Определение № 442 от 15.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 442 гр. Варна, 15.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Светла В. Даскалова

Румяна П. Петрова като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно частно наказателно дело № 20263100601114 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Настоящото въззивно производство е по реда на чл. 243 ал.7 от НПК и е образувано по частна жалба на Т. Ж. А. срещу Определение № 1057/16.06.2026 г., постановено по ЧНД № 1990/2026 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Постановление на Районна прокуратура – Варна от 22.04.2026 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 408/2025 г. на ІV РУ МВР – Варна, прокурорска преписка №11862/2025 г.

В жалбата се поддържа, че постановлението за прекратяване е неправилно и незаконосъобразно, постановено при непълно разследване и необоснована оценка на доказателствата, поради което се иска неговата отмяна. След проверка на материалите по делото настоящият състав намира жалбата за процесуално допустима и основателна.

Досъдебното производство е образувано за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК за това, че при условията на продължавано престъпление спрямо пострадалата са били отправени закани с убийство, които биха могли да възбудят основателен страх от осъществяването им. От събраните до момента доказателства се установява, че между страните е съществувал продължителен конфликт, свързан с ползването на съседни имоти, който постепенно ескалирал. В рамките на този конфликт, според твърденията на пострадалата, многократно са били отправяни агресивни реплики, включително закани с убийство и запалване, като на 20.06.2025 г. е бил подаден сигнал на тел.112, вследствие на който на място е пристигнал полицейски екип и лицето, сочено като извършител, е било задържано. В хода на разследването са били разпитани пострадалата, множество свидетели, включително полицейските служители, посетили адреса след подадените сигнали, изискани са писмени материали и са назначени комплексна съдебнопсихологична и съдебнопсихиатрична експертиза на пострадалата, както и съдебнопсихиатрична експертиза на лицето, сочено като заподозрян.

В края на разследването наблюдаващият прокурор приел, че събраните доказателства не обосновават извод за извършено престъпление по чл.144, ал.3 НК и прекратил наказателното производство на основание чл.243, ал.1, 1 т.1 НПК.С атакуваното определение районният съд е потвърдил постановлението.

Настоящият съдебен състав не споделя този извод. На първо място следва да бъде отбелязано, че районният съд не е осъществил в необходимия обем съдебния контрол по чл.243 НПК. Мотивите на първоинстанционния съд съдържат подробно възпроизвеждане на приетата от прокурора фактическа обстановка, но липсва самостоятелен анализ както на отделните доказателствени източници, така и на направените от прокурора правни изводи. Не са обсъдени конкретните възражения, развити в жалбата срещу постановлението за прекратяване, нито е извършена самостоятелна проверка дали разследването действително е проведено всестранно, обективно и пълно.

По същество съдът е възприел правните изводите на прокурора без собствен анализ на тяхната правилност. Независимо от това настоящият съд намира, че и самото постановление на прокурора е постановено при преждевременно формирани правни изводи. Основните мотиви за прекратяване се основават на заключенията на назначените съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза на пострадалата. От съдържанието им е видно, че експертът е дал заключение относно отражението на инкриминираните събития върху психичното състояние на пострадалата и относно това дали тя действително е изпитала основателен страх. Тези въпроси обаче не са релевантни към предмета на доказване по престъплението по чл.144, ал.3 НК. Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд престъплението по чл.144 НК е престъпление на просто извършване. За неговата съставомерност не се изисква адресатът на заканата действително да е изпитал страх, нито да са настъпили каквито и да било психични последици. Достатъчно е отправената закана, с оглед съдържанието си и конкретните обстоятелства, при които е направена, обективно да е годна да възбуди основателен страх от осъществяването й. Преценката се извършва въз основа на всички фактически данни по конкретния случай, включително съдържанието на заканата, отношенията между страните, начина на отправянето

, предходното поведение на дееца и конкретната обстановка, при която тя е отправена. /така например Р №50199/16.02.2023 г. на ВКС по н.д. № 617/2022 г.:“… за съставомерността на деянието е без значение: подсъдимият имал ли е оформено решение за изпълнение на заканата с убийство; средствата, с които е действал били ли са годни да причинят смърт; пострадалите демонстрирали ли са страх и предприели ли са конкретни действия за защита; променили ли са обичайното си поведение след престъплението…“/.

Именно поради това липсата на установена психотравма или на действително преживян страх сама по себе си не изключва съставомерността на деянието. Настоящият съд намира, че прокурорът е извел решаващите си правни изводи именно от обстоятелства, които не съставляват елемент от престъпния състав, като по този начин неправилно е приложил материалния закон. В практиката на ВКС трайно се приема, че критерият за "основателен страх" е обективен – съдът преценява дали при конкретните факти заканата е била реална и годна да създаде основателно опасение от осъществяването , а не само дали пострадалият субективно е заявил, че се е уплашил. От друга страна, в постановлението се съдържат категорични изводи относно личността и поведението на лицето, сочено като извършител, които не намират необходимата доказателствена опора. Заключението на назначената 2 съдебнопсихиатрична експертиза на в..л д-р Р. Б. установява единствено липсата на психично заболяване и наличие на вменяемост, но не и твърдяните от прокурора характеристики на личността на лицето. Отсъствието на психично заболяване само по себе си не представлява доказателство относно характера на отправеното заканително поведение. Прокурорът обаче е направил изводи за наличие на поведение, характерно за подсъдимия, с което "...желае да доминира словесно, да унижи, да провокира, да вземе превес.." и т.н., без те да са били предмет на задълбочено обсъждане от СПЕ.

Същевременно анализът на поведението на Ст. С. е подкрепен не с изводите за СПЕ по отношение на него, а с изводите на СПЕ на пострадалата, и липсата на психотравма у нея /стр.5, втори абзац от постановлението/. При това положение, изводът на прокурора, че липсват признаци на престъпление по чл.144, ал.3 НК, се явява преждевременно формиран.

Настоящият състав намира, че с горните съображения е необходимо да се установи, съответно мотивира от прокурора: изясняване на съдържанието на отправените реплики, конкретния контекст, при който са били изречени, отношенията между страните, предходните прояви на лицето, сочено като извършител, както и всички останали факти, имащи значение за преценката дали отправените закани са били годни обективно да възбудят основателен страх от осъществяването им. Едва след цялостна оценка на всички относими доказателства прокурорът би могъл да формира обоснован извод относно наличието или липсата на всички признаци от състава на престъплението по чл.144, ал.3 НК, съобразен с посочената по-горе релевантна практиа на ВКС относно обективната страна на престъплението.

Въззивният съд приема, че определението на районния съд следва да бъде отменено, както и потвърденото с него постановление за прекратяване на наказателното производство, а делото да бъде върнато на Районна прокуратура – Варна за продължаване на разследването. Поради това и на основание чл. 243 ал.8 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1057/16.06.2026 г., постановено по ЧНД № 1990/2026 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОТМЕНЯ Постановление от 22.04.2026 г. на Районна прокуратура – Варна за прекратяване на наказателното производство по ДП № 408/2025 г. на ІV РУ ОДМВР – Варна, пр.пр. №11862/2025 г.

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Варна

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4