Решение № 30 от 24.03.2023, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Търговско дело 144/2022
- Вид
- Решение № 30
- Подписан
- 24.03.2023
- В сила
- 12.04.2023
- Състав
- Павлина Нейчева Паскалева
Цитирани разпоредби
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- §13, т.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.60 · Закон за кредитните институции
- чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 309а · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 30 гр. гр. Добрич, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Павлина Н. Паскалева при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело № 20223200900144 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, бул.“***“ №111 П срещу В. Н. Д., ЕГН ********** от гр.Добрич, ул.“***“ №27 иск за установяване, че ищецът има изискуемо вземане срещу ответника за следните суми: 39741,05 лв., представляваща главница по Договор за банков кредит №027LD-R-001723 от 13.07.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от 13.04.2022г. до окончателното й плащане; 3049,40 лв., представляваща непогасена договорна лихва, начислена за периода 01.11.2020г. - 04.04.2022г. вкл., дължима на основание т. 4 от Договор за банков кредит №027LD-R-001723 от 13.07.2018г.; 1191,78 лв., представляваща разсрочена лихва, съгласно Анекс от 05.05.2020г.; 462,76 лв., представляваща непогасена наказателна лихва, начислена за периода от 30.09.2021г. - 04.04.2022г. вкл., дължима на основание т.14 от Раздел II от Договор за банков кредит №027LD-R-001723 от 13.07.2018г.; 88,31 лв., представляваща непогасена законна лихва начислена за периода 05.04.2022г.12.04.2022г., вкл.; 100,32 лв., представляваща дължима сума за застраховка „Спокойствие“; 60 лв. – такса за връчване на покана за предсрочна изискуемост, за които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение на 1 парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1104/2022г. по описа на ДРС.
Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата молба обстоятелства:
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК от 13.04.2022г., подадено от "Първа инвестиционна банка" АД е образувано ч.гр.дело №1104 по описа за 2022г. на ДРС срещу В. Н. Д. за заплащане на процесните суми.
По делото е постъпило възражение от длъжника В. Н. Д. срещу издадената Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Със свое разпореждане № 3814 от 05.07.2022г. по ч.гр.дело № 1104 по описа за 2022г. на ДРС, връчено на ищеца на 19.07.2022г., съдът е указал, че в едномесечен срок, съгласно чл. 422, ал.1 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК, може да бъде предявен иск за установяване вземането на ищеца срещу ответника В. Н.
Д.. С оглед гореизложеното за "Първа инвестиционна банка" АД, възниква правен интерес да инициира настоящия исков процес.
На основание Договор за банков кредит №027LD-R-001723 от 13.07.2018г.
"Първа инвестиционна банка", чрез своя клон в гр.Добрич е предоставила на кредитополучателя В. Н. Д. банков кредит в размер на 46 900 лева. Крайният срок за погасяване на кредита е 01.03.2028 г. / т.1 от Анекс от 05.05.2020г. към Договора/.
Съгласно т.4 за периода от отпускане на кредита до 01.07.2019г. кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в размер на 6.04 %.
След изтичане на този срок, за остатъчния срок и размер на кредита, Банката прилага годишна лихва в размер на Лихвения процент, базиран на спестяванията (СЛП) на Банката за лева, увеличен с надбавка от 5.7025 пункта. Към датата на сключване на договора СЛП за лева, прилаган от Банката, е в размер на 0.3375 % годишно, а към датата на сключване на Анекс от 05.05.2020г. е в размер на 0.2029% годишно.
Плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения лихвен процент по раздел II, т. 4 от договора, плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден /т.14 от Договора/.
2
Предоставеният кредит е изцяло усвоен на 13.07.2018г. по сметка с IВАN:
****, открита на името на Кредитополучателя и ответник в настоящото производство В. Н. Д. в Банката.
Във връзка с въведеното Извънредното положение в страната за ограничаване разпространението на Коронавирус (СОVID-19), по направено от ответника Искане за предоговаряне на условията по кредита, с Анекс от 05.05.2020г. е разсрочено плащането по главница и лихва в 6-месечен /гратисен/ период, променен е падежа на задължението, като същият е станал 01.03.2028г. и е изготвен нов Погасителен план.
Кредитът е в просрочие, считано от 01.11.2020г. Към 13.04.2022г. - датата на депозиране на Заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК в съда, по кредита са просрочени 18 вноски по главница и лихва, съгласно - погасителен план към Договора за кредит, които са били дължими на следните падежи: 01.11.2020г., 01.12.2020г., 01.01.2021г., 01.02.2021г., 01.03.2021г 01.04.2021г., 01.05.2021г., 01.06.2021г., 01.07.2021г., 01.08.2021г. 01.09.2021г., 01.10.2021г., 01.11.2021г., 01.12.2021г., 01.01.2022г., 01.02.2022г., 01.03.2022г., 01.04.2022г.
Поради неплащане в срок на задълженията по кредита и на основание Раздел Х „Предсрочна изискуемост", т. 10.1 във вр. т. 10.1.2, „а" от Общи условия на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, Банката, чрез ЧСИ *** с район на действие Окръжен съд Добрич, с рег.№*** на КЧСИ, е връчила покана за доброволно изпълнение, получена лично от В. Н. Д., видно от съставените от съдебния изпълнител Протокол за извършено уведомление с изх. №1904/22.02.2022г. и Разписка за връчване. С поканата на кредитополучателя е предоставен допълнителен петдневен срок за погасяване на всички просрочени задължения в пълен размер. Поради неизпълнение на задълженията за плащане въпреки предоставения допълнителен срок, Банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 05.04.2022г.
Поради наличието на обективната предпоставка - неплащане от кредитополучателя на вноските по кредита в уговорените съгласно погасителния план срокове и размери, за банката - кредитор е налице договорното основание да реализира субективното си правото си да трансформира цялото задължение по договора за кредит в предсрочно изискуемо, след надлежно проведена процедура за уведомяване на длъжника.
Вземането на банката е напълно изискуемо и ликвидно, при което на основание чл. 417 т.2 от ГПК на 13.04.2022г. в Районен съд гр. Добрич било 3 депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т.2 ГПК, на основание на което е образувано ч.гр.дело № 1104 по описа за 2022г. на ДРС. Съдът, след преценка на представеното писмено доказателство извлечение от счетоводните книги на Първа инвестиционна банка АД, е уважил искането и е издадал в полза на ПИБ АД Изпълнителен лист №390/14.04.2022г., издаден в изпълнение на Разпореждане от 14.04.2022г. по ч.гр.дело №1104 по описа за 2022г. на ДРС и Заповед №523 от 14.04.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, като правилно и законосъобразно е приел, че извлечението съдържа всички необходими задължителни реквизити, удостоверяващи подлежащо на принудително изпълнение притезание срещу лицето, което се сочи като длъжник по изпълняемото право в претендираните размери, произтичащо от непогасено задължение по Договор за банков кредит №027LD-R-001723 от 13.07.2018г.
На основание издадените Заповед за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист, за принудително събиране на вземането на банката е образувано изп.дело №2022***0400236 по описа на ЧСИ *** - ****, рег. № *** при КЧСИ и район на действие Добрички окръжен съд.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба.
Оспорва се допустимостта и основателността на предявения иск и се настоява за отхвърлянето му.
В отговора се излага, че договорът е нищожен поради наличието на неравноправни клаузи.
Не е обявена изрично предсрочната изискуемост на кредита. В хипотезата на необявена изискуемост, за банката остава възможността да предяви единствено падежиралите вноски.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба с вх.рег.№ 5809/02.11.2022г.
Излага се, че видно от посоченото в отговора на исковата молба, ответникът не оспорва наличието на валидно възникнала облигационна връзка по силата на Договор за банков кредит от 13.07.2018г. и Анекс от 05.05.2020г.
В отговора ответникът напълно формално и бланкетно твърди наличието на неравноправни клаузи, довели до нищожност на процесния договор, без да 4 сочи и конкретизира кои разпоредби и от кой закон, регламентиращ правата и задълженията на страните по договора, са нарушени.
В чл. 143 ЗЗП е дадена дефиниция на неравноправна клауза и са изчерпателно изброени хипотезите, при които една клауза в договор следва да се счита за такава. Според посочената разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
В отговора ответникът не въвежда конкретни основания които да обуславят неравноправност на клаузи от Договора или Общите условия, неразделна част от него.
От съдържанието и начина на оформяне на процесния договор, погасителния план, Анекс от 05.05.202г. и Общите условия, както и от обстоятелството, че ответникът като кредитополучател е положил подписа си на всяка страница от тези документи, и от изричното изявление, съдържащо се на л.6 от договора за кредит, може да се направи категоричен извод, че същият е имал възможност да се запознае цялостното им съдържание, преди да положи подписа си, т.е. да сключи Договора. Яснотата и конкретиката на отделните уговорки в договора, имащи отношение към определяне размера на дълга, като част от повдигнатия правен спор, изготвянето на подробен погасителен план за целия период на Договора, посочването на отделните компоненти на договора - главница и възнаградителна лихва, както и на таксите и разноските, в конкретни размери в погасителния план налагат извода, че още при подписване на Договора за кредит, ответникът е бил наясно и е могъл да прецени икономическите последици от този договор, поради което и не се налице условията за неравноправност на Договора или на отделни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 18 ЗЗП.
На следващо място, претендираните договорни /възнаградителни/ лихви представляват уговорено от страните възнаграждение за предоставения кредит, поради което и предвид възмездния характер на договора, те представляват главно задължение на кредитополучателя, уговорено като процент от стойността на отпуснатия кредит.
Бланкетното твърдение на ответника за наличие на неравноправни клаузи нарушава правата на Банката, като кредитор по спорното правоотношение да 5 изложи подобни аргументи за неоснователност на наведеното твърдение, независимо от задължението на съда да следи служебно за наличието на нарушения на императивни разпоредби на ЗЗП.
Неоснователно е и наведеното в отговора възражение, че не е обявена изрично предсрочна изискуемост на кредита.
След преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК за вземане по чл.79, ал.1 ЗЗД в.вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване вземане на банка – кредитодател, основано на договор за кредит. Налице са предпоставките за водене на иска по чл.422 ГПк с оглед проведеното заповедно производство и постъпилото в срок възражение по чл.414 ГПК от ответника. Искът е предявен в преклузивния срок.
По заявление на ищеца по реда на чл.417 ГПК с представено извлечение от сметка – документ по чл.417, т.2 от ГПК - е образувано ч. гр. д. №1104/2022 г. по описа на ДРС, по което съдът е издал заповед №523/14.04.2022 г. за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. Съгласно заявеното искане, длъжникът В. Н. Д. в качеството му на кредитополучател по договор за банков кредит №027LD-R-001723/13.07.2018г. е осъден да заплати на кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД следните суми: 39741.05 лв., съставляващи просрочена главница по договор за банков кредит №027LDR001723/13.07.2018г., сключен между В. Н. Д. и „ПИБ” АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 13.04.2022г. до окончателното й изплащане; 3049.40 лв., представляващи просрочена договорна лихва за периода от 01.11.2020г. до 04.04.2022г.; 1191.78 лв. – разсрочени лихви, съгласно т.2 от Анекс от 05.05.2020г.; 462.76 лв., представляващи просрочена наказателна лихва за периода от 30.09.2021г. до 04.04.2022г.; 88.31 лв. – законна лихва за периода от 05.04.2022г. до 12.04.2022г.; 100.32 лв. – дължима сума по застраховка „Спокойствие“; 60.00 лв. – такса за връчване на покани за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ, както и сторените по делото разноски в размер на 893.87 лв. - държавна такса и 50.00 лева - юрисконсулско възнаграждение.