Присъда № 4 от 04.03.2025, Районен съд - Тополовград

МОТИВИ ПО ПРИСЪДА № 4 от 04.03.2025 г. по НОХД № 95/2024 г.

Производството по делото е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура – Ямбол, ТО – Тополовград, против Е.П. за това, че на На 10.07.2024 г., около 15.10 часа, на път III-761 между селата Устрем и Радовец, в местността“Пясъчника“, намираща се в землището на село Устрем, общ.Тополовград, обл.Хасково, противозаконно подпомогнал чрез осигуряване и извършване на превоз на 6/шест/ лица чужденци /граждани на Сирия/, а именно/

********************************* да пребивават в Р България, в нарушение на закона: чл.8, ал.1 от Закона за чужденците в Република България, съгласно който: „чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква“; чл.19, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Р България, съгласно който: „Чужденец, който влиза в Р България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима, съгласно Регламент /ЕО/ № 539/2001 г. на Съвета от 15 март 2001 г.“; чл.22 ал.1 от Закона за чужденците в Р България, съгласно който: „Пребиваването на чужденците в Р България се осъществява въз основа на: 1. Издадена виза по чл.9а ал.2; 2. Международни договори за безвизов или облекчен визов режим; 3. Актове на правото на Европейския съюз, които са в сила и се прилагат от Република България.

4.Разрешение на службите за административен контрол на чужденците, като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство – автомобил марка

„***********“, модел“***********“, български регистрационен № ***********, собственост на „***********, по отношение на повече от едно лице – лица и с цел да набави за себе си имотна облага – престъпление по чл.281 ал.2 т.1 предл.първо, т.5 и т.6, вр.ал.1 от НК .

Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия, с участието на служебен защитник – адв.М.Т. от АК - Ямбол, назначен в досъдебното производство. Подсъдимият е чужд гражданин, няма адрес в Р България, запознат е с разпоредбата на чл.269 ал.3 от НПК и се представлява от служебно назначен защитник.

В съдебно заседание представителят на РП-Ямбол, ТО - Тополовград поддържа обвинението, като счита, че то е доказано по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Относно наказанието, предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК, а именно„Лишаване от свобода“ за срок от една година, което на 1 основание чл.66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години и глоба в размер на 3000 лева. На основание чл.281 ал.4 от НК счита, че следва на подсъдимия да бъде наложено и друго наказание глоба, която да е в размер на установеното превозно средство в размер на 53 529,14 лева.

Служебният защитник на подсъдимия счита, че от обвинението е недоказано.Подсъдимият в досъдебното производство не е признал вината, а само е потвърдил фактите и обстоятелствата такива, каквито той е описал, поради което моли съда да оправдае подсъдимия по така повдигнатите му обвинения.

По делото беше разпитан св.М.М.Т., който е мениджър във фирмата, предоставила автомобила на подсъдимия.

На основание чл.281 ал.1 т.5 от НПК бяха прочетени показанията на свидетелите Б.А. и Н.А., дадени в разпита им пред съдия от Районен съд – Свиленград, както и показанията на неявилия се свидетел Т.М.П., на основание чл.281 ал.5, вр.ал.1 т.3 от НПК, дадени в разпита му по ДП № 182/2024 г.

От съвкупната преценка на събраните и проверени в с.з. писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Подс.Е.П. живеел в Р Украйна, като в началото на месец юли 2024 г. дошъл в България на почивка. По време на пътуването си се запознал с украинец на име С., с който разменили и телефонните си номера.

Подсъдимият разбрал, че в България било доходоносно да транспортира нелегални мигранти, поради което и наел автомобил марка“***********“ модел „***********“, с рег.№ ***********, с рама № ***********, собственост на ***********, с управител М.Р.М..

На 09.07.2024 г. С. се обадил на подс.П., като му обяснил, че имало хора – нелегални мигранти, които трябвало да се превозят, като за услугата щял да получи съответното заплащане. Подсъдимият получил информация, че на конкретно място, в близост до българо-турската граница се намирали чужденци, които били влезли нелегално през границата на страната ни от Република Турция в Република България и които трябвало да бъдат извозени до гр.Сливен, срещу парично заплащане. Подсъдимият, с цел да набави за себе си имотна облага решил да подпомогне чуждите граждани да преминат и да пребивават в страната ни, като им осигури и извърши превоз /транспортиране/ до гр.Сливен, като знаел, че за извозването на чуждите граждани ще получи парични средства.

В изпълнение на намерението си, на 10.07.2024 г. подс.П. привел в движение и предприел управление на моторно превозно средство – „*********** ***********“ с рег.№ ***********, собственост на *********** – гр.Варна, представлявано от управителя М.Р.М.. Около 15.10 часа отишъл на указаното място на път III-761 между селата Устрем и 2

Радовец, в местността“Пясъчника“, в землището на с€Устрем, общ.Тополовград, за което имал информация, че ще има чужденци, влезли нелегално през границата на страната ни и нуждаещи се от транспорт срещу заплащане. Установявайки групата от нелегални мигранти – общо 6 човека, подсъдимият преустановил движението на автомобила и помогнал на групата мигранти да се качат в автомобила, като ги разположил на задната седалка и в багажното отделение. Чуждите граждани били влезли на 09.07.2024 г. през границата на страната ни от Република Турция без надлежно разрешение на органите на властта. След като в автомобила се качили чуждите граждани, подсъдимият предприел движение в посока към град Сливен.

На 10.07.2024 г. около 15.10 часа на път III-761, между селата Устрем и Радовец, в местността“Пясъчника“, намираща се в землището на село Устрем, общ.Тополовград, обл.Хасково, подсъдимият бил спрян за проверка от св.Т.П. и Н.М. – двамата служители на ЗЖУ – гр.Плевен, понастоящем командировани в ГПУ – Свиленград, при РДГП – Елхово, които по това време били на работа и били назначени наряд и извършвали проверка на МПС в района на с.Радовец и с.Устрем. При извършената проверка, св.П. и Н.М. установили чуждите граждани, които били в колата и били влезли през границата на страната ни без надлежно разрешение. Подсъдимият и чуждите граждани били задържани.

На 11.07.2024 г. с протокол за доброволно предаване подсъдимият П. предал автомобил марка „*********** ***********“ с рег.№ ***********, СРМПС № ***********, годор за наем № *********** с наемодател *********** и наемател Е.П., приемо-предавателен протокол към договора; комбинирана застрахователна полица № BG/06/***********; талон за първоначален технически преглед и контролен талон; застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № 06***********. С приемо-предавателен протокол от 20.08.2024 г. предадените вещи са били върнати на М.М.Т. – упълномощен от М.Р.М. – управител на “***********.

От заключението на изготвената по делото оценителна експертиза се установява, че автомобилът „*********** ***********“ с рег.№ *********** към датата на извършване на деянието е в размер на 53 529,14 лева.

От приложената към делото справка за съдимост е видно, че подс.П. е неосъждан.

Така установената фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от приложените по делото писмени доказателства, на които съдът дава вяра, както и от свидетелските показания, които съдът кредитира, тъй като същите са обективни и непротиворечиви.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Подс. Е. П. е осъществил престъпния състав на чл.281, ал.2, т.1, предл.първо, т.4, предл.второ, т.5 и т.6, вр.ал.1 от НК.

3

От обективна страна е установено, че на 10.07.2024 г., около 15.10 часа, на път III-761 между селата Устрем и Радовец, в местността“Пясъчника“, намираща се в землището на село Устрем, общ.Тополовград, обл.Хасково, противозаконно подпомогнал чрез осигуряване и извършване на превоз на 6/шест/ лица чужденци /граждани на Сирия/, а именно/ *************************************** да пребивават в Р България, в нарушение на закона: чл.8, ал.1 от Закона за чужденците в Република България, съгласно който: „чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква“; чл.19, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Р България, съгласно който: „Чужденец, който влиза в Р България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима, съгласно Регламент /ЕО/ № 539/2001 г. на Съвета от 15 март 2001 г.“; чл.22 ал.1 от Закона за чужденците в Р България, съгласно който: „Пребиваването на чужденците в Р България се осъществява въз основа на: 1. Издадена виза по чл.9а ал.2; 2. Международни договори за безвизов или облекчен визов режим; 3. Актове на правото на Европейския съюз, които са в сила и се прилагат от Република България.

4.Разрешение на службите за административен контрол на чужденците, като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство – автомобил марка

„***********“, модел“***********“, български регистрационен № ***********, собственост на „***********, по отношение на повече от едно лице – лица и с цел да набави за себе си имотна облага.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал обществената му опасност и обществено-опасните му последици и е целял настъпването на последните.

При индивидуализацията на наказанието, след извършване на цялостна проверка на събраните по делото доказателства, съдът се съобрази с разпоредбата на чл.54 от НК и определи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК отлага за срок от три години и глоба в размер на 3000 лева. На основание чл.281, ал.4, вр.ал.2, т.1 от НК налага на подсъдимият Е. П. глоба в размер на 53 529,14 лева – левовата равностойност на използваното моторно превозно средство.

При този изход от делото, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОДМВР - Хасково сумата от 363,97 лева направени разноски за възнаграждение на вещо лице в досъдебното производство.

Съдът намира, че така наложеното наказание би въздействало предупредително и възпитателно и биха се постигнали целите на чл. 36 от НК.

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№4 гр. Тополовград, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Христов

Съдебни

И.Г.А заседатели: Л.Л.К. при участието на секретаря Ангелина В. Аладжова и прокурора Н. Ив. М. като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Наказателно дело от общ характер № 20242320200095 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подс.Е. П. /Y.P./ – роден на 0 2.05.1957 г. в *********** **********гражданин на **********украинец по произход, с адрес:

*********** Донецка област, Р **********разведен, неосъждан, пенсионер, висше образование, притежаващ украински паспорт № *********** ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че

На 10.07.2024 г., около 15.10 часа, на път III-761 между селата Устрем и Радовец, в местността“Пясъчника“, намираща се в землището на село Устрем, общ.Тополовград, обл.Хасково, противозаконно подпомогнал чрез осигуряване и извършване на превоз на 6/шест/ лица чужденци /граждани на Сирия/, а именно/

1

********************************************************************* да пребивават в Р България, в нарушение на закона: чл.8, ал.1 от Закона за чужденците в Република България, съгласно който: „чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато Т.ва се изисква“; чл.19, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Р България, съгласно който: „Чужденец, който влиза в Р България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато Т.ва е необходима, съгласно Регламент /ЕО/ № 539/2001 г. на Съвета от 15 март 2001 г.“; чл.22 ал.1 от Закона за чужденците в Р България, съгласно който: „Пребиваването на чужденците в Р България се осъществява въз основа на: 1. Издадена виза по чл.9а ал.2; 2. Международни договори за безвизов или облекчен визов режим; 3. Актове на правото на Европейския съюз, които са в сила и се прилагат от Република България.