Решение № 5638 от 12.09.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13803/2024
- Вид
- Решение № 5638
- Подписан
- 12.09.2025
- В сила
- 12.09.2025
- Състав
- Георги Стоянов Чехларов, Мила Гочева Димова, Димитър Куртев Демирев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 48 · Закон за движението по пътищата
- чл. 50, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 5638 гр. София, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Георги Ст. Чехларов
Членове:
Димитър К. Демирев
Мила Г. Димова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20241100513803 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 280150/03.09.2024г., подадена от ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, срещу решение № 15479 от 11.08.2024г. по гр.дело № 58183/2023г. по описа на СРС, 74 състав, с което ответникът е осъден да заплати на „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД на основание чл. 411 КЗ сумата в размер на 838,83 лева, представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ и ликвидационни разноски за вреди на МПС „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ********, причинени при ПТП, настъпило на 14.07.2023 г. в гр. София, по вина на водача на МПС „Нисан Микра“ с рег.
№ ********, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 24.10.2023 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 820 лева – разноски по делото. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост.
Установило се, че автомобилът, управляван от застрахования при ответника водач, е бил отдясно на водача, застрахован при ищеца. Последният не се движил по път с предимство, тъй като на пътя липсвала поставена маркировка, която да указва това. Вещото лице посочило, че на мястото на удара няма поставен знак за път с предимство, като това се потвърждавало и от останалите доказателства. Поради това вина за настъпване на процесното ПТП имал единствено водачът на застрахованото при ищеца МПС, който не 1 пропуснал движещият се отдясно на него автомобил. Неправилно съдът счел за неоснователно и заявеното от ответника възражение за съпричиняване и не отчел поведението на застрахования при ищеца водач. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен в цялост, а в условията на евентуалност за размера над половината от претендираната сума при отчитане на процента съпричиняване, като страната е заявила и претенция за разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемото дружество ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е подало отговор на въззивната жалба, с който оспорва нейната основателност. Счита, че обжалваното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Страната претендира разноски.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод искова молба на „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЗЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, за сума в размер на 838,83 лева, представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ и ликвидационни разноски за вреди на МПС „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ********, причинени при ПТП, настъпило на 14.07.2023 г. в гр. София, по вина на водача на МПС „Нисан Микра“ с рег. № ********, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.10.2023 г. до окончателното плащане. Ищецът е изложил твърдения, че на 14.07.2023 г. в гр. София водач на МПС марка „Нисан“, модел „Микра“ с рег. №******** с свои противоправни действия е предизвикал настъпването на пътнотранспортно произшествие, вследствие на което било увредено застраховано при него имущество на трето лице- л.а. марка „Мицубиши“, модел „Аутлендър“ с рег.
№********. Излага, че въз основа на сключения договор за имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ заплатил на застрахованото лице обезщетение в размер на 813,83 лв. Твърди, че към датата на застрахователното събитие отговорността на делинквента е била застрахован по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, поради което поканил ответника да му възстанови платеното застрахователно обезщетение и 25 лв. ликвидационни разноски, но ответникът отказал да заплати задължението си.
В отговора си по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил предявения иск, като е релевирал правоизключващи и правонамаляващи възражения. Оспорва твърдения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП, извършени от водача на МПС „Нисан Микра“ противоправни действия. Счита, че изключителна вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на застрахования при ищеца автомобил. Поддържа, че претендираният размер на застрахователното 2 обезщетение е завишен и несъответен на действителната стойност на причинените от процесното ПТП материални щети. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил поради допуснато нарушение на правилата на чл. 48 ЗДвП. По така изложените съображения претендира отхвърляне на предявения иск.
За да постанови своето уважително решение, Софийски районен съд е приел, че процесното пътно произшествие е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на МПС „Нисан Микра“.
Намерил е за недоказано възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на застрахования при ищеца автомобил. При извод за доказаност на основанието на претенцията на ищеца, е изложил, че същата следва да бъде уважена в пълния предявен размер, доколкото исканата сума се явява в размер по-малък от стойностите на действителните вреди и извършеното от застрахователя плащане.
Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира следното.
Правопораждащите факти от състава на вземането с правно основание чл. 411 КЗ, при чието пълно и главно доказване искът следва са уважен са следните: 1/ наличието на сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие по който е 2/ настъпило застрахователно събитие, 3/ вследствие на виновно и противоправно поведение на водач на МПС 4/ чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, 5/ като в изпълнение на договорното си задължение си по покрит риск по застрахователния договор застрахователят- ищец е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства – застрахователна полица по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ от 06.06.2023 г. за МПС „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ********, справка от информационната система на Гаранционен фонд за МПС с рег. № ******** и преводно нареждане от 25.07.2023 г., както и двустранен протокол за ПТП от 14.07.2023 г. се установява, че на 14.07.2023 г. в гр. София, между водача на МПС „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ********, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ и водача на МПС „Нисан Микра“ с рег. № ********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ е реализирано ПТП, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по валидно сключена имуществена застраховка за увреденото МПС с рег. № ******** в размер на 813,83 лева.
Спорният предмет се концетрира върху въпросите относно механизма на пътния инцидент, дали пряката причина за настъпването му е поведението на водача на „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ********, или това на водача на МПС „Нисан Микра“ с рег. № ********. В случай, че се установи, че инцидентът е настъпил поради противоправното поведение на водача със застрахована гражданска отговорност при ответника, то дали е налице съпричиняване от страна водача на увредения автомобил, застрахован при ищеца.
3
Противно на възраженията на ответника, механизма на процесния пътен инцидент е доказан пълно и главно със събраните в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд доказателства, обсъдени и анализирани подробно в обжалваното решение, като съдът на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на последното.
От представения по делото двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие (л.5) се установяват участниците и мястото на инцидента. Макар необвързващи съда, за доказателствената стойност на вписаните в протокола обстоятелства относно механизма на ПТП, че същото е настъпило по вина на водач на л.а. „Нисан Микра“, следва да се вземе предвид обстоятелството, че същият е изготвен от участвалите в ПТП лица и е двустранно подписан от тях, без да са направени възражения, поради което съставлява извънсъдебно признание на неизгодните за участниците факти. По правило извъсъдебното признание на водач на МПС не би могло да обвърже ответника- застраховател, ако неговата стойност се цени изолирано. В разглеждания случай, обаче, така записаното в протокола за ПТП изцяло се подкрепя от дадените свидетелски показания, възприели непосредствено процесния инцидент, които са ясни, последователни и безпротиворечиви, както и о т приетото и неоспорено заключение на САТЕ, което и настоящият въззивен състав кредитира напълно.
От показанията на св. Стаева се установява, че тя е управлявала л.а.
„Нисан Микра“ по улица №183 в посока „Околовръстен път“, като при включване към локалното на „Околовръстен път“ при извършване на маневра завой надясно, е осъществила удар с движещия се в локалното автомобил.
Установява се, че след удара управляваната от нея колата се е изместила и качила на тротоара. От показанията на св. Големанова се установява, че на процесната дата е управлявала л.а. „Мицубиши Аутлендър“ в локалното на Околовръстен път в посока от кв. „Горубляне“ към гр. Перник, като на кръговото преди „Икеа“, от малка уличка, намираща се вдясно, е излязъл автомобил, който я е блъснал. Установява се, че свидетелката е шофирала в дясната лента на локалното, която се намира по-близо до улицата, от която другият автомобил се е включил в движението.
От изготвеното по делото и неоспорено от страните заключение по назначената автотехническа експертиза се установява, че вертикалната пътна маркировка на локалното платно на „Околовръстен път“ в посока гр. Перник е съставена от пътен знак Б-3 („път с предимство). Установява се, че непосредствена причина за настъпването на процесното ПТП е поведението на водача на л.а. „Нисан Микра“, който при маневра десен завой за включването в движението на локалното платно на „Околовръстен път“ не пропуска и реализира ПТП с движещия се с предимство по локалното платно на „Околовръстен път“ л.а. „Мицубиши Аутлендър“.
Неоснователно е възражението на въззивника- ответник, че на кръстовището, на което е настъпил пътния инцидент липсва пътна маркировка, поради което следва да бъде приложено правилото на чл. 48 ЗДвП, доколкото от неоспорената експертиза се установява, че локалното платно на „Околовръстен път“ е било сигнализирано с пътен знак Б-3, респ. представлява път с предимство, включването към който следва да бъде извършено при спазване правилото на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, което е било нарушено от водача на л.а. „Нисан Микра“.