Решение № 1849 от 24.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1849 гр. Пловдив, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Светла Н. Гърчева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20235330105728 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление гр. София, жк Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14, клон на чуждестранния търговец „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под №*************, с адрес на управление във Ф., гр.**********, бул.***********№**, с която е предявен иск срещу Н. К. К. ЕГН: **********, с адрес гр.

*******************************************, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2536,44 лева главница по договор за кредит № *********************от *********, сключен от разстояние, и 124,86 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от *************до ************, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, които суми е издадена Заповед № ******/*********. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1262/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ІІІ бр.с.

В исковата молба се твърди, че вземането на ищеца се основава на договор за кредит № **********, сключен от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (3ПФУР) на дата ********** между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ като кредитор и Н. К. К. като кредитополучател. В тази насока се излагат подробни фактически твърдения относно реда за сключване с ищцовата банка на договори за кредит от разстояние, вкл. и относно сключването на процесния договор за потребителски кредит. Изтъква се, че с договора за потребителски паричен кредит № **********, страните постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 3303.12 лева за 1 срок от 24 месеца, обхващащ периода от ****** до *******, който следвало да бъде върнат заедно с лихвата на равни вноски от 169,73 лв., съгласно приложимия погасителен план, съдържащ необходимата информация, съобразно нормативните изисквания и установената съдебна практика. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен фиксиран ГЛП в размер на 19.64 % и ГПР в размер на 23.67 %, които съответствали на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Предвидено било и заплащане на такса ангажимент за това, че уговорената в договора възнаградителна лихва била във фиксиран размер. В договора присъствала и информация за правото на потребителя от отказ от договора съобразно чл. 11, ал. 1, т.

20 ЗПК. Посочвало се още в договора, че при забава в заплащането на погасителните вноски за кредитополучателя се поражда задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. В тази насока се твърди, че ответникът преустановил плащането на вноските по кредит № ********** на дата ******, към която дата били погасени 3 месечни вноски. Изтъква се, че в т. 5 от договора било предвидено, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени по договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, предвид което на ****** на ответника била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която същият бил известен и за изискуемостта на вземането.

Поради неизпълнението от страна на ответника на задълженията му по договор за кредит № **********, кредиторът – настоящ ищец подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд – Пловдив за процесното вземане, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 1262/2023 г. по описа на съда. Предвид постъпило по заповедното дело възражение срещу заповедта за изпълнение и с оглед на дадени от съда указание за възможността на заявителя да предяви установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на обективираното в издадената по ч. гр. д. № 1262/2023 г. заповед вземане, то изложеното обуславяло и правния интерес от предявяване на настоящата искова претенция.

По развитите съображения се моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпило отговор от Н. К. К.. В постъпилото възражение по заповедното дело също не са изложени съображения за недължимост на процесните суми. В хода на делото не се въвеждат конкретни оспорвания от ответната страна, като е изразено и желание за доброволно уреждане на отношенията между страните, без обаче да е постъпила положителен отговор от ищеца в тази насока.

С протоколно определение от 16.01.2024 г. на основание чл. 227 ГПК като ищец по делото на мястото „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, е конституиран „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, в качеството му на правоприемник на ищеца, предвид извършено прехвърляне на търговското предприе на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България и последвалото заличаване на дружеството като търговец. В тази насока е съобразено и приетото в т.

10б от ТР № 4/2013 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

2

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1262/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, ІІІ бр.с., образувано по депозирано от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, заявление за издаване на заповед за изпълнение, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед № 1262/2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Срещу заповедта е постъпило възражение от Н. К.

К. по реда на чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си срещу посочения длъжник. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

Не се спори, че страните са сключили процесния договор за кредит № ********** от дата **********, при който е предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, кредит на ответника Н. К. за сумата от 3000 лв. при описаните в исковата молба параметри. Договорът е сключен от разстояние по смисъла на чл. 6 3ПФУР, което обстоятелство също не се оспорва. Последното е видно от приложеното копие на договора и на документи, представени и попълнени от ответника К. във връзка с кандидатстването му за кредита и съдържащи негови лични данни. В текста на договора е инкорпориран и погасителен план с падеж на първата вноска на дата ********** и падежни дати за следващите вноски, изтичащи всеки месец, при краен срок **********

Представени са от ищцовата банка и неоспорени от ответника извлечение по кредит № ********** и справка за извършените плащания, видно от които Н. К. е заплатил първите две вноски, след което е преустановил плащаният по заема и е изпаднал в забава. Изтъква се от банката, че е извършено и плащане от 1200 лв. на **********, от които 459,32 лв. са отнесени за погасяване на главницата, остатъкът от която бил в претендирания размер от 2536,44 лв. Тези твърдения на ищеца се ценят по реда на чл. 175 ГПК.

По делото е изслушано и заключение по ССчЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда като пълно и компетентно изготвено. Вещото лице е посочило, че процесния заем в размер от 3000 лв. по договор за кредит № ********** от дата ********** бил усвоен изцяло, като сумата била преведена по сметка на Н. К. в банка „******“ АД на дата ********** В случая следва да се отбележи и че са представени доказателства от ищеца – нарочно удостоверение, че ответникът действително има открита сметка в посочената банка. Според вещото лице по ССчЕ размерът на задълженията по кредита към датата на подаване на заявлението – ******, е общо 2741,95 лв., от които 2 536,44 лв. – главница и 205,51 лв. – обезщетение за забава, като е погасена изцяло възнаградителната лихва. За прецизност следва да се посочи, че отразеният от вещото лице размер на дължимата мораторна лихва значително надвишава претендирания такъв от ищеца, като за сметка на това процесния период, за който се претендира тази лихва, е незначително по-кратък от отчетения от експерта.

Предвид гореизложеното съдът намира иска за доказан по основание и размер.

Установи се по делото сключването на процесния договор за кредит № ********** от дата **********, както и усвояването на предоставената в заем сума от страна на кредитополучателя Н. К. – ответник по иска. В хода на делото не са въведени възражения за недействителност на кредитното правоотношение, нито се констатират служебно от съда пороци на договора, които да са във връзка с плащане на суми по неравноправни клаузи. Крайният срок на договора пък е изтекъл към датата на депозирана не заявлението. С оглед на приетото по делото заключение по ССчЕ и представени извлечения от банката се констатира, че въпреки настъпилия падеж на 3 вземането по кредита, ответникът – длъжник по кредитното правоотношение не е възстановил дължимата от него главница, като поради настъпилата забава е начислена и мораторна лихва. Следователно претенцията се доказа по основание и по размер.

Поради това и исковете ще се уважат изцяло. Като законна последица ще се присъди законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда.

При този изход на спора право на разноски има ищецът – в случая „Юробанк България“ АД, конституиран на основание чл. 227 ГПК. В полза на същия ще се присъдят следните суми, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, а именно: сумата от 203,21 лв. съдебно-деловодни разноски, от които 53,21 лв. за държавна такса и 150 лв. за внесен депозит за вещо лице, както и сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Ще се присъдят по съразмерност и направените в заповедното производство разноски, от които 53,21 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. К. К.

ЕГН: **********, с адрес гр. *******************************************, ДЪЛЖИ на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260 /конституиран по делото като правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, КЧТ, с ЕИК 204915054/, сумата 2 536,44 лева – главница по договор за кредит № *********************от *********, сключен от разстояние, и 124,86 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от *************до ************, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – **********., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № ******/*********. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1262/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ІІІ бр.с.

ОСЪЖДА

Н.

К.

К.

ЕГН:

**********, с адрес гр.

*******************************************, ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260 /конституиран по делото като правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, КЧТ, с ЕИК 204915054/, сумата от 203,21 лева съдебно-деловодни разноски за исковото производство и сумата о т 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и сторените от ищцовото дружество разноски по ч.гр.д. № 1262/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ІІІ бр.с., от които 53,21 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Разпечатката съдържа 39 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d004c34-aed6-4189-aa80-14a9ca9f56da