Решение № 254 от 19.11.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Тетевен, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. А. при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И.ОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. А. Гражданско дело №

20244330100353 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 127, ал. 2, във вр. чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс (СК).

Образувано е по искова молба на И. С. А., ЕГН ********** от с. Брестница, област Ловеч, ул. „улица“ № 46, с която са предявени претенции за предоставяне на приоритетно упражняване на родителски права и присъждане на издръжка за малолетното дете С. И.ва С.а, ЕГН **********, спрямо майка й Ц. С. Ц., ЕГН **********, с адрес в с. Петревене, област Ловеч, ул. „улица“ № 20.

В исковата молба се твърди, че ищецът от съвместното си съжителство с ответницата имат едно дете: С. И.ва С.а, ЕГН ********** - удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № ****/14.11.2022 г. от Община гр. Червен Бряг. На следващо място се твърди, че майката Ц. С. Ц. се затруднява да отглежда детето, като същото се е отглеждало до скоро от бабата и дядото на ответницата, при не особено добри битови условия.

Ищецът заявява, че родителите му са неговата подкрепяща среда, тъй като без тях трудно би се справил с отглеждането на детето, както и че те са се грижили за детето С..

Сочи се, че с подкрепата на родителите му ищеца осигурява добър и спокоен живот на детето.

Моли съдът да постанови решение, като предостави родителските права върху детето - С. И.ва С.а, ЕГН **********, да се упражняват от ищеца И. С. А., ЕГН ********** баща, като се осъди ответницата и майка Ц. С. Ц., ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева с начална дата на плащане от момента на подаване на исковата молба, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на същата.

Моли да се определи и режима за лични контакти на майката - ответница с детето.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника Ц. С. Ц., чрез адв. Н. от АК – Плевен, с който отговор се оспорва исковата претенция.

По реда на чл. 211 от ГПК, в срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск. В него Ц. С. Ц., ЕГН ********** моли съдът да постанови решение, 1 като предостави родителските права върху детето - С. И.ва С.а, ЕГН **********, да се упражняват от майката Ц. С. Ц., като се осъди бащата И. С. А., ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева с начална дата на плащане от момента на подаване на насрещната искова молба, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на същата. Моли да се определи и режима за лични контакти на бащата ответник с детето.

С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт по делото е представен социален доклад от ДСП – Луковит, обхванал в социалното си проучване и двамата родители, видно от които майката полага непосредствените грижи за детето, подпомагана и от бащата; същата има подкрепата на разширеното семейство по майчина линия; жилището, в което живеят майката и детето е собственост на дядото по майчина линия и представлява къща, състояща се от един етаж с налични в спални, хол, кухня, тераси и санитарно помещение, като жилището е обзаведена с всичко необходимо съобразно нуждите на детето. Сочи се, че по данни на майката са разделени с бащата на С.. Майката е заявила, че с бащата подържат нормални отношения, но не могат да постигнат съгласие, относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето. По данни на майката С. общува с разширеното си семейство по майчина линия. Между майката и детето С. е налице силна емоционална връзка.

Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата заявява, че тя следва да упражнява родителските права спрямо детето, защото разполага с по-добри условия за отглеждането му, при нея следва да се определи местоживеенето на детето и да се определи режим на лични контакти на бащата с С.. Потвърждава, че с бащата И. са имали скандали, тъй като тя е общувала по телефон с друг мъж, но сочи, че И. й е изневерявал многократно, като в момента, жената с която е изневерявал е бременна и чака дете от него.

Бащата И. А., изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК заявява, че желае да му бъдат предоставени родителските права на него. Сочи, че е хванал Ц. да комуникира с друг мъж.

Не отрича, че има друга жена до себе си, двамата живеят заедно и чакат дете.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните намери следното от фактическа и правна страна:

За да се произнесе по спора съдът следва да изходи от родителските качества, възможностите за полагане на грижи и умение за възпитание, подпомагане и стимулиране на придобИ.ето на личностни, социални, трудови и образователни умения и качества у детето, моралните и човешките качества на всеки от родителите, техния социален статус, доходи, имущество, битови условия, възрастта и пола на детето, отношенията между родител и дете, възможността да се ползва помощта на близки и роднини при отглеждането и др. При определяне на мерки относно грижата за детето най-важният критерий за това на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права е интересът на детето, какъвто интерес е осигуряването на правилното му физическо и духовно развитие и социалното им формиране.

Установява се по делото, че страните са родители на едно дете, като последното е на 1 година и 11 месеца към датата на устните състезания по делото.

По делото е разпитан като свидетел М.К.Р. – баба на детето по бащина линия, без дела със страните. Същата заявява, че детето С. живее в дома на майка си. Сочи, че в началото родителите на С. са живели в дома на И. в с. Малка Брестница. Когато детето е навършило около 5 месеца майката е заминала за чужбина – Испания, докато бащата И. е заминал за Германия. Заявява, че и двамата са изпращали средства за отглеждане на детето.

През декември 2023 г. родителите са се прибрали в България в с. Малка Брестница, с намерението да живеят заедно с детето си, но поради ревност е имало скандали между тях.

Свидетелят сочи, че след раздялата детето се отглежда и от майката и от бащата.

2

По делото е разпитан и Ц. Й. В. – дядо на Ц. Ц.. Същият в съдебно заседание заявява, че основаните грижи за детето се полагат от майката – Ц.. Сочи, че той е помагал на Ц. и И. в отглеждането на детето, най-вече финансово, тъй като всички млади хора са имали финансови затруднения. Сочи, че е приемал И. като собствен внук и те винаги са могли да разчитат на него. Заявява, че родителите на Ц. се прибират да живеят в България и тя може да разчита на тях, както финансово, така и за емоционална подкрепа.

По делото е разпитан като свидетел К.К. – далечен роднина на майката, без дела със страните. Същия заявява, че познава страните в производството – Ц. и И., както и че същите имат общо дете. Сочи, че знае за новата жена, в живота на И., както и че това е причината двамата да са с вложени отношения.

По делото е разпитан и свидетелят С. А. М. – баща на И. А., който заявява, че след като родителите заминали в чужбина детето се отглеждало от него – М. и съпругата му. След като се върнали родителите заживели в домът им в с. Малка Брестница, но в непрекъснати скандали. Тези скандали дори ескалирали, което довело М. да сигнализира полиция за извършен акт на насилие.

Съдът кредитира показанията на свидетелите в цялост, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, тъй като намира същите за обективни, непротиворечиви и съответстващи на останалия доказателствен материал по делото.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК. Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Aл. 2 от същия член предвижда, че ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и режима на личните отношения с детето е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства - факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.

Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 127, ал. 2 СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Страните са родители на детето С. И.ва С.а, родена на 09.11.2022 г. Не са постигнали писмено споразумение по въпросите по чл. 127, ал. 1 СК, не живеят заедно.

Не е спорно и от всички събрани по делото доказателства, обективирани в социалния доклад, показанията на свид. Р. и свид. В., свид. К. и свид. М. и изслушването на майката и бащата по реда на чл. 59, ал. 6 СК се установява, че страните са във фактическа раздяла от м.

01.2024 г. От тогава детето живее с майка си в с. Петревене, тя полага грижи за него и 3 посреща всички негови нужди. Детето общува и с баща си и неговото семейство. От фактическата раздяла на страните през м. 01.2024 г. се е срещало с баща си, но по-рядко, предвид влошените отношения между родителите. Между майката и детето има изградена добра емоционална връзка, то има добър здравен статус.

Недоказани в хода на производството останаха твърденията в насрещната искова молба, че бащата се е дезинтересирал от детето, доколкото са налице обективни причини за това – в началото на периода на раздяла между родителите бащата А. е живял в друго населено място, както и е изградил друго семейство и чака дете. Въз основа на експертното становище по приетия по делото социален доклад и при съвкупната преценка с останалите доказателства по делото – гласни доказателства и обяснения на страните, се налага извод, че детето се чувства спокойно с майката, която то възприема като най-близкия си човек.

Същевременно не са констатирани данни да е развит синдром на родителско отчуждение спрямо бащата, като детето макар и да било отдалечено от бащата, в предходен период, в който страните са живели в различни държави, детето се чувства добре с баща си, когато пребивава е заедно с него. Ответникът заявява, че много го обича С., както и че иска да се вижда с детето си.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК е основателен. В ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г., е възприето, че съдът следва да предостави упражняването на родителските права на единия от родителите, като под упражняване на родителските права съдът има предвид „тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата“. Чрез решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност на „по-добрия“ (с оглед интересите на детето) родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права.