Решение № 1352 от 27.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1352 гр. София, 24.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231000501709 по описа за 2023 година

САС е сезиран с въззивни жалби от двете страни участвали в производството по гр.д.

13457/22 г. по описа на СГС. С решение № 2134/27.04.23 г. СГС е осъдил на основание чл. 2 ал. 1 т.

3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБългария да заплати на А. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 9 466.66 лв. и законната лихва след предявяване на исковата молба и 1500 лв. обезщетение за имуществени вреди – адвокатски хонорар, заплатен в наказателното производство, ведно със законната лихва от 02.11.19 г. до изпълнение на задължението. До претендираните 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди искът е отхвърлен като недоказан.

В жалбата на ищеца се утвърждава, че страданията му са подценени. Не е отчетено, че тъй като произходът му не е български, а близките му живеят зад граница, ограничителната мярка да не напуска територията на България го е лишила от контакт с най-близките му хора. Подценено е травмиращото изживяване на задържането на ищеца под стража – той лекар, поставен в унизителната среда на престъпници, при крайно лоши битови условия. Като допълнителна вреда, която, според ищеца следва да се зачете от съда, е настъпила след приключване на първоинстанционното производство - белодробна емболия. Твърди, че тя се дължи на притесненията, предизвикани от воденото разследване, за доказване на което обстоятелство е поискал събиране на гласни доказателства и медицинска експертиза (от последната, макар допусната, въззивникът се е отказал).

В жалбата на ответника се твърди че липсва основание за драматично изживяване на повдигнатото обвинение, вредите са преувеличени, а присъденото обезщетение – завишено. В проведеното пред САС заседание представител на ответника-въззивник не поддържа жалбата в частта отнасяща се до имуществените вреди.

Пред САС свидетел на ответника е заявил, че докато е протичало наказателното разследване ищецът е бил в краен дискомфорт и е приемал антидепресанти.

При служебна проверка се установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо и съдът следва да се произнесе за правилността му с оглед доводите за неправилност, съдържащи се във въззивната жалба. Представена е епикриза от 06.04.23 г., издадена от МБАЛ „Св. София“, удостоверяваща немасивна тромбоемболия.

1

Всяка от страните в спора оспорва жалбата на противната страна и поддържа собствената.

Въз основа на твърденията на страните и наличния по делото доказателства, събрани в първоинстанционното и въззивното производство, в рамките на очертания предмет на проверка, САС приема за установено следното:

Не се спори че спрямо ищеца било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 210 ал.

1, т. 2 НК. Установено е, че процесът е преминал в съдебна фаза и ищецът е оправдан от първоинстанционния съд, а след протест от ответника – и от второинстанционния съд. Същият бил с чисто съдебно минало, завършил медицина в България (произхожда от РСМ) със специалност анестезиология.

Като свидетел е разпитан И. Б. – приятел на ищеца. Свидетелят твърди, че е забелязал рязка промяна в поведението и характера на ищеца през време на разследването. Тя била и външно видима – променил се видът на ищеца. Той искал да запише доктурантура и да се развива и като научен работник (освен като клиницист), но споделил със свидетеля, че се отказва. На свидетеля е известно, че най-близките хора на ищеца живеят в Македония и Франция. Затова забраната да напуска България го лишила от тяхната емоционална подкрепа. Освен това ищецът не можел и да участва в международни форуми, което било много важно за професионалния му път. Тревожел се да не влезе в затвора, да не бъде лишен от лекарски права. Искал да живее нормален живот.

Настоящият състав приема, че не е доказана причинната връзка между новонастъпилите вреди – белодробна тромбоемболия и воденото наказателно разследване. Не е установено по делото, че приемът от ищеца на антидепресанти е предизвикал тромботични промени. Няма данни за коагулационните показатели на кръвта на ищеца преди инцидента, удостоверен от епикризата, и не е установено дали при него не е имало тромбоцитемия или друг генетичен или болестен фактор, предизвикал емболията.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчете, че започнатото наказателно разследване и особено задържането под стража са представлявали шок за ищеца. Той е бил лишен от контакт с близките си хора, продължително време не е могъл да напуска страната с цел лични и служебни контакти, професионалната му кариера е забавила развитието си, той е изпитвал несигурност, чувството му за справедливост е било накърнено и се е боял за бъдещето си. Интензивността на така описаните вреди е засилена при ищеца поради социалния му статус – живеещ в обкръжение на високо интелектуални хора, работещ като лекар, специализирал една от най-тежките лекарски специалности – анестезиология. Производството продължило от 27.12.14 г. до12.11.19 г. Съотнесено с повдигнатото обвинение и разделянето на производството спрямо втория обвиняем периодът на наказателното преследване е дълъг, а това обосновава преминаването на стреса при ищеца в дистрес. През цялото време той е участвал в процесуални действия и е следвало да оправдава отсъствията си от работа. След постановяване на оправдателна присъда от първоинстанционния съд, ответникът е подал протест и с това е удължил времето на пеналното преследване. Съвкупността от тези обстоятелства обосновава извода, че присъденото от СГС обезщетение не е завишено и жалбата на ответника е неоснователна .

Спрямо обезвредата на лица, потърпевши от необосновани обвинения с подобна продължителност, присъденото обезщетение е по-високо, но това се дължи на интензивността на понесените от ищеца вреди.

Обезщетението не е и занижено. Ищецът не е търпял през продължителен период найтежката мярка за неотклонение, а съдът е отменил и ограничителната административна мярка, която му е била наложена. Не се доказа увреждане на здравето на ищеца като последица от действията на ответника, визирани с исковата молба. Ищецът не е бил лишен от правоспособност да упражнява професията си и макар със затруднения, той е могъл да следва характерния за ежедневието му дневен ред, установен преди образуване на наказателното производство.

Обстоятелствата, свързани с наказателното преследване, не са станали публично достояние и не се доказва ищецът да е бил подложен на социална изолация поради обвинението.

Тъй като настоящият състав достига до извод за правилност на първоинстанционното решение, същото следва да се потвърди, а на основание чл. 272 ГПК САС се ползва от мотивите на първоинстанционния съд.

С договор за правна помощ, инкорпориращ разписка за осъществено плащане на адвокатски хонорар, е доказано заплащането от ищеца на сумата от 4 500 лв. – адвокатски хонорар.

Въззивникът – ответник е направил възражение за прекомерност, основано на разпоредбата на чл.

2

78, ал. 5 ГПК. Настоящият състав приема, че възражението е основателно, тъй като делата, произтичащи от ЗОДОВ са рутинни. Конкретното производство не е протекло в отклонение от масовата практика. Налице е доказателство за основния факт, включен в предмета на доказване – оправдателна присъда, задължителна за гражданския съд и на установяване в процеса подлежи само размерът на понесените вреди. Поради това в полза на въззивника ищец следва да се заплатят разноски в размер на 2762 лв.

Водим от горното САС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО в обжалваните му части решение № 2134/27.04.23 г., постановено по гр.д. 13457/22 г. по описа на СГС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Прокуратурата на РБългария да заплати на А. К. направени по делото разноски с естество на заплатен адвокатски хонорар в размер на 2762 (две хиляди, седемстотин шестдесет и два) лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3