Решение № 217 от 30.10.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Ловеч, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно гражданско дело № 20254300500575 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид :

Производството по реда на чл.437, ал.1 от ГПК.

Постъпила е жалба от М. Н. Д. ЕГН **********9 адрес. ****, в качеството на длъжник по изп. дело № 20259030400083/2025 г. против постановление от 18.07.2025 г. за отказ за прекратяване на производството основание с посочено правно основание чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Сочи,че на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК и в срока съгласно чл.

436, ал. 1 от ГПК, в качеството му на длъжник, обжалва пред Ловешки Окръжен съд/ЛОС/ Постановление от 18.07.2025 г. на ЧСИ И. Л., peг. № 903, с район на действие Окръжен съд - Ловеч, постановено по изпълнително дело № 20259030400083/2025 г., в който е обективиран отказ на ЧСИ да прекрати производството по изпълнително дело № 20259030400083/2025 г. и да отмени наложените по делото обезпечителни мерки, като неправилно и незаконосъобразно по съображения, изложени по-долу.

Изпълнително дело № 20259030400083/2025 г. е образувано за принудително изпълнение на сума в размер на 1275 лв. - главница, ведно със 1 законна лихва върху главницата считано от 08.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 25,50 лв. присъдени разноски, съгласно изпълнителен лист, издаден на 01.07.2024 г. по ЧГД № 232 от 2024 г. на PC Тетевен в полза на С. Б. С.. Начислени са и разноски по изпълнителното дело в размер на 160,93 лв. в полза на ЧСИ, както и други такси в общ размер на 229,32 лв.

На 26.03.2024 г. получил от РС-Тетевен заповед за доброволно изпълнение № 143 от 21.03.2024 г., издадена по ЧГД № 232 от 2024 г. на PC Тетевен, за парично задължение в размер 1275 лв. - главница, ведно със законна лихва върху главницата считано от 08.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението и държавна такса в размер на 25.50 лв. Заповедта е издадена в полза на С. Б. С.. На 27.03.2024 г. заплатил цялата дължима сума от него в общ размер на 1301 лв. по банковата сметка, указана в Заповед за доброволно изпълнение № 143 от 21.03.2024 г., издадена по ЧГД № 232 от 2024 г. на PC Тетевен, съгласно Разписка № 02000216096***** от 27.03.2024 г. за извършено плащане чрез Изипей.

Сочи,че на това основание за същата заповед за изпълнение С. С. се е снабдила с изпълнителен лист срещу него, като е пренебрегнала факта,че вече е получила дължимата й сума по банков път.

Изложените по-горе факти, обосновават липса на основание за пристъпване към принудително изпълнение на задължението. Извършените по изпълнителното дело действия по запора не са в резултат на виновно поведение от негова страна, а в резултат на недобросъвестни действия на взискателя.

С молба от 07.04.2025 г., придружена от всички необходими писмени доказателства, адресирана до ЧСИ И. Л., на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК направил искане да бъде прекратено изпълнителното производство, водено срещу него, тъй като своевременно и добросъвестно е заплатил всички дължими суми от него много преди да бъде издаден изпълнителен лист за тях и да бъде образувано изпълнително дело срещу него, за принудителното изпълнение на същите. С молбата, на основание чл. 433, ал. 3 от ГПК, направих искане да бъдат вдигнати наложените му запори.

По молбата е постановен отказ от ЧСИ И. Л., която е приела, че разписка № 02000216096***** от 27.03.2024 г. за извършено плащане чрез Изипей не 2 покрива критериите на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. ЧСИ Л. излага, че не може да се приеме, че с разписката е платено задължението по заповед за доброволно изпълнение № 143 от 21.03.2024 г., издадена по ЧГД № 232 от 2024 г. на PC - Тетевен, защото наредител на сумата е друго лице - В.Н.Г., платената сума не отговаря на присъдената като не еплатена лихва върху главницата, както и че взискатекят С. декларирала, че платената от него сума от 1301 лева се отнасяла за извършени услуги по защита, различни от тези по изпълнителен лист от 01.07.2024 г.

Отказът е обжалван пред Окръжен съд Ловеч, във връзка с което е образувано въззивно гражд.дело № 20254300500376 по описа за 2025 г. С Решение № 136 от 23.06.2025 г. постановено по въззивно гражд.дело № 20254300500376 по описа за 2025 г. на ОС Ловеч е отменено постановление от 09.04.2025 г., като съдът е приел, че разписката от Изипей е приравнена на квитанция от пощенска станция, а по отношение на възраженията на взискателя за наличието и на други мои задължения към адв. С., съдът е указал ЧСИ да събере доказателства, установяващи основателността на тези възражения.

Във връзка с Решение № 136 от 23.06.2025 г., постановено по въззивно гражд.дело № 20254300500376 по описа за 2025 г. на ОС Ловеч, ЧСИ И. Л. е издала процесното Постановление от 18.07.2025 г., с което отказва да прекрати производството по изпълнително дело № 20259030400083/2025 г. и да отмени наложените по делото обезпечителни мерки. Въз основа на представени от взискателя доказателства, представляващи писмени сведения от двама свидетели и разпечатка от скрийншот от месинджър комуникация за периода от 08.08.2023 г. до 12.08.2023 г., водена между мен и адв. С., ЧСИ Л. е приела, че не е налице погасяване на задължението от моя страна към взискателя, за което е издаден Изпълнителен лист № 281 от 01.07.2024 г. по ЧГД №232/2024 г. на PC Тетевен, 4 състав.

Счита,че представената разпечатка от месинджър комуникация не може да бъде надлежно доказателство за авторство на изявленията в нея, а от съдържанието на същите, не може да се обоснове относимост към предмета на спора. Като е приела разпечатката като доказателство и въз основа на нея е наравила извод, че не е налице погасяване на дължимите по ИД суми, ЧСИ Л. е допуснала нарушение на материалния и процесуалния закон.

3

- Твърденията на взискателя за наличие на непогасени от него задължения са неоснователни не са подкрепени с доказателства, напротив същите се опровергават от следното.

Сочи,че са налице са взаимоотношения между него и адв. С. (взискател по ИД), във връзка с представителство и защита по дела, по които е бил страна, а адв. С. - негов процесуален представител.

На 21.11.2022 г. между него и адв. С. е сключен Договор за правна защита и съдействие, за осъществяване на представителство и защита по наказателно частен характер дело № 176/2022 г. на PC Тетевен. Съгласно т. III от договора е определено възнаграждение в размер на 1500 лв., което е заплатил на адв. С. в брой при подписване на договора (на 21.11.2022 г.).

Освен посочения договор, между него и адв. С., е сключен на 13.01.2023 г. Договор за правна защита и съдействие, за обжалване на присъда от 23.11.2022 г. по наказателно частен характер дело № 176/2022 г. на PC Тетевен и представителство и защита по НЧХД № 4/2023 г. по описа на ОС-Ловеч.

Съгласно т. III от договора, е определено възнаграждение в размер на 1500 лв., което е заплатил на адв. С. в брой при подписване на договора (13.01.2023 г.).

Налице е и трети Договор за правна защита и съдействие, сключен между мен и адв. С. на 15.03.2023 г., за оказване на представителство и защита по НЧХД № 47/2023 г. по описа на РС-Тетевен. Съгласно договора, е определено възнаграждение в размер на 1500 лв., което е платено от него (клиент) в брой при подписване на договора (15.03.2023 г.).

Описаните три договора, подписани от взискателя - адв. С. представляват писмени доказателства за извършените от него плащания на договорените в нейна полза възнаграждения за извършени адвокатски услуги.

Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Съобразно чл. 180 от ГПК, частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.

Видно от описаните писмени доказателства, същите удостоверяват, че всички договорени суми са заплатени от него на адв. С., съответно не са налице негови парични задължения към взискателя за предоставени от нея 4 услуги.

Приема,че е налице основанието по чл. 433, ал. 1 т. 1 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело поради погасяване на паричното задължение преди образуването му.

Последното дава и пряко отражение върху разноските по изпълнителното дело, които не трябва да бъдат за сметка на длъжника - чл. 79, ал. 1,т. 1 от ГПК.

По изложените съображения, моли ЛОС да постанови решение, с което да отмени отказа на ЧСИ И. Л., peг. № 903, с район на действие Окръжен съд Ловеч, обективиран в Постановление от 18.07.2025 г., издадено по изпълнително дело № 20259030400083/2025 г., да прекрати производството по изпълнителното дело и да отмени наложените по делото обезпечителни мерки, със съответните от това последици, в това число и ЧСИ да възстанови събраните по принудителен ред суми.

Моли ЛОС да задължи ЧСИ И. Л. да представи препис от изпълнително дело № 20259030400083/2025 г. в цялост.

Представя и моли ЛОС да приеме следните писмени доказателства:

1. Постановление от 18.07.2025 г. на ЧСИ И. Л., peг. № 903, с район на действие Окръжен съд - Ловеч, постановено по изпълнително дело № 20259030400083/2025 г.;

2. Договор за правна защита и съдействие от 21.11.2022 г.;

3. Договор за правна защита и съдействие от 13.01.2023 г.;

4.. Договор за правна защита и съдействие от 15.03.2023 г.;

5. Списък с разноски по НЧХД № 47/2023 г. на PC Тетевен.

6. Протокол от 12.08.2023 г.

Постъпили са и възражения от взискателя С. Б. С. ЕГН ********** адрес в **** относно Жалба вх. № 8873 28.08.2025 г.

Във възраженията сочи,че в законовия срок възразява срещу подадената от длъжника по посоченото изпълнително дело жалба, като счита същата за неоснователна.

Възразява,че М. Д. не е платил по издадената на 21.03.2024 г. Заповед за 5 изпълнение, видно от материалите по заповедното и изпълнителното производство, а е платил друго, предхождащо негово задължение към мен, частично.

В разписката от 27.03.2024 г., издадена от „Изи пей'", като наредител е посочено лице В.Н.Г., който нарежда сумата 1301 лв. с основание „погасяване на вземане М. Н. Д.". Никъде не се сочи, че става въпрос за плащане по издадена Заповед за изпълнение, а с М. Д. имаме предхождащи издаването на заповедта отношения, които той не оспорва.

Като негов защитник, по пълномощие, по наказателен частен характер дело от 21.11.2022 г., приключило окончателно с оправдателна присъда за него, благодарение на усилията, които положила, влизайки в стартирал процес на делото през първа инстанция, където той бил осъден, обжалване пред въззивната инстанция и връщането на делото отново на първа, където Д. бил оправдан.

За яснота относно представените с жалбата договори за правна защита и съдействие сочи,че по това дело е присъствала на заседания на три съдебни процеса -първоначално пред РС-Тетевен, където била прочетена осъдителна присъда, пред въззивния съд в Ловеч, който отменил осъдителната присъда и върнал делото за ново разглеждане и при повторното разглеждане пред РСТетевен, като на тази инстанция се провели четири открити заседания, на които присъствала.

С М. Д. имали подписани три договора за правна защита и съдействие, които той представя към жалбата си. По нито един от договорите не е имало плащане в брой от негова страна. По първите два от договорите - от 21.11.2022 г. и 13.01.2023 г. , извършили прихващане при покупката на негови имоти земеделски земи, ливада, *****, състояла са на 23.02.2023 г. За защитата при повторното разглеждане на делото, последният им договор е от 15.03.2023 г., като първоначално трябвало да бъде заплатено при сключването, в брой, но с оглед договорка за покупка на друг негов имот - къща, се разбрали хонорара да се приспадне от сумата по продажбата. Поради жалба срещу оправдателната за Д. присъда написала и подала възражение на 10.07.2023 г. до ОС-Ловеч, чрез PC- Тетевен. За тази възложена му работа го уведомила, че й се дължи отделен хонорар, на същата стойност, както предишните и той се съгласил. Трябвало да приспаднат общо 3000 лв. - сума, която се потвърждава 6 и в написаните от него съобщения.