Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 08.06.2023, Административен съд - Ловеч

Съд
Административен съд - Ловеч
Дело
51/2023
Подписан
08.06.2023

Цитирани разпоредби

  • чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.220 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.10 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.1 и 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.1 и 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 и ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 и ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1, ал.4 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • §1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.108, ал.2 · Закон за горите
  • чл.108, ал.3 · Закон за горите
  • чл.257, ал.1, т.1 · Закон за горите
  • чл.275, ал.1, т.2 · Закон за горите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.12б, ал.1, т.5 · Наредба № 1 от 30 януари 2012 г. за контрола и опазването на горските територии
  • чл.47, ал.1, т.1 · Наредба № 8 от 5 август 2011 г. за сечите в горите
  • чл.61 · Наредба № 8 от 5 август 2011 г. за сечите в горите
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр.Ловеч, 08.06.2023 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ

ДАНИЕЛА РАДЕВА при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Цветомир Папурков, като разгледа докладваното от съдия Христов к.а.н.д. № 51/2023 г. по описа на Административен съд - Ловеч, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение

№ 41 от 06.03.2023 г., постановено по а.н.д.№ 600/2022 г. по описа на Ловешки районен съд, първи наказателен състав е потвърдил наказателно постановление №296/15.07.2022 г. на П.Г.П., и.д. директор на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, с което е наложена на основание чл.53, ал.1 и 2 от ЗАНН, чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите (ЗГ) глоба в размер на 300 (триста) лева на Б.И.Б., ЕГН: **********, за нарушение на чл.257, ал.1, предложение второ, т.1, предложение първо от Закона за горите, във връзка с чл.108, ал.3 от същия закон, във връзка с чл.61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с чл.47, ал.1,т.1 от същата наредба и чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като законосъобразно.

Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице, което е страна по а.н.д.№ 600/2022 г. по описа на РС Ловеч, чрез процесуалния му представител адвокат П.К. от ЛАК.

В касационната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението и се претендират разноски. Касационният жалбоподател оспорва изводите на районния съд досежно преценката на събраните по делото доказателства и приложението на материалния закон. Изтъква, че в конкретния случай фактическото описание на нарушението не съответства на правната му квалификация. Излага, че административнонаказващият орган не е посочил какви конкретно свои задължения касаторът не е изпълнил във връзка с възложения му контрол, както и че отговорността на жалбоподателя е ангажирана за допускането на незаконна сеч, при положение, че нормите на ЗГ, въз основа на които е наказан, не съдържат състав на допустителство. С това счита, че е нарушен е основен принцип в административното наказване съгласно изричния текст на чл.10 от ЗАНН. В касационната жалба са изложени и доводи, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, че нарушението не е конкретизирано от обективна страна, поради което и вината на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице остава недоказана. В заключение се иска отмяна на решението на РС Ловеч и постановяване на ново, с което да се отмени наказателното постановление.

В писмено становище от ответника по касационната жалба се развиват подробни доводи за неоснователност на същата и се излагат съображения в подкрепа на изводите на РС Ловеч в оспореното решение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и с адв. К.. Поддържа касационната жалба с изложените в нея аргументи, поради които счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. В допълнение изтъква, че административнонаказващият орган (АНО) не е посочил какви конкретно свои задължения касаторът не е изпълнил във връзка с възложения му контрол, както и че по силата на договор за управление на горски имот, приложен по делото, касаторът управлявал извършването на сеч в имот № 6, но в този имот не са констатирани нарушения. Счита, че не става ясно как АНО приема, че датата на нарушението е 21.03.2022 г. Претендира присъждане на сторените по делото разноски съобразно приложен списък.

Ответната страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана с искане съдът да потвърди решението на РС Ловеч по съображенията, изложени в депозираното писмено становище по касационната жалба.

Изтъква, че административнонаказателната отговорност на наказаното лице се свежда до това, че Б. е допуснал сеч на 35 броя дървета от цер и благун в имот № 8, който е без позволително. Сочи, че съгласно нормативната уредба той има задължение да следи за спазване правилата за сеч, като се секат именно определени дървета в границите на насаждението, а не извън него. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Ловеч дава становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за решение, с което да се потвърди решението на първоинстанционния съд, като мотивирано и правилно.

Административен съд гр.Ловеч, касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

С обжалваното решение, първи наказателен състав е потвърдил наказателно постановление № 296 от 15.07.2022 г. на П.Г.П. - и.д. директор на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, с което е наложена на основание чл.53, ал.1 и 2 от ЗАНН, чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите (ЗГ) глоба в размер на 300 (триста) лева на Б.И.Б., ЕГН: **********, за нарушение на чл.257, ал.1, предложение второ, т.1, предложение първо от Закона за горите, във връзка с чл.108, ал.3 от същия закон, във връзка с чл.61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с чл.47, ал.1,т.1 от същата наредба и чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като законосъобразно.

Административнонаказателната отговорност на Б.И.Б. е била ангажирана затова, че на 21.03.2022 г., в землището на с.Драгана, общ.Угърчин, местност „Гущера“, отдел 1043, подотдел „о“, имот частна горска територия с поземлен идентификатор № ***, като лице по чл.108, ал.2 от Закона за горите, на което е издадено позволително за сеч № 0659196/12.03.2022 г. за имот частна горска територия с поземлен идентификатор № ***, намиращ се в землището на с.Дерманци, общ.Угърчин, отдел 1043, подотдел „о“ и във връзка със задълженията му по чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, не е изпълнил задължения да упражнява контрол, като следи за спазването на правилата за сеч, в т.ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета. Вледствие на това е допуснал отсичането на 35 бр. дървета от цер и благун с общ обем 8,899 пл.м3 или 16,18 пр.м3 в частен горски имот с поземлен идентификатор № ***, в отдел 1043, подотдел „о“, немаркирани за сеч с контролна горска марка и без издадено позволително за сеч за имота. Незаконно добитата дървесина е маркирана в лежащо състояние с контролна горска марка „Б7709“, която е собственост и се използва от нарушителя.

Както актосъставителят, така и наказващият орган са квалифицирали описаното деяние като виновно нарушение на разпоредбата на чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1-во, във връзка с чл.108, ал.3 от Закона за горите, във връзка с чл.61, вр. чл.47, ал.1, т.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

С оглед установените от доказателствата по делото факти, така дадената правна квалификация е правилна и кореспондира с обстоятелствената част на оспореното НП.

Приетата от районния съд фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав.

Районният съд е приел, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, като е приел, че административното нарушение е доказано. Първостепенният съд е изложил подробни мотиви защо кредитира свидетелските показания и писмените доказателства, въз основа на които обосновано е приел, че административното нарушение е доказано.

Касационната инстанция споделя мотивите на районния съд както за липса на допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, така и за доказаност на административното нарушение и неговата правилна правна квалификация.

Извършеното от касатора деяние е безспорно доказано, включително от показанията на разпитаните свидетели и от документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка, и съдържа от обективна и субективна страна признаците на визираното в посочената като нарушена разпоредба административно нарушение.

Административнонаказателното производство е протекло в съответствие с процесуалните правила, НП е издадено от компетентен орган.

Противно на твърдението на касатора, видно е че районният съд е изложил достатъчно подробни мотиви, които касационната инстанция споделя и към които следва да препрати на основание чл.221, ал.2 от АПК.

Съобразно разпоредбата на чл.61 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл.47 и чл.48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина. В чл.47, ал.1, т.1 от същата наредба е регламентирано, че при провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да секат само определените и отбелязани за сеч дървета. В чл.108, ал.3 от ЗГ е въведено задължение за лицето, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, на което е издадено позволителното за сеч, да упражнява контрол и да взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина в съответния имот, до освидетелстване на сечището. По силата на чл.108, ал.2 от ЗГ лицето, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл.148, ал.11, до освидетелстване на сечището.

В чл.12б, ал.1, т.5 от

Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии е регламентирано, че лицата по чл.108, ал.2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т.ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч - на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч.

Приложената от наказващият орган санкционна разпоредба на чл.257, ал.1, предл. 2-ро, т.1, предл. 1-во от ЗГ предвижда налагането на наказание „глоба“ от 300 до 5 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, за лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни задължения или контролни правомощия, възложени му по закона за горите, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Като изпълнителни деяния в цитираната разпоредба са посочени „не изпълни задължения или контролни правомощия“, която е препращаща диспозиция, тъй като визираните задължения или контролни правомощия трябва да са възложени по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.