Решение № 190 от 02.10.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Разлог, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Трионджиев при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Александър Трионджиев, Адм. нак. дело № 20221240200083 по описа за 2022 година

Настоящото дело е инициирано въз основа на жалба, подадена от ЕТ„Н.К.“, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„М.“№10, представлявано от Н.И.К., срещу НП №01–001524 от 28.02.2020 г., издадено от Директора на Д„ИТ“-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание, на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.415в, ал.1 от КТ – „имуществена санкция“ от 300.00 лева, за нарушение на чл.403а, ал.1 от КТ.

Първоначално въз основа на жалбата е било образувано АНД №201 от 2020 г. по описа на Рг.РС, по което е било постановено решение, като впоследствие решението на районния съд е отменено с касационно такова, постановено по КАНД №546 от 2021 г. по описа на Бл.АС.

С отменителното решение делото е върнато за нова разглеждане от Рг.РС.

С депозираната жалба се оспорва издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно, във вр. с което жалбоподателят е изложил подробни доводи.

В последното ОСЗ адв.Д. – процесуален представител на жалбоподателя, поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения адм. акт.

В последното ОСЗ процесуалният представителна на ответника /наказващия орган/ юрисконсулт П. заявява, че оспорва жалбата.

РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна-лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок и същата е депозирана пред надлежния съд.

За да се произнесе по съществото на жалбата, съдът съобрази следното:

В оспореното НП е посочено, че при извършена на 15.01.2020 г. проверка по работни места относно спазването на разпоредбите на трудовото законодателство в обект в Р.„К.“, находящ се в г.Б., у.„Н.В.“, експлоатиран от ЕТ„Н.К.“, е констатирано, че ЕТ„Н.К.“ в качеството си на работодател, не е изпълнил задължението да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния ред на предприятието. Също така в постановлението е посочено и че при извършена проверка по документи на 21.01.2020 г. упълномощен представител на провереното лице е представил писмени документи, в това число Правилник за вътрешния трудов ред на предприятието. Поради това наказващият орган е приел, че е извършено нарушение на чл.403а, ал.1 от КТ и на основание чл.415в, ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция от 300.00 лева.

1

Подобни фактически твърдения се съдържат и в издадения акт за установяване на адм. нарушение, чието издаване е предхождало съставянето на НП.

Незаконосъобразно е онова НП, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на адм. нарушение и/или издаването на НП. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на НП, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено.

Оспореното НП и актът да установяване на нарушението са издадени от компетентни органи и в кръга на правомощията им, като съдържат и изискуемите от закона реквизити. От съдържанието на същите става ясно какво е нарушението, констатирано от длъжностите лица, кога е извършено, от кого е извършено, както и коя е законовата разпоредба, която не е била спазена и какъв е вида и размера на наложеното адм. наказание. Също така актът за установяване на нарушение, видно от писмените доказателства, в това число обратна разписка, е видно, че е надлежно връчен на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл.403а, ал.1 от КТ в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред.

Според текста на чл.414, ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба от 1`500.00 до 15`000.00 лева, а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба от 1`000.00 до 10`000.00 лева.

В нормата на чл.415в, ал.1 от КТ е разписано, че за нарушение което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба от 100.00 до 300.00 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба от 50.00 до 100.00 лева.

Като свидетели по делото са разпитани М.Ц. и А.А. -Ч. - служители на ДИТ-Б..

От показанията на свидетеля А.А. -Ч. става ясно кога и къде е извършена проверката, както и какви обстоятелства са били констатирани от наказващите органи. Свидетелката сочи, че по време проверката на контролните органи не е бил представен правилник за вътрешния трудов ред. Твърди, че служителят в предприятието – лицето М., които е предоставил останалите документи на контролните органи, е разбрал че се изисква и правилник за вътрешния трудов ред, но такъв не е бил намерен и представен. В показанията си, дадени пред настоящия съдебен състав, тази свидетелка сочи, че служителят на ресторанта, с който е разговаряла по време на проверката, се е казвал Т.М., като допълва, че не е сигурна за името й. В показанията на същата свидетелка, дадени пред предходния съдебен състав на районния съд, които показания в съответната част са приобщени чрез прочитане, свидетелката посочва, че името на служителя е било Н.М..

Свидетелят М.Ц. също описва как е реализирана проверката и че на проверяващите не е бил представен правилник за вътрешния трудов ред. Според този свидетел служителят на обекта, който е търсил правилник за вътрешния трудов ред, е знаел какво точно се изисква да бъде представено на контролните органи.

Свидетелката Е.П. е връчител на акта за установяване на адм. нарушение, като сочи, че адресатът не е бил намерен от нея.

Като свидетели са били допуснати и лицата Т.М. и Н.Е.. Същите обаче, след неколкократно 2 търсене и призоваване не са се явили пред съдебния състав за разпит, поради което дадените от тях показания по АНД №201 от 2020 г. са приобщени чрез прочитане.

Свидетелят М. заявява, че си спомня за проверката и че е дала на лицата, извършвали проверката, папка с документи. Сочи, че е бил търсен точно определен документ, който, обаче, не е бил представен. Твърди, че в „лудницата“ не е могла да се сети, че документът е бил „закачен там“.

Свидетелката Е. твърди, че от контролните органи били посикани документи и правилник за вътрешния ред, като уточнява, че докуменитте на обекта са се намира в папка, а правилника е стоял до кафе машината. Сочи, че тя работи от 11 години там и че правилникът винаги е бил на това място, но поради това, че е било „лудница“, тя не е могла да се сети.

От свидетелските показания може да се направи извод, че действително по време на проверката в обекта не се е намирал правилник за вътрешния трудов ред, какъвто не е представен и на проверяващите на място. В тази връзка следва да се отбележи, че свидетелските показания на М.Ц. и А.А.-Ч. са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви. Обстоятелството, че свидетелката А.А.-Ч. пред настоящия съдебен състав сочи, че един от служителите в ресторанта се е казвал Т.М., а при предходното разглеждане на делото е заявила, че името му е Н.М., по никакъв начин не може да разколебае достоверността на показанията й. Следва да се отбележи, че разминаването в показанията относно малкото име на служителя не е съществено обстоятелство, а така също и че между двата разпита на този свидетел е изминал не малък период от време.

По отношение показанията на свидетелите Е. и М. съдът намира, че нелогично се явява обяснението им, според което правилника за вътрешния трудов ред винаги е стоял на едно и също място в обекта, те са знаели за местоположението им, но по време на проверката не са могли да се сетят за това и да го представят.

Предвид горното, съдът намира че описаното в НП нарушение е извършено от санкционираното лице.

От съдържанието на самото НП се установява, че скоро след извършената проверка по работни места на служителите на ДИТ е представен правилник за вътрешния трудов ред, което предполага, че приложение може да намери разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ.

Разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, задължава наказващия орган при индивидуализиране на наказанието за всеки конкретен случай да прецени тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Съдът счита, че по делото не бяха събрани данни нарушението да е повторно, както и лицето преди датата на въпросната проверка да е санкционирано с влязло в сила НП за други нарушения на трудовото законодателство.

Подобни доказателства не са ангажирани в хода на производството. Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.7, т.4 от ЗАНН, съдът намира, че така съставеното НП следва да бъде изменено в санкционната част, като определената имуществена санкция в от 300.00 лева трябва да бъде намалена до предел, близък до предвидения минимум в чл.415а, ал.1 от КТ, а именно – да бъде намалена на 150.00 лева.

Съдебният състав счита, че не са налице основания за прилагане на чл.28, ал.1 ЗАНН.

Деянието по повод на което е наложена санкцията, не разкрива белезите на маловажен случай, с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Не се установяват и някакви извънредни обстоятелства, които обективно да са попречили на лицето да представи правилника. Също така от значение е и че процесното нарушение е формално, а не резултатно, което означава, че според законодателя с факта на извършването му са нестъпили значими неблагоприятни последици.

Предвид горното, жалбата се явява неоснователна, с оглед на което следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП единствено да бъде изменено в санкционната му част /чрез намаляване размера на наложеното наказание поради изложените по-горе съображаения/.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на 3

АПК. По делото от страна на наказващия орган, чрез неговия юрисконсулт, е направено искане за присъждане на разноски /юрисконсултско възнаграждение/ за всяка едно от съдебните инстанции, на които е разгледано делото.

На основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН, във вр. чл.24 и чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ и съобразявайки фактическата и правна сложност по казуса, съдът счита, че следва да определи възнаграждение от по 100.00 лева за участието на юрисконсулт като процесуален представител на ответника в настоящото производство, в производството по АНД №201 от 2020 г. по описа на Рг.РС и в производството по КНАХД №546 от 2021 г. по писа на Бл.АС. Това означава, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на наказващия орган общо 300.00 лева – присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ НП №01–001524 от 28.02.2020 г., издадено от Директора на Д„ИТ“-Б., с което на ЕТ„Н.К.“, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„М.“№10, е наложено адм. наказание на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.415в, ал.1 от КТ – „имуществена санкция“ от 300.00 лева, за нарушение на чл.403а, ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция“ от 300.00 лева на 150.00 лева.

ОСЪЖДА ЕТ„Н.К.“, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„М.“№10, ДА ЗАПЛАТИ на Директора на Д„ИТ“-Б., сумата от 300.00 лева, представляващи общ сбор на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело, по АНД №201 от 2020 г. по описа на Рг.РС и по КНАХД №546 от 2021 г. по писа на Бл.АС.