Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 83 от 14.02.2023, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 1222/2022
Вид
Решение № 83
Подписан
14.02.2023
В сила
02.06.2023
Състав
Венцислав Димитров Василев

Цитирани разпоредби

  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.183 ал.5 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.31 ал.7 т.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Русе, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20224520201222 по описа за 2022 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от А. Х. Г. против наказателно постановление № 21-1085002675/14.10.2021г. на Началника на група към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.

Русе, с което за нарушение по чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. Същият моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и взема становище по жалбата, като моли съдът да я уважи.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС. На 24.09.2021г. в гр.Русе по ул.”Доростол” управлявал т.а. ”Фиат Скудо” с ДК№ Р 03 47 КН. На кръстовището с ул.”Яребична”, което било регулирано със светофар при светещ червен сигнал на светофара той продължил напред вместо да спре и изчака преминаването на МПС от ул.“Яребична“, на които вече светел зелен сигнал на светофара. Това обстоятелство било възприето от полицейските служители св.И. и негов колега, които в този момент също наближавали откъм ул.“Яребична“ кръстовището с

1 ул.“Доростол“ и на които предстояло преминаване. Те настигнали жалбоподателя по ул.“Доростол“ и го спрели за проверка. За извършеното нарушение св.И. му съставил АУАН, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото доказателства .

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.1 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество е неоснователна.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и правилно е приложен материалният закон.

Нарушението по чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП съдът намира, че е доказано и правилно установено. Забраната за преминаване на червен светофар произтича от разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП вр. чл.31 ал.7 т.1 ППЗДвП. Съдът кредитира показанията на полицейския служител, който е възприел, че жалбоподателят е преминал през кръстовището на червен светлинен сигнал, който забранява това. Този свидетел е напълно незаинтересован от изхода на делото и е бил очевидец на извършеното нарушение, т.е. няма никаква причина съдът да не кредитира показанията му. От показанията му се установява, че жалбоподателят изобщо не е спрял на кръстовището, а е продължил движението си напред, отнемайки по този начин предимството на движещите се по ул.“Яребична“, на които е светел зелен сигнал на светофара. Това му поведение е принудило св.И. да спре с оглед избягване настъпването на ПТП. Още повече и отляво на посоката на движението е имало още една светофарна уредба, към която св.И. е имал също пряка видимост, и която също е светела с червен сигнал.

Съставеният против жалбоподателя АУАН е подписан без възражения от него, което напълно съответства на показанията на св.И., че в хода на проверката жалбоподателят не е отрекъл да е преминавал на червен сигнал, а обяснението му е било, че просто не го е видял.

Предходното решение на друг състав на съда е отменено с Решение № 244/22.07.2022г. на Административен съд - Русе и делото върнато за разглеждане от нов състав на съда. С него са дадени указания за извършване на нови съдебноследствени действия. Изискани са от Община Русе видеозаписи от процесното кръстовище, но видно от писмо на Община – Русе, такива не са налични, тъй като се пазят два месеца. По делото е назначена АТЕ от заключението, на която се установява, че участъкът към кръстовището при движение по ул.“Доростол“ към него е прав, а геометричната видимост е над 300 м. В своето заключение вещото лице изрично посочва, че от позиция преди пешеходната пътека до бл.“Ахелой“ и дома за стари хора – 85 м преди кръстовището – има видимост към светофарната колона. В този смисъл съдът изцяло отхвърля възраженията на жалбоподателя, че на практика е било невъзможно да възприеме червения сигнал на светофара; още повече щом е налице пряка видимост от 85 м., очевидно и при по-близко разстояние той ще бъде видим и съответно възможно да бъде възприет.

2

При издаване на обжалваното наказателно постановление административнонаказващия орган правилно е съобразил събраните доказателства и приложил въз основа на тях материалния закон.

От обективна страна жалбоподателя е осъществил състава на чл.183 ал.5 т.1 пр.1 от ЗДвП. Обективно същият на 24.09.2021г.в гр.Русе е управлявал л.а.” Фиат Скудо” с ДК№ Р 03 47 КН, като преминал по кръстовището на ул.”Доростол ” и „Яребична“ на червен, забраняващ светлинен сигнал на светофара.

От субективна страна нарушението е извършено непредпазливо под формата на вината небрежност. Жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да спазва задължението си да спре при такъв светлинен сигнал и да премине при включването на зелена немигаща светлина.

По отношение на размера на наложеното наказание същото е от категорията на абсолютно определените санкции и размерът му не зависи от волята на АНО и съда.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.

Предвид изхода на делото, жалбоподателят следва да бъде да осъден да заплати направените по делото разноски за възнаграждение на вещото лице в размер на 200 лв. на основание чл.84 от ЗАНН вр.чл.189 ал.3 от НПК.

С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр.ал.9 от ЗАНН ,съдът :

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1085-002675/14.10.2021г. на Началника на група към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -гр. Русе, с което на А. Х. Г. с ЕГН ********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. за нарушение по чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА А. Х. Г. с ЕГН ********** да заплати сумата от 200 лв. за разноски по делото в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Русе.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд Русе.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3