Решение № 4872 от 19.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4872 гр. София, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20231100513927 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Р. П. С. и В. И. С. срещу решение № 20107565/06.11.2023 г., постановено по гр.д. № 18386/2021 г. по описа на СРС, ГО, 90 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу жалбоподателите искове с правно основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта при условията на разделност /по ½ част от всеки/ на сумите, както следва: 1479,69 лв., представляваща стойността на топлинни енергия за периода от 07.02.2017 г. до м.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* аб. № *******, ведно със законната лихва, считано от 07.02.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 133,95 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 27.01.2020 г.; 43,87 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.01.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 07.02.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 7,74 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2017 г. до 27.01.2020 г., за 1 които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6520/2020 г. по описа на СРС, 90 състав.

Жалбоподателите - Р. П. С. и В. И. С. твърдят, че решението в обжалваната част е неправилно. Поддържат, че не дължат претендираните суми за доставена топлинна енергия, тъй като през посочен период от време в квартала, в който се намира топлоснабденият имот е правен от „Топлофикация София“ ЕАД ремонт на кварталния топлопровод, но въпреки това ищецът е начислявал суми за ползвана топлинна енергия. Позовават се и на изтекла погасителна давност. Освен горното, въззивните жалбоподатели поддържат, че част от предявените искове са недопустими, доколкото са били предмет на друго дело, по което има влязло в сила съдебно решение. С оглед недължимостта на главните вземания, същите правят възражение и за недължимост на лихвите за забава върху тях.

Предвид изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли исковете за главница, представляваща цена за предоставена топлинна енергия, иска за мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия, начислена върху присъдената сума за топлинна енергия, иска за цената на извършената услуга за дялово разпределение, както и иска за мораторна лихва върху цената на извършената услуга за дялово разпределение. Претендират разноски.

Ответникът по жалбата „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата и моли решението на Софийски районен съд да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството пред въззивната инстанция.

Третото лице помагач на страната на ответника по жалбата – „Бруната“ ООД не е подало отговор на предявената въззивна жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: 1812,41 лв., представляваща стойността на топлинни енергия за периода от м.05.2016 г. до м.04.2019 г. за имот, находящ се в гр.

София, ж.к. „******* аб. № *******, ведно със законната лихва, считано от 07.02.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 238,30 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 27.01.2020 г.; 43,87 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 2 м.01.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 07.02.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването;

7,74 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2017 г. до 27.01.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6520/2020 г. по описа на СРС, 90 състав.

Ищецът – „Топлофикация София” ЕАД, твърди, че ответниците дължат заплащането на предоставените топлинни услуги в имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„******* аб. № *******. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за сумите, както следва: 1812,41 лв., представляваща стойността на топлинни енергия за периода от м.05.2016 г. до м.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* аб. № *******, ведно със законната лихва, считано от 07.02.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 238,30 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 27.01.2020 г.; 43,87 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.01.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 07.02.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 7,74 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2017 г. до 27.01.2020 г., като в законоустановения едномесечен срок същите са подали възражения срещу нея, поради което и с оглед указанията на съда ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Исковете са уважени частично, като е установено, че ответниците дължат на ищеца при условията на разделност /по ½ част всеки/ от сумите, както следва: 1479,69 лв., представляваща стойността на топлинни енергия за периода от 07.02.2017 г. до м.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* аб. № *******, ведно със законната лихва, считано от 07.02.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 133,95 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 27.01.2020 г.; 43,87 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.01.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 07.02.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 7,74 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2017 г. до 27.01.2020 г.; за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6520/2020 г. по описа на СРС, 90 състав.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е 3 валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.

На първо място, спорен пред въззивната инстанция е въпросът, дали ищецът „Топлофикация София” ЕАД е предоставило топлинни енергия с цена в размер на присъдената сума, доколкото през част от процесния период топлоподаването към сградата, където се намира топлоснабденият имот, е било спряно, поради ремонт на кварталния топлопровод.

От представените от третото лице помагач формуляри за отчет се установява, че по време на процесния период в имота са извършвани реални отчети на уредите за дялово разпределение, като двата водомера са отчетени по реални показатели, а топлинната енергия за фигуриращата в банята щранг-лира не е отчетена реално, поради липса на отчетен уред /монтирането на такъв е задължение на потребителите съгласно чл. чл. 62 от Наредбата за топлоснабдяването/. Посочено е също, че в имота живеят двама човека. От заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че по време на процесния период за имота на ответниците суми за отопление не са начислявани, поради липса на потребление и отоплителни тела, а са начислени служебно единствено суми за топлинна енергия, отдадена от щранг-лира, поради липса на измервателен уред, за битово горещо водоснабдяване на база отчетите на два водомера и за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, съобразно действащата за процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., която възлиза на сумата в общ размер от 1205,66 лв. Вещото лице дава заключение, че при изчисляване на дължимата цена за топлинна енергия за процесния период са спазени нормативни изисквания на нормативната уредба в областта на енергетиката. Съгласно заключението на приетата по делото допълнителна съдебно – техническа експертиза, консумираната топлинна енергия от сградата е изчислена на база реален отчет на общия топломер, а не по работни дни на абонатната станция. Съдът кредитира така дадените заключения, като компетентни и обективни, доколкото същите кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и в тази връзка ги кредитира с доверие.

С оглед гореизложеното следва да се посочи, че дори и през част от процесния период топлоподаването към имота да е било спряно, то доколкото е налице реален отчет, а отделно от това по делото няма данни след изготвяне на изравнителните сметки в края на всеки отчетен период ответниците да са се възползвали от предвиденото рекламационно производство и възможността да възразят срещу изготвените изравнителни сметки в установените срокове, то следва да се приеме, че процесните суми са правилно начислени и в този смисъл са дължими.

По отношение релевираното възражение

4 за давност, правилно първоинстанционният съд е стигнал до фактически и правни изводи, че ответниците дължат цена за топлинна енергия в установения размер за периода от 07.02.2017 г. до м.04.2019 г. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията на „Топлофикация София” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, действащи в исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това и предвид датата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от който момент се считат предявени исковете по чл. 422 ГПК, с което е прекъснат давностният срок – 07.02.2020 г., то в случая погасени по давност се явяват задълженията за главница за топлинна енергия за периода от 07.02.2017 г. до м.04.2019 г.

На следващо място, неоснователно е възражението на жалбоподателите, че част от предявените искове са недопустими, доколкото се припокриват със суми, претендирани по гр. д. № 63959/2017 г. по описа на СРС, 73 състав. Видно от приложеното гр. д. № 63959/2017 г. по описа на СРС, 73 състав, предмет на разглеждане по това дело са били претендирани от „Топлофикация София“ ЕАД срещу жалбоподателите суми за доставена топлинна енергия в процесния имот и лихви за забава, но за различни периоди от тези, предмет на настоящото дело. Следователно не е налице идентичност в предмета на двете дела.

С оглед установените за дължими главници, то неоснователни се явяват и възраженията на ответниците за недължимост на лихви за забава върху тях.