му бъдат присъдени и направените разноски по делото, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Средец“, град София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, чрез пълномощника си юрисконсулт М. Т. П., в дадения му от съда срок, е дал писмен отговор, не е представил писмени доказателства и е направил доказателствени искания.
Ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Средец“, град София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, чрез пълномощника си юрисконсулт М. Т. П., в писмения отговор не оспорва и признава, че ищецът е заплатил над главницата сумата от 3346.64 лева, както се твърди в ИМ, но намира, че договора за потребителски кредит №40022065755 е действителен по изложените съображения, като твърди, че договорът за кредит може да бъде сключен и да съществува валидно независимо от предложените допълнителни услуги, като моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, ведно със законните последици.
Ответникът моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Районен съд – Пирдоп, след като обсъди събраните доказателства по 2 делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:
Съдът приема за безспорни и не подлежат на доказване следните обстоятелства по делото: че на 11.12.2023 г. между ищеца И. А. П., ЕГН **********, в качеството му на „Кредитополучател“ от една страна и ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, в качеството му на „Кредитор“ от друга страна е сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40022065755, при следните условия и параметри:
Сума на кредита: 2000 лева; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на вноската по кредита: 122.78лева; ГПР в размер на: 48.98 %; Годишен лихвен процент:
41.00 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Дължима сума по кредита: 2946.64 лева; допълнителна услуга: Fast - ФАСТ. Предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ е в размер на: 900.00 лева;
Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 1500.00 лева;
Общо задължение по кредита и по закупени допълнителни услуги: в размер на 5346.64 лева.; Общ размер на вноската: 122.78 лева + 100 лв за допълнителни услуги; че ищецът е заплатил над главницата сумата от 3346.64 лева, тъй като в тази насока няма спор между страните по делото и са представени надлежни писмени доказателства. В тази връзка са представени Договор за потребителски кредит профи кредит стандарт № 40022065755 от 11.12.2023г.;
Погасителен план към договор за потребителски кредит № 40022065755 от 11.12.2023г.; Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД; Актуално състояние на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ЕИК 175074752, 23 броя разписки на „Изи Пей“ за заплащани вноски по кредита./л.9-л.40/ Съдът не е събирал допълнителни доказателства във връзка с безспорните обстоятелства между страните по делото.
Съдът приема за спорни и подлежат на доказване всички останали обстоятелства по делото, а именно: че сключеният договор за заем е нищожен и недействителен на посочените в ИМ основания, тъй като същия е включен в нарушение на разпоредбите на ЗПК; че в конкретния случай не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК; че Договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин; че 3 не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.
11, ал.1, т. 10 от ЗПК; че както в договора, така и в общите условия липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР; че неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК; че ГПР несъмнено е съществен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит и е особено важен за интересите на потребителите, поради което „неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащо оповестяване на това изискуемо с императивна норма съдържание, законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че води до недействителност на договора; че съгласно чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за ГПР, изчислени към момента на сключване на договора за кредит; че посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал 4 от ЗЗП във връзка с чл.68д, ал. 1 от ЗЗП; че кредиторът е нарушил правата на ищеца като потребител, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем начин действителната стойност на ГПР; че услугите „Фаст“ и „Флекси“ не са предоставени по свободен избор на потребителя, а са наложени от кредитора като задължителен компонент на кредита, което представлява заблуждаваща търговска практика и неравноправна клауза по смисъла на чл. 68д и чл. 143 от ЗЗП; че допълнителната услуга „Фаст“, за която се дължи 900.00 лева е за получаване на приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит; че посочените клаузи представляват недопустими и неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите, тъй като създават необосновано финансово бреме за потребителя, без да му предоставят реална и съразмерна насрещна престация; че е налице съществено нарушение на правата на потребителя, тъй като услугите „Фаст“ и „Флекси“, макар формално обозначени като допълнителни и незадължителни, реално са били удържани автоматично с всяка месечна вноска по кредита, без потребителят да е изразил изрично и свободно съгласие за това; че в процесния договор за потребителски кредит № 40022065755 се съдържа приложимият лихвен процент по кредита и същият не противоречи на добрите нрави; че възнаградителната лихва не противоречи на добрите 4 нрави за неоснователно, в българското действащо право, в отношенията между правните субекти действа принципът на свободното договаряне (чл. 9 от ЗЗД).; че с оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит с посочения размер на годишен лихвен процент; че ищецът се е съгласил с тази цена на кредита на преддоговорния етап с получаването на стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения, така и към момента на сключването на договора, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор; че не е налице нищожност на уговорения лихвен процент поради надвишаване на трикратния размер на законната лихва, тъй като не е налице зависимост на договорната възнаградителна лихва с размера на законната лихва за неизпълнение на парично задължение (ЗПК определя зависимост на ГПР от законната лихва, но не и на ГЛП); че лихвата при договорите за потребителски кредит не е мораторна (закъснителна) лихва, т. е. тази, която се дължи при забавено изпълнение на парично вземане; че при евентуална недействителност на уговорения лихвен процент съдът следва да приложи разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД; че лихвеният процент е фиксиран и не е необходимо изготвянето на методика за определянето му; че от условията по договора за кредит и ОУ към него, безспорно може да се изведе извод, че в размера на ГПР е включен уговореният размер на ГЛП като са взети предвид допусканията, използвани при изчисляването на ГПР съгласно Приложение 1; че неправилно е разбирането, че с уговарянето на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19. ал.4 от ЗПК; че неправилното посочване на годишния процент на разходите, дори такова да е налице, не може и не трябва да се приравни на липса на ГПР, което да доведе до най-тежката последица, а именно нищожност на целия договор за кредит; че дори да има неточно посочване на годишния процент на разходите, правото на потребителя на информираност по никакъв начин не е нарушено; че не може да се приложат последиците, предвидени за липса на посочване на ГПР, тъй като в тази насока има спор между страните по делото и представените писмени доказателства са оспорени от ответника. Съдът допусна събиране на допълнителни доказателства във връзка със спорните обстоятелства между страните по делото.
Във връзка със спорните обстоятелства между страните по делото съдът допусна назначаване на съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/, по която 5 ищецът не внесе определения депозит и не е изготвено заключение от вещото лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира за доказано, че между ищеца И. А. П. и ответника „Профи Кредит България“ ЕООД е бил сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40022065755 на 01.12.2023 г., при следните параметри: сума на кредита - 2000 лева, срок на кредита – 24 месеца, размер на вноската по кредита – 122.78 лева, ГПР в размер на 48,98 %, лихвен процент на ден – 0,11 %, дължима сума по кредита – 2946.64 лева, възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 900 лева, възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1500 лева, общо задължение по кредита и допълнителните услуги в размер на 5346.64 лева, общ размер на вноската 122.78 лева + 100 лева за допълнителни услуги. Установи се също така, че ответникът дружеството „Профи Кредит България“ ЕООД е небанкова финансова институция, по смисъла на чл. 3, ал.
Разпечатката съдържа 33 от 111 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d00569b-ad63-46f7-8a01-f27ada655f4d