Заповед за изпълнение № 789 от 23.12.2025, Районен съд - Раднево

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Раднево

Районен съд – Раднево, в проведеното на 23.12.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1093 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Христина Вълчанова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът: М. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. ***, община **, област ***, ул. ***” № ** и с посочен в заявлението адрес гр. ***, ул. ***, да заплати на

Кредитора: „*****, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК **** с адрес на управление гр. ***, бул. „***” № ***, ап. *, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Т., - сумата от 429,71 лв. (четиристотин двадесет и девет лева и 71 ст.) – главница по договор за кредит № **** от *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 16.12.2025 г. до изплащане на вземането, - сумата от 82,69 лв. (осемдесет и два лева и 69 ст.) – договорна възнаградителна лихва за периода от 21.01.2020 г. до 10.01.2021 г.,

- сумата от 253,43 лв. (двеста петдесет и три лева и 43 ст.) – обезщетение за забава върху главницата от 429,71 лв. за периода от 21.01.2021 г. до 02.12.2025 г., - както и разноските по делото в размер на 21,25 лв. (двадесет и един лева и 25 ст.) държавна такса и 80,00 лв. (осемдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта за претендираната сума за възнаграждение по договор за поръчителство в размер на 371,71 лв. и за сумата от 192,07 лв. за обезщетение за забава по договора за предоставяне на поръчителство за периода от 21.01.2021 г. до 02.12.2025 г.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по договор за кредит № **** от **** г., сключен между „****” ЕАД и М. Т. Т. за сумата от 500 лв., като длъжникът е следвало да върне заетата сума на една погасителна вноска. Срокът на договора е изтекъл на 10.01.2021 г.

Бил сключен договор за поръчителство от 21.01.2020 г. между „****” ЕООД и М. Т. Т. по силата на договор за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице - „****” ЕООД, с който „****” ЕАД поел солидарна отговорност за всички вземания по договора за кредит. По този договор „****” ЕООД заплатило на „***” ЕАД дължимите от кредитополучателя М. Т. Т. суми по договора за кредит, с което „***” ЕООД е встъпил в правата на кредитодателя „***” ЕАД спрямо кредитополучателя М. Т. Т..

Тези вземания са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., сключен между „***” ЕАД и „***” ЕООД, като цедент е прехвърлило своите вземания на длъжника по описания договор на цесионера „****” ЕООД.

1

Разноските за държавна такса се уважават до реалния размер на дължимата държавна такса, който е в размер на 21,25 лв., представляваща 2% от уважената част, намален с 15 на сто поради електронно подаване на настоящото заявление.

Юрисконсултското възнаграждение се присъжда в размер на 80 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ /изм. ДВ, бр. 53 от 2025 г./ с оглед фактическата и правната сложност на настоящото заповедно производство.

Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на кредитора с IBAN: BG*****1, BIC: **** при „****“ АД.

Мотиви за частичното отхвърляне на заявлението:

Съдът намира претенцията за претендираната сума за възнаграждение по договор за поръчителство от 21.01.2020 г., сключен между „***т” ЕООД и М. Т. Т., в размер на 371,71 лв. и за сумата от 192,07 лв. за обезщетение за забава и законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда докончателно погасяване на сумата по договора за предоставяне на поръчителство, за неоснователни, поради констатирана нищожна клауза за възнаграждението, не само като заобикаляща и противоречаща на закона, но и поради нейния неравноправен характер, за което съдът дири служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. По отношение на този въпрос вече е налице утвърдена съдебна практика /Решение от 06.11.2019 г. на ОС-Стара Загора по в.т.д. № 1339/2019 г. и много други/.

При тълкуване на клаузите на договора, съдът намира, че клаузата, установяваща дължимост на възнаграждение за предоставено поръчителство, заобикаля закона – чл. 21, ал.

1, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, и противоречи на добрите нрави, доколкото целта, за която същата е уговорена, излиза извън естеството на нейните обезпечителна и обезщетителна функция.

Учредяването на надлежно обезпечение дава сигурност на кредитора, че при липса на доброволно изпълнение на задължението от длъжника, неговият интерес ще бъде удовлетворен при принудителното осъществяване на дължимата престация. Задължението за учредяване на обезпечение има изцяло вторичен характер и не се отразява върху основното задължение на заемополучателя – да върне заетата сума. Само по себе си непредставянето на обезпечение не води до претъпяването на вреди за кредитора, който следва да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита (арг. чл. 16 ЗПК).

В случая възнаграждението за дадено поръчителство не е уговорено с оглед възможните вреди от неизпълнението, а дължимостта е предвидена кумулативно и независимо от изпълнението на основното парично задължение на кредитополучателя – независимо от обстоятелството дали изобщо е налице неизпълнение по договора от страна на кредитополучателя. В договора и в общите условия към него не се изяснява конкретно при какви обективни критерии, фактори и начин е формиран размерът на възнаграждението, който дори е по-голям от размера на дадения заем и се кумулира като погасителни вноски, като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и дава възможност за неоснователно обогатяване на едната от страните по сделката, в случая – на търговеца за сметка на потребителя, който е видно, че чрез поредица от сделки ощетява потребителя.

Подобен прекомерен размер не би могъл да се оправдае с поетия от кредитора риск от неизпълнението, доколкото възнаграждението се дължи единствено с оглед факта, че той сам е осигурил трето лице, отговарящо за задължението с имуществената си сфера – което поначало е в негов собствен интерес. Уговорено в значителен размер спрямо размера на главницата, възнаграждението заобикаля и изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК и установените максимално допустими размери на годишния процент на разходите по потребителски 2 кредити.

Поради изложените съображения, освен заобикалянето на императивни правила на закона, уговореното възнаграждение излиза и извън пределите на нравствената допустимост, тъй като създава условия за неоснователно обогатяване на далото поръчителството дружество, с което кредитодателят е в договорни отношения, и това е довело до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и не съответства на изискването за добросъвестност, справедливост и еквивалентност на престациите.

Въпросното възнаграждение и противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, който ясно посочва, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Въпреки заобикалянето на закона в случая, чрез сключване на договор за поръчителство с трето за кредитното правоотношение лице, то потребителят е задължен да сключи също такъв договор за поръчителство, за да получи искания кредит. От друга страна това законодателно разрешение в чл. 10а, ал. 2 ЗПК не само цели защита интересите на кредитополучателите, но то гарантира и конкурентоспособността при процеса на кредитиране на физическите лица. Разпоредбата е императивна и не подлежи на промяна по взаимно съгласие на страните. В случая уговореното възнаграждение за поръчителство противоречи пряко на разпоредбата на чл.

10а, ал. 2 ЗПК, което я прави нищожна клауза по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. От друга страна така договореното цели и заобикаляне на лимита в чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като е видно, че самата цена на услугата за поръчителство е по-голяма от половината от дадената главница по кредита, което ги прави съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК нищожни клаузи и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.

С оглед гореизложеното, предвид нищожността на клаузата за предвиденото възнаграждение от процесния договор за поръчителство, липсва основание за заплащане на претендираното възнаграждение за поръчителство. А в този смисъл е налице обилна съдебна практика.

Същевременно и акцесорното задължение за мораторно обезщетение върху възнаграждението по договора за поръчителство също не се дължи, тъй като не се дължи главното задължение.

Разпореждането в отхвърлителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора в едноседмичен срок от съобщението.

Препис от заповедта да се връчи на длъжника и на заявителя.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете 3 възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Христина Вълчанова )

4