Определение № 115 от 16.06.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 115 гр. К., 16.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Деян Г. Събев

Йорданка Г. Янкова като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно частно наказателно дело № 20265100600166 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 ал. 8 НПК.

С Определение рег. № 83/30.03.2026 год., постановено по Ч.н.д. № 187/2026 год., К. районен съд е потвърдил Постановление от 02.02.2026 год. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 53/2023 год. по описа на РУ – М., като законосъобразно.

Против определението е постъпила въззивна частна жалба от Б. С. С. от с.Г., общ.М., обл.К., който го обжалва като неправилно – несъобразено със събраните по делото доказателства. Твърди се в жалбата, че първоинстанционният съд е приел за безспорно, че е налице отправяне на закана за убийство спрямо него, но тази закана не била от естеството да възбуди основателен страх от извършване на деянието, предвид поведението му след заканата, както и с оглед наличието на близки отношения между мен и Х., породени от дългогодишното съжителство с неговата племенница. Сочи още, че съдът бил приел, че липсвала субективната страна на извършване на престъплението закана с убийство от страна на М. Х., тъй като той не бил искал настъпването на последиците от това действие, защото думите били изречени в защита на неговата племенница, като този извод се продкрепял обстоятелството, че М. Х. не бил търсил връзка с него по никакъв начин, включително и не бил му се обаждал, поради което съдът бил приел, че не е настъпил вредоносния резултат от деянието, а именно - заплахата да е създала възможност за възбуждане на основателен страх у жертвата от извършване на 1 престъплението. Жалбодателят твърди в жалбата си още, че съдът бил игнорирал събраните по делото доказателства, които удостоверявали конкретните заплахи, отправени му от М. Б. Х. - показанията на св.Р.Ш., който бил в непосредствена близост до него по време на проведения с М. Х. телефонен разговор, както и на св.А.Т. - прекият му ръководител, който го освободи от работа този ден, след като му споделил, че е бил заплашван по телефона, а така също и показанията на неговите роднини, и как са му въздействали тези заплахи, Вместо това съдът приел, че не бил възприел заплахата, предвид близките му отношения с М.. Счита, че познанството му с М. Х. не препятствало извършване на престъпление по чл.144 ал.3 от НК, а как му се е отразила заканата му не бил въпрос на предположения и тълкуване, а на конкретни данни, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели, които били игнторирани както от прокурора, така и от съда. Твърди в жалбата си, че по делото липсвали каквито и да било доказателства, че отправената спрямо него закана не била от естеството да възбуди основателен страх у него, но противоположните доказателства съществувалит, били налични и били събрани по съответния законов ред. Сочи, че действително част от свидетелите били негови близки роднини, с които било най-естествено да сподели проблемите си, но те били дали своите показания пред компетентния орган под угрозата да носят наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, още повече, че същите кореспондирали с показанията на свидетеля - очевидец Р.Ш. и с показанията на св. Т., които удостоверявали неговото състояние по време и непосредствено след извършеното от Х. спрямо него престъпление. Жалбодателят моли с жалбата си обжалваното определение на първоинстанционния съд да бъде отменено.

Препис от жалбата е връчен на РП – К., ТО – М., която не е изразила становище по нея.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло н а правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243 ал.8 от НПК, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано да обжалва определението на първоинстанционния съд лице, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Досъдебно производство № 53/2023 год. по описа на РУ – М. при ОД на 2

МВР - К. е образувано с Постановление на прокурор при Районна прокуратура – К., ТО – М. от 04.04.2023 год. по реда на чл.212 ал.1 от НПК за това, че на 10.03.2023 год. в гр.М., обл.К. е отправена закана на Б. С. С. от с.Г.Д., общ.М., обл.К. с убийство, което заканване е възбудило основателен срах за осъществяването му – престъпление по чл.144 ал.3, във вр. с ал.1 от НК. В хода на разследването не е било повдигано обвинение и не е била взета мярка за неотклонение на конкретно лице.

На досъдебното производство са събирани гласни и писмени доказателства – разпитани са свидетели и са приобщени множество писмени доказателства – справки за съдимост на свидетелите Б. С. С. и М. Б. Х., характеристични справки за същите лица, справки от мобилни оператори, удостоверение за роствени връзки на М. Б. Х., заповед за незабавна защита, и др. След приключване на разследването по досъдебното производство, с Постановление от 07.08.2024 год. за прекратяване на наказателно производство, на основание чл. 243 ал.1 т. 1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК , прокурор от Районна прокуратура – К., ТО - М. е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 53/2023 год. по описа на РУ – М., образувано за престъпление по чл.144 ал.3 от НК.

По подадена от пострадалия Б. С. С. от с.Г., общ.М., обл.К. жалба срещу посоченото постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 53/2023 год. по описа на РУ – М., е било образувано Ч.н.д. № 708/2024 година по описа на К.йския районен съд, по което с Определение № 182/05.09.2024 год., влязло в сила на 25.09.2024 год. постановено по същото дело, е отменено Постановление от 07.08.2024 год. за прекратяване на наказателното производство на Районна прокуратура – К., ТО – М., с което е прекратено досъдебното производство, образувано за престъпление по чл.144 ал.3 от НК и делото е върнато на РП – К. за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на определението.

След връщане на делото на РП – К. е проведено допълнително разследване – събрани са гласни доказателства, установени чрез гласни доказателствени средства – разпит на свидетели, както и са приобщени писмени доказателства - заверени ксероксни копия от Присъда № 27/19.06.2024 год. по Н.ч.х.дело № 860/2023 год. по описа на РС – К. и от Решение № 180/19.12.2024 год. по В.н.ч.х.дело № 262/2024 год. по описа на Окръжен съд – К., заповед за защита и др. След приключването на 3 допълнителното разследване, с Постановление от 27.03.2025 год. прокурор при РП – К., ТО - М. е прекратил посоченото досъдебното производство, на основание чл.243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК. По подадена жалба срещу посоченото постановление за прекратяване на наказателното производство от св.Б. С. С., е било образувано Ч.н.дело № 24/2025 год. по описа на Районен съд – К., като с Определение № 3/14.05.2025 год., влязло в сила на 27.05.2025 год. е било отменено постановлението на РП - К., ТО – М. от 27.03.2025 год., с което е прекратено досъдебното производство, образувано за престъпление по чл.144 ал.3 от НК и делото е върнато на РП – К. за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на определението.

След повторното връщане на досъдебното производство на РП – К., ТО – М., е проведено допълнително разследване, като е назначена и извършена съдебна психологическа експертиза на св.Б. С. С.. След приключване на допълнителното разследване, с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 02.02.2026 год. /предмет на настоящото производство/, на прокурор от Районна прокуратура – К., ТО – М. е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 53/2023 год. по описа на РУ – М., образувано за престъпление по чл.144 ал.3, във вр. с ал.1 от НК. За да постанови акта си прокурорът е приел следната фактическа обстановка:

От 2015 год. св.Б. С. и св.Л. Х. живеели на семейни начала в къща в с. Г., общ. М., заедно с родителите на св.Б. С. - свидетелите С. С. и М. С., и неговата сестра св.Н. С.. От съвместното съжителство на Б. С. и Л. Х. през 2017 год. се родила дъщеря им Н..

На 01.03.2023 год. вечерта св.Б. С., св.Л. Х. и останалите членове от семейството били вкъщи. Детето Н. кашляло, за което св.Л. Х. решила да му даде лекарство. Когато видяло лекарството, детето се развикало и не искало да го пие. През това време св.Б. С., който бил в друга стая с баща си, чул виковете на детето и отишъл в стаята, където била св. Л. Х., детето и св.Н. С.. Св.Б. С. се ядосал, че детето било болно; не бил съгласен Л. да му дава лекарство и блъснал Л., която паднала на пода. След това я хванал за дясната ръка в областта на мишницата и започнал да я влачи по земята. Намесели се свидетелите Н. С. и родителите на Б., които преустановили неговите действия спрямо Л. Х..

На следващия ден - 02.03.2023 год., св. Л. Х. отишла на работа и 4 споделила пред колежки за случилото се. Показала и синините по мишницата на дясната си ръка. Те я посъветвали да сподели с родителите си. Тъй като родителите на Л. Х. живеели в чужбина, тя споделила с майка си по телефона.

На 07.03.2023 год. бащата на Л. - св.Г. Х., разбрал от съпругата си за случилото се и на 08.03.2023 год. се свързал по телефона с дъщеря си. Тя му разказала какво се е случило, и го помолила да се прибере, за да й помогне. На 09.03.2023 год. св.Г. Х. се прибрал в Б.. Същия ден св.Л. Х. взела детето си от детската градина и се прибирала в дома на родителите си в с. П., общ. М.. Там били баща й и чичо й - св. М. Б. Х.. Пред тях св.Л. Х. разказала за случилото се на 01.03.2023 год. и показала синините по тялото си, причинени й от Б. С., следствие на побоя му на 01.03.2023 год.

На 09.03.2023 год. Л. Х. била прегледана от съдебен лекар, за което било издадено съдебномедицинско удостоверение № 46/2023 год., видно от което на Л. са били причинени телесни увреждания имащи характер на лека телесна повреда.

На същата дата - 09.03.2023 год., в Районен съд - М. св.Л. Х. подала молба по Закона за защита от домашното насилие по повод извършения акт на домашно насилие на 01.03.2023 год. в с.Г., общ. М. от Б. С.. Било образувано гр.д.№ 144/2023 год. и била издадена Заповед за незабавна защита № 2/09.03.2023 год., с която в полза на Л. Х., лично за нея и като законен представител на малолетната Н. С. от осъщественото спрямо нея домашно насилие от Б. С. били наложени мерки за незабавна защита до произнасяне на съда с краен акт. Съдът задължил Б. С. да се въздържа от домашно насилие спрямо Л. Х. до произнасянето на съда с краен акт по делото; на Б. С. било забранено да се доближава на по-малко от 300 метра разстояние до Л. Х., както и до малолетната Н. С., до къщата в с.П., общ.М., както и до работното й място, а именно Община М., сградата на общинска администрация - М. и административните й сгради, в които се помещава отдел „Проекти“ на ул.„*“ *, както и детска градина „Щ.“ - гр.М., както и да приближава местата за социални контакти и отдих, до произнасянето на съда с краен акт по делото.

Поради отвод на съдиите в PC - М., делото било изпратено за разглеждане в Районен съд - К., където било образувано гр.д.№ 114/2023 год. Същото приключило с одобряването на постигната спогодба между Л. Х. и Б. С., с която последният бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо Л.

Х., както и му било забранено да се доближава до нея на по - малко от 50 метра за срок от една година.

След като на 09.03.2023 год. Л. Х. разказала на баща си и на чичо си 5 св.М. Б. за случилото се на 01.03.2023 год. и показала синините по тялото си, двамата много се разстроили и притеснили за състоянието на Л. Х.. Били шокирани от разказаното от нея и от телесните й увреждания.

В постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурорът е приел за установено от фактическа страна още, че на 10.03.2023 год., около 08.00 часа св.Б. С. бил в кафе „И.“ в гр. К., намиращо се в близост до Г. - К.. До него на масата бил и приятелят му - св.Р.Ш.. Телефонът на Б. С. иззвънял. Търсещият номер – *, бил непознат за него и затова не отговорил на обаждането. Малко след това същият номер отново позвънил. И този път Б. С. не отговорил на повикването. В един момент решил той да потърси номера, от който имал повиквания. Позвънил и чул гласа на св.М. Х., който го попитал, защо е набил племенницата му, какви били синините по тялото на Л.. Казал му, че ще му счупи краката и ръцете, че ще го убие. След отправените закани Б. се обадил на родителите си и на сестра си, за да разбере дали са добре. След това отишъл при началника си - св.А.Т. и му казал, че имал семейни проблеми.