Решение № 295 от 02.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20261800500499 по описа за 2026 година

С решение рег. № 4 от 08.01.2026 год. по гр. д. № 1261/2025 год. Ихтиманският районен съд е признал за установено, че Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София дължи на „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, гр. София сумата 136,04 лева с еврова равностойност 69,56 евро, представляваща изплатено обезщетение по щета № 470424242428358, ведно със законната лихва от 09.01.2025 год. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед № 5927/26.02.2025 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1304/2025 год. по описа на СРС, на основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ вр. чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ с твърдения, че същото противоречи на закона и на събраните по делото доказателства. Сочи, че не са налице доказателства за конкретните обстоятелства, при които е настъпило процесното ПТП; съставеният протокол за ПТП не е редовен от външна страна; мястото на произшествието не е посетено от служителите на МВР; липсва снимков материал; по делото няма данни, въз основа на които да се определи скоростта на движение на процесното МПС. В КЗ са предвидени минималните задължителни реквизити, които следва да съдържа договорът, като едни от тях са покритите застрахователни рискове. В конкретния случай приложената полица не съдържа посочените реквизити. С оглед това по делото не е доказано настъпването на твърдения застрахователен риск на евентуалното ПТП. Ако се приеме, че публикуваните в интернет пространството Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства на застрахователя са актуални към момента нанастъпване на произшествието, то по делото не са представени доказателства дали при 1 реализирането на ПТП същият е бил под въздействието на алкохол или други упойващи вещества. Не са събрани доказателства от страна на ищеца за извършена проверка за причиняване на вреди в резултат на настъпили обстоятелства, попадащи в хипотезата на раздел „Общи положения“, част IХ „Общи изключения“ т. 1.1, т. 1.4 и т. 1.9 и т. 1.16 и в хипотезата на същия раздел, част Х, т. 1.16. Застрахователната полица също не удостоверява основанието за изплащане на застрахователното обезщетение, тъй като не е доказателство за настъпване на ПТП. Останалите приложени с исковата молба документи – уведомление за щета и др. са частни свидетелстващи документи, изготвени от застрахователното дружество, в които не се съдържат неизгодни за издателите им факти, поради което не следва да се кредитират. Твърди, че в случая не е налице и отговорност на ответника по чл. 49 от ЗЗД, каквато се носи, само ако се установи, че ответникът е имал задължение за поддържа пътя и вредите са настъпили в резултат на това неизпълнение /бездействие/. В случая не е изключена възможността за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на самото произшествие или на размера на вредите. Сочи, че водачът се е движел с несъобразена скорост – нарушение на чл. 179 от ЗДвП, поради което с поведението си е допринесъл за настъпване на вердоносните последици. Моли съда да отмени изцяло решението и да отхвърли предявения иск, евентуално – да приеме, че е налице съпричиняване на вредите от страна на пострадалия водач, поради което следва да намали размера на обезщетението, на основание чл. 51 от ЗЗД.

Ищецът оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

В исковата молба се твърди, че на 17.05.2024 год. К. К. Д. управлявал л.а. „Пежо 308“ с ДК № СО4368 СТ, собственост на „Баумит България“ ЕООД по републикански път първи клас I-8, като на км. 107+400 в община Ихтиман водачът попаднал в несигнализирана и необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно, като реализирал ПТП с материални щети по автомобила. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие пред „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, гр. София е образувана щета № 470424242428358 по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ на МПС, полица № 47042417214000070 от 22.01.2024 год. със срок на валидност от 24.01.2024 год. до 23.01.2025 год. Ищецът заплатил на пострадалия собственик на автомобила обезщетението на увреденото МПС в размер на 136,04 лева на 19.06.2024 год.

Ответникът е поканен с регресна покана, получена на 02.09.2024 год. да възстанови на застрахователя изплатеното застрахователно обезщетение, но това до настоящия момент не е сторено.

От представената по делото преписка по щета № 470424242428358 се установява, че е подадено уведомление за изплащане на застрахователно обезщетение от пострадалия собственик на автомобила „Баумит България“ ЕООД, управляван от К. К. Д. за заплащане на обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“. По делото са представени застрахователна полица, опис на щета по претенцията, доклад по щета и платежно нареждане от 19.06.2024 год. От същите се установява, че ищецът е признал наличието на щета във връзка с ПТП, възникнало на 17.05.2024 год и е изплатено застрахователно обезщетение на третото увредено лице в размер на 136,04 лева.

2

Видно от подаденото уведомление от К. Д. до застрахователя, на 17.05.2024 год., докато управлявал л.а. „Пежо 308“ с ДК № СО4368 СТ, собственост на „Баумит България“ ЕООД по републикански път посока с. Нови хан - с. Вакарел в прав участък с асфалтово покритие водачът попаднал в необезопасена неравност – дупка на пътното платно с големи размери и невъзможност да бъде избегната, като реализирал ПТП с материални щети по автомобила – разкъсана предна дясна гума и повредена джанта.

Тези обстоятелства са потвърдени и от показанията на св. Д., разпитан в о.с.з. на 09.12.2025 год. В показанията си свидетелят твърди, че на посочената по-горе дата, пътувайки от гр. Елин Пелин към гр. Пловдив на участъка около 3 км. преди отбивката за магистралата в близост до с. Вакарел автомобилът „Пежо 308“ попаднал в дупка на пътното платно. Това станало след пороен дъжд и при мокра настилка, като пътното платно било осеяно с дупки, запълнени с вода. Водачът не могъл да избегне препятствието, тъй като в насрещното движение срещу него се движел голям камион и нямало как водачът да заобиколи дупката. Дупката била дълбока около 13 см., дълга около 2 метра и широка 40-50 см. с остър ръб накрая. При преминаването през нея се спукала предната дясна гума на автомобила. Тъй като нямал резервна гума, свидетелят извикал „Пътна помощ“ и полиция.

Дупката не била обозначена и обезопасена. Водачът възприел препятствието на разстояние около 10 метра, като към този момент се движел със скорост около 60 км./ч. На мястото имало още две коли, движещи се преди тази на свидетеля, които също били с повредени гуми в резултат на преминаване през същото препятствие. Произшествието било посетено на място от представители на полицията и бил съставен приложения по делото протокол за ПТП, подписан от свидетеля на място.

Според заключението на приетата по делото автотехническа експертиза на в.л. Н., механизмът на настъпилото на 17.05.2024 год. ПТП следният: попадане на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно, при което е увредена предна дясна гума. Според вещото лице нанесените щети на превозното средство кореспондират с описания по-горе механизъм на причиняването им, като е налице причинно-следствена връзка между щетите и произшествието. Поради голямата дълбочина на дупката с размери 3.00х0.80х0.15 м. колелото пропаднало до дъното й, след което се ударило челно в срещуположния остър асфалтов ръб. Ударът предизвикал пълна компресия на гумата и прищипването й между джантата и ръба на пътя. Стойността на необходимия ремонт по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 329,69 лева.

При така установените фактически обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Според чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от ЗЗД.

За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: наличие на валиден договор за имуществена застраховка между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно 3 обезщетение и деликтната отговорност - виновно противоправно поведение - действие или бездействие, на служители на ответника по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък в качеството на собственик на вещта, наличието на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, станало причина за ПТП, вид и размер на претърпените вреди.

Видно от приложена по делото застрахователна полица със срок на действие от 24.01.2024 год. до 23.01.2025 год. към датата на настъпване на ПТП – 17.05.2024 год. е съществувало валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил „Пежо 308“ с ДК № СО4368 СТ, по застраховка "Каско Стандарт" - „пълно каско“. Представени са и доказателства за заплащане на претендираното обезщетение по имуществената застраховка за нанесените вреди по автомобила до размера от 136,04 лева.

За установяване на спорните обстоятелства относно механизма на ПТП и настъпването в причинна връзка с него на вреди по застрахования автомобил са събрани писмени доказателства, гласни доказателства чрез разпит на свитедел, както и е прието заключение на допусната съдебно-автотехническа експертиза.

Съдът намира за доказан по категоричен и безспорен начин въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства твърдяния в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП.

По делото е приет като доказателство надлежно съставен протокол за ПТП. Видно от схемата на ПТП, отразена в протокола, произшествието е настъпило при движение по републикански път между с. Нови хан и с. Вакарел в резултат на попадане на превозното средство в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Констатирани са и щетите по автомобила. Протоколът за ПТП има обвързваща доказателствена сила за фактите, осъществени в присъствието на съответното длъжностно лице, а именно – за констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалото в ПТП моторно превозно средство и претърпените вреди. Безспорно е установено от схемата в протокола, че на пътното платно в дясната лента в посоката на движение на пострадалия автомобил е имало необезопасена и необозначена дупка на пътя с посочените по-горе размери.

Освен представените по делото писмени доказателства – протокол за ПТП, декларация и заявление за настъпило застрахователно събитие, са събрани и гласни доказателства – заключение на вещото лице инж. Н. по назначената автонехническа експертиза и показанията на свидетеля Д. – лицето управлявало автомобила по време на инцидента. Според заключението на вещото лице щетите по увредения автомобил могат да настъпят при преминаване през необезопасена дупка на пътното платно, т.е. щетите, така както са посочени от застрахователя и увреденото лице, отговарят да са настъпили в резултат на ПТП с описания механизъм. От свидетелските показания се установи както състоянието на пътната настилка към момента на ПТП, така и липсата на съответна сигнализация и обозначение за наличието на неравности и нарушения на целостта на пътната настилка, застрашаващи безопасното преминаване на пътни превозни средства.