Решение № 379 от 06.08.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Пазарджик, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20265200500398 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд рег.№237 от 02.03.2026г. постановено по гр.д.№20255220103712 по описа на същия съд за 2025г. Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между С. С. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ****, чрез адвокат А. А. А. от АКПазарджик, със съдебен адрес за призоваване: гр. ***** и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749, с адрес на управление: гр. София, р- н Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, с представител: П. Н. Д., че Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-21040169 от 11.04.2025 г. е нищожен поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД връзка чл. 22 връзка чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК; ОСЪДЕН Е ответника „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителния директор П. Н. Д., ДА ЗАПЛАТИ на С. С.

С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ****, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 234,81 евро /459,25 лева/, представляваща заплатена без основание сума по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS21040169 от 11.04.2025г.; ОСЪДЕН Е ответника „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, район 1

Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителния директор П. Н. Д., ДА ЗАПЛАТИ на С. С. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ****, на основание 78, ал.1 ГПК, строените разноски в размер 215,79 евро за ДТ, както и ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. А. от АК Пазарджик, на основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.38, ал.1 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер 700 евро.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба с вх.№8952 от 30.06.2026г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника в производството пред първата инстанция „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 чрез юрисконсулт М. Маджарова с доводи за порочност като неправилно. Твърди се, че неправилно от първоинстанционния съд е възприето, че годишният процент на разходите (ГПР), посочен в процесния договор не отговаря на действителния такъв, тъй като в него не е включена застрахователната премия по допълнително сключената застраховка „Защита на плащанията” и че последната е счетена за разход по кредита, тъй като от съда е преценено, че е била задължително условие за получаването му въз основа на раздел „Параметри и условия“, погасителния план по Договор PLUS-21040169 от 11.04.2025г. и Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Акцентира се, че съгласно т. 38 - 42 от Решение от 21.03.2024r. по дело С-714/22 от СЕС:„... „ общи разходи по кредита за потребителя ” обхваща всички разходи, включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с Договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси. И че съгласно тази разпоредба посочените разходи включват и разходите за Допълнителни услуги, свързани с Договора за кредит, ако сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Цитират се постановките на решението в т.39, т.40, т.42 и т.44, като се поддържа, че в конкретния случай, в разрез с цитираната задължителна практика на СЕС, от първоинстанционния съд не е извършена необходимата всеобхватна проверка, за да бъде установено дали процесната застраховка е била условие за получаване на кредита при предложените параметри. От друга страна въззивникът смята, че изолирано и неправилно са разтълкувани обсъдените в атакувания съдебен акт клаузи от договора и Стандартния европейски формуляр и че от съда е посочено, че е предоставена преддоговорна информация по чл. 5, ал. 2 от ЗПК с включена застрахователна премия. Поддържа, че „Юробанк България” АД разполага с лиценз освен за упражняване на банкова дейност и за осъществяване на функции като застрахователен агент и че при проявен интерес от клиент за получаване на банков кредит от бизнес линия „Лични финанси”, служителите на Банката предлагат заем и независимо от него, като допълнителна услуга застраховка. Акцентира, че ако от потребителя бъде проявен интерес от получаване на застрахователна закрила му се предоставя Информационен документ относно застрахователния продукт и му се предлага и възможност да избере дали да заплаща сам застрахователните премии или да получи допълнителен кредит за това, като му се предоставя формуляр със съответните данни. А в случай, че клиентът не желае да се застрахова му се предоставя 2 само преддоговорната информация по чл.5, ал.2 от ЗПК без отразена в нея застрахователна премия. В тази връзка по делото били представени договори, сходни с процесния, както и Стандартни европейски формуляри към тях, според които когато от клиентите е заявено, че не желаят застраховка им е предоставяна преддоговорна информация без включена премия, както и че впоследствие са отпускани заеми с параметри, аналогични на кредита в това производство и без застрахователна закрила. И че тези писмени доказателства, неправилно не са взети предвид от първоинстанционния съд, като същите отразяват правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва процесният договор. Допълва, че подробна информация относно обстоятелството, че застраховането е допълнителна, незадължителна услуга, която не е предпоставка за отпускането на кредити при определени условия, е обявена на интернет страницата на кредитора www.pbpf.bg/p/zashtita-naplashtanijata. Акцентира, че в случая поради проявен интерес към застраховка, на потребителя С. е предоставен Стандартен европейски формуляр с включена премия, но в т.З, част III от същия изрично е посочено, че за отпускането на заема и/или усвояването му при предложените условия не се изисква сключване на договор за застраховка или друг договор за допълнителна услуга. Или въззиваемата страна е била изрично уведомена, че може да получи същия заем и без да ползва застрахователна закрила, факт, който според жалбоподателя отново необосновано не е взет предвид от първоинстанционния съд. На следващо място, се поддържа, че от съда е посочено, че застрахователната премия по процесната застраховка „Защита на плащанията” е посочена на първа страница и в погасителния план на Договор PLUS-21040169 от 11.04.2025 г., но че не е обсъден фактът, че в останалите му клаузи многократно на потребителя е съобщено, на ясен и разбираем език, че сключването на застраховка не представлява условие за отпускане на кредита или усвояването му при договорените параметри. Признава се, че кредиторът има нормативно задължение да включи в договора за заем ясна, точна и максимално пълна информация, но реципрочно на това е задължението на потребителя да се запознае с предоставените му данни.

Допълва, че в случая предвид проявен интерес към застраховка и направен избор премиите по нея да се заплащат лично, на кредитополучателя е предложен вариант на договор за кредит, в който по възможно най-очевиден и разбираем начин на първа страница е отразена застрахователна премия и същата е изведена като отделен елемент в погасителния план и че на първа страница от Договор № PLUS-21040169 от 11.04.2025г. е поместена и ясна информация, че премията не се включва в ГПР Посочва още, че в клаузите допълнително обясняващи възможните варианти за заплащане на застраховка (чл. З и чл. 4 от Договор № PLUS-21040169 от 11.04.2025 г.) изрично било посочено, че клиентът не е длъжен да сключи застраховка, ако не иска такава, като може да получи предложения кредит, при същите условия и без нея, факт отразен и на страница последна (стр. 10), абзац предпоследен от процесното кредитно споразумение. Смята, че предвид фактът, че Договор №PLUS-21040169 от 11.04.2025г. , както и застрахователните документи, носят подписа на въззиваемата страна, счита за доказано, че сключването на застраховка е независимо от предложения кредит и е резултат от информиран, икономически обоснован избор на потребителя.

На следващо място посочва като индикатор за това, че застраховката 3 представлява услуга, която не е определяща за кредита, е и обстоятелството, че в случай, че реши да ползва закрила, на потребителя е предоставено право на избор по какъв начин да заплати възнаграждението на застрахователите-да го преведе еднократно на дружествата „Кардиф” или чрез собствени средства, едновременно с вноските по заема. Смята, че ако застраховката е била задължително условие за получаване на кредита, кредиторът не би предоставил тази възможност, тъй като по-изгоден за него вариант е да отпусне още един кредит, наред с този за потребителски цели, при който ще е налице главница, подлежаща на олихвяване. Заключава, че в случая С. С. е избрала да получи закрила, по която ежемесечно да плаща с лични средства възнаграждението на застрахователите. И че от съдебно-счетоводна експертиза е установено, че платените премии са преведени на застрахователните дружества, така както са получени без допълнително оскъпяване, като посочения вариант за заплащане на застрахователната премия (едновременно с вноските по кредита) е благоприятен и за клиента, доколкото му спестява ежемесечно извършване на плащания към отделни дружества, поради което и в съдържанието на договора за кредит била отразена застрахователната премия като общ размер и месечно плащане, но че потребителя е изрично уведомен, че застраховката не представлява изискване за отпускане на кредита при уговорените условия и същият заем може да бъде получен и без нея и в тази връзка е била предоставена и информация за компонентите на ГПР, като очевидно застраховката не е един от тях.

Допълва, че за да бъде потребителят максимално улеснен при преценката относно финансовата тежест от двете правоотношения и предвид механизма на плащането, в Стандартния европейски формуляр и на първа страница от Договора за кредит, най-отгоре, на ред 3, бил посочен и общият размер на застрахователната премия и същия е включен в общата стойност на плащанията. И че потребителят е бил изначално запознат с тежестта и реда за заплащане на разходите както по кредитното, така и по застрахователното правоотношение и е имал възможност да прецени дали да получи единствено кредит при предложените му параметри или допълнително да сключи и застраховка без същата да има отношение към условията по заема. На следващо място се поддържа, че на потребителя е предоставен и Информационен документ относно застрахователния продукт- писмено доказателство не взето предвид и обсъдено от първоинстанционния съд, в който на ясен и разбираем език е дадена предварителна информация относно вида на застраховката, покритите рискове, ограниченията на покритието, редът за заплащането на премията, а също така и за начините за прекратяване на застрахователното покритие. И че изрично е посочено, че застраховката може да бъде прекратена по всяко време, по волята на клиента.

Жалбоподателят се позовава и на чл. 5.7 от Общите условия по застраховката където е уредено правото на застрахования за едностранното й прекратяване, като нито в договора за кредит, нито в общите условия по застраховката се съдържали клаузи, предвиждащи каквито и да било последици, в случай че застраховката бъде прекратена (по желание на клиента или преустановяване на плащанията по застрахователната премия). Смята, че ако сключването на застраховка е представлявало предпоставка за отпускане на кредита или за усвояването му при договорените условия, прекратяването й едностранно от клиента би довело до значително увеличаване на риска за кредитора, което 4 неминуемо би било свързано със съответните последици-като предсрочна изискуемост, начисляване на допълнителна такси, увеличение на лихвения процент, ГПР и други, и че в настоящия случая, подобни санкции не са предвидени.

Разпечатката съдържа 16 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9cfcaa9a-d071-4018-89b9-53239124696c