Определение № 3380 от 28.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3380 гр. Пловдив, 28.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20255300502707 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ЕООД, в качеството му на ищец по гр.д.№ 17373/2023г. на ПдРС, ІХ гр.с., против определение № 9835/30.07.2025г., с което е оставена без уважение молба от жалбоподателя вх. № 54800/16.05.2025г. за допълване на постановеното по делото решение № 2082/30.04.2025г. в частта относно съдебните разноски. В частната жалба се сочи, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че присъденото адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в полза на пълномощника на ответника по първоинстанционното дело Д. Д., адв.С. Н., в размер от 100 лева за заповедното производство и в размер от 400 лева за исковото производство по чл.422 от ГПК, не е прекомерен, доколкото същите били определени в съответствие с материалния интерес и правната сложност на спора по делото. Изложени са доводи за това, че размерът на присъденото адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА не е съобразен с действителната правна и фактическа сложност на спора по делото и с Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С- 427/16 и С- 428/16, както и с решението на СЕС по дело С- 438/2022г. Сочи се, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС, адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ не следва да се определя поотделно за всеки един от съединените искове. Иска се адв.възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство да бъде намалено до размер от 100 лева, а това в заповедното производство да бъде отменено изцяло или да бъде намалено до размер от 50 лева.

От въззиваемата Д. Д. не е подаден отговор на частната жалба.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 17373/2023г. на ПдРС, ІХ гр.с. е образувано по искова молба от „Профи кредит“ЕООД против Д. Д., с която са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на парични вземания, за които е издадена заповед № 6365/21.09.2023г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 12666/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав, както следва: 2339,93 лева- предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит от 13.11.2020г.; сумата от 250,54 лева- възнаградителна лихва за 1 периода от 15.10.2021г. до 04.11.2022г. и сумата от 239,40 лева- обезщетение за забава за периода от 04.11.2022г. до 29.08.2023г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на задължението. С постановеното по делото решение № 2082/30.04.2025г. искът за главницата по договора за потребителски кредит е уважен до размер на сумата от 859,17 лева, като е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 2339,93 лева. Исковете за възнаградителните и законните лихви са отхвърлени изцяло.

Размерът на адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА се определя по правилата на Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа / старо заглавие Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Тази наредба е предмет на разглеждане по цитираното в частната жалба Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С- 427/16 и С- 428/16. В т.1 от това решение е записано следното:“Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат- под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката- да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по- нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели“. Следователно СЕС не е констатирал директно противоречие на националната правна уредба с правото на ЕС, а е дал указание във всеки един конкретен случай съдът да извърши преценка относно това, дали приложението на предвиденото в Наредба № 1 от 9.07.2004г. минимално възнаграждение би довело до ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, т.е. дали това не би довело до недопустимо ограничаване на свободата на договаряне. Също така в т.3 от Решение от 25.01.2024г. по дело С- 438 на СЕС се приема, че „Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги“. Както е прието и в определение № 50015/16.02.2024 г. по ч. т. д. № 1908/2022 г., II т. о., размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ / с ново заглавие Наредба за възнаграждения за адвокатска работа/ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В мотивите към Определение № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., ТК е записано следното: „Постоянната съдебна практика на касационния съд приема, че фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. В конкретния случай по първоинстанционното дело са предявени три обективно съединени иска с материален интерес в общ размер от 2829,87 лева. При приложение на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа минималното адвокатско възнаграждение е в размер от 582 лева. Това възнаграждение не е прекомерно високо, както 2 с оглед на материалния интерес, така и като се има предвид обстоятелството, че е реализирана защита по три иска, макар и произтичащи от едно основание. По отношение на заповедното производство следва да се има предвид, че реализираната защита против заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК се изчерпва с подаването на бланкетно възражение, поради което адв.възнаграждение следва да бъде определено като за устна консултация относно това, дали да бъде подадено възражение или- не, т.е. същото следва да бъде определено в размер от 100 лева. Съобразно с уважената и с отхвърлената част от исковете, адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в полза на адв.С. Н. е дължимо в размер от 1970,70/2829,87- ми от горепосочените възнаграждения, а именно в размер от 405,30 лева и 69,64 лева. Съответно- обжалваното определение ще следва да бъде отменено само в частта, с която е отказано редуциране на присъденото адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за заповедното производство, като бъде оставена без уважение в останалата й част.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ частично определение № 9835/30.07.2025г. по гр.д.№ 17373/2023г. на ПдРС, ІХ гр.с., с което е оставена без уважение молба от жалбоподателя вх. № 54800/16.05.2025г. за допълване на постановеното по делото решение № 2082/30.04.2025г. в частта относно съдебните разноски, като вместо това

НАМАЛЯ присъденото с решение № 2082/30.04.2025г. по гр.д.№ 17373/2023г. на ПдРС, ІХ гр.с. адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в полза на адв.С. К. Н. за заповедното производство от 100 лева на 69,64 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Профи кредит България“ЕООД частна жалба против определение № 9835/30.07.2025г. по гр.д.№ 17373/2023г. на ПдРС, ІХ гр.с. в останалата му част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3