Решение № 150 от 13.05.2024, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. гр. Димитровград, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Т. Г. Д. като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело № 20235610100072 по описа за 2023 година

Искът е с правно основание чл. 439 от ГПК.

ИЩЕЦЪТ –З. В. Д. от гр.Димитровград твърди, че по ч.гр.д. № 520/2012 г. била издадена заповед по чл.417 ГПК и било осъдена да заплати в полза на „Юробанк и Еф Джи България“ АД сумата в размер на 2648,24 лева главница – неизплатено задължение по кредитна карта по Договор за издаване на кредитна карта „Американ Експрес“ от 03.02.2007 г., 422,89 лева договорна лихва от 03.02.2007 г. до 20.02.2012 г., ведно със законната лихва от 16.03.2012 г. За посочените суми бил издаден изпълнителен лист, след което образувано изп.д. № 831/2012 г. на ДСИ при РС-Димитровград, което с постановление от 17.12.2021 г. било прекратено на 18.01.2022 г. на осн. Чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Получила ПДИ от 25.03.2022 г. по изп.д. № 1674/2022 г. на ЧСИ с № 875, с което била уведомена, че дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД посочени суми и разноски. Считала, че са изтекли давностните срокове за вземането, поради което предявила ОУИ за сумата от 528 лева представляваща част от общо неолихвяемата сума от 2014,05 лева и сумата от 400 лева част от общо дължимата сума за главница 2648,24 лева. С решение № 291/02.11.2022 г. по гр.д. № 433/2022 г., влязло в сила на 29.11.2022 г. съдът приел, че не дължи тази сума поради погасяване на вземането по давност. Счита, че от 02.05.2012 г. до 24.03.2022 г. не са извъривани изпълнителни действия, които да прекъснат давността, която настъпила на 02.05.2017 г. Моли за признаване на установено по отношение на ответника, че не дължи посочените суми или общо 5464,99 лева, от които 1486,05 лева неолихвяема сума, 2 248,24 лева главница, 11,03 лева лихви, 37,80 лева – разноски, 168 лева 1 разноски и такса ЧСИ 485,87 лева.

ОТВЕТНИКЪТ – „ЕОС Матрикс“ ЕООД подава отговор. Счита иска за недопустим по отношение на всички суми, извън посочените в изпълнителния лист.

Искът бил недопустим и поради липса на правен интерес. След влизане в сила на решението по посоченото гражданско дело, вземането било архивирано и отписано счетоводно при ответника. Позовава се на постановките на ТР № 3/2016 г. Ищецът имал право да получи решение при признание на иска, но разноските следвало да останат за негова сметка. Счита, че е погасено само правото на принудително събиране но не и самото задължение. Моли за прекратяване на производството поради липса на правен интерес от иска, алтернативно при уважаване на иска моли за оставяне разноските в тежест на ищеца, предвид обстоятелството, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на иска.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По заявление на „Юробанк и Еф Джи България“ АД против длъжника З.

В. Д. е било образувано ч.гр.д. № 520/2012 г. на РС-Димитровград, по което са били издадени Заповед № 433 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумите: 2648,24 лева главница, 422,89 лева – договорна лихва от 03.02.2007 г. до 20.02.2012 г., ведно със законната лихва от 16.03.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 339,98 лева. За вземането е посочено, че произтича7 извлечение от сметоводната книга на банката към 20.02.2012 г. по договор за кредитна карта от 03.02.2007 г.

Въз основа на изп. лист първоначално е образувано изп.д. № 83/02.05.2012 г. по описа на ДСИ при РС-Димитровград. С молба от 12.03.2016 г. ЕОС Матрикс ЕООД е поискало поради сключения на 18.01.2016 г. договор за цесия и придобиване на вземането да бъде конституирано като взискател по делото. Приложил е писмени доказателства за цесията, като допълнително са представени разписка за уведомление до длъжника за цесията.

С постановление от 17.12.2021 г. ДСИ е прекратил изпълнителното производство по изп.д. № 83/2012 г., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като в продължение на две години от взискателя не е поискано извършването на изпълнителни действия. Постановлението е влязло в законна сила на 18.01.2022 г.

По искане на взискателя е било образувано ново изп.д. № 164/2022 г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов с рег. № 875 КЧСИ. До длъжника е изпратена ПДИ, ведно с копие от изп. лист и заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 520/2012 г. по описа на РС-Димитровград, за сумите: 2014,05 лева – неолихвяема сума, 2648,24 лева – главница, 11,03 лева лихви, 37,08 лева присъдени разноски и 168,00 лева разноски по изп.д., както и такси и разноски по ЗЧСИ в размер на 485,87 лева, както и сума до 2 момента в общ размер на 100,00 лева, при общо задължение към 25.03.2022 г. в размер на 5 464,99 лева. ПДИ е била връчена на длъжника на 29.03.2022 г.

По искова молба на ищеца З. Д. против ЕОС Матрикс ЕООД с правно основание чл.439, ал.1 ГПК е било образувано гр.д. № 433/2022 г. по описа на съда. С Решение № 291/02.11.2022 г. по делото е признато за установено, че Д. не дължи на ответника по изп.д. № 164/2022 г. на ЧСИ с рег. № 875, образувано по изп. лист от 20.03.2012 г., издаден по чгр.д. №520/2012 г. , сумата от 528 лева, представляваща част от общата неолихвяема сума от 2014,05 лева, както и сумата от 400 лева, представляваща част от общо дължимата по изпълнителното дело главница в размер на 2 648,24 лева. Съдът е приел, че не са били извършвани изпълнителни действия през периода от 02.05.2012 г. до 24.03.2022 г., когато по искане на настоящия ответник против ищеца е образувано ново изп.д. № 164/2022 г. по описа на ЧС с рег. № 875 и с молбата е поискан конкретен изпълнителен способ за събиране на задължението – налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, петгодишната давност по чл.110 ЗЗД е изтекла на 02.05.2017 г.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Искът е допустим, разгледан по същество – основателен.

В полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист на 20.03.2012 г. въз основа на Заповед за изпълнение № 433/20.03.2012г. на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч. гр.д. № 5207/2012 г. на РС-Димитровград.

Ищецът разполага с правото да предяви иск по чл.439 ГПК, когато този иск се основава на новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Твърденията на ищеца са изцяло основателни.

Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл.117 ЗЗД, от прекъсването на давността почва да тече нова давност. Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

В Тълкувателно решение № № 3/28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.

В случая след 26.06.2015 г. по изп.д. № 83/2012 г. на РС-Димитровград не са били предприемани действия на принудително изпълнение, които да прекъснат 3 давността на вземането. Така на 12.03.2016 г. е постъпила молба от ответното дружество за конституирането му като взискател по делото, която молба е била оставена без движение за представяне на документи, като с последваща молба от 03.11.2016 г. е представена обратна разписка за връчено на длъжника уведомление за сключена цесия и е поискано извършване на справка в ТД “НАП“ за съществуването на валидни трудови договори и декларирано движимо и недвижимо имущество и банкови сметки, като се предприемат съответните изпълнителни действия, с цел обезпечаване на вземането. Поискано е налагане на запор върху трудовото възнаграждение.

С постановление от 17.12.2021 г., изпълнителното производство по изп.д. № 83/2012 г. е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК – поради това, че не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Доколкото не са били предприемани действия на принудително изпълнение, които да прекъснат давността на вземането след 26.06.2015 г. до 26.06.2020 г. е изтекъл петгодишния срок, а до датата на прекратяване на производството 17.12.2021 г. почти шест години и половина, което вземане се е погасило с изтичане на петгодишна давност. Вземането на ответника е погасено по давност.

Последната не е прекъсната с молбата на ответника от 12.03.2016 г. за конституирането му като взискател по делото, респективно допълнителната молба от 03.11.2016 г., в които не е посочен изпълнителен способ – извършването на справи относно трудови договори и банкови сметки на длъжника не изпълнително действие.

Поискан е запор на трудовото възнаграждение, но такъв не е бил наложен. Дори и да се приеме обратното от последната молба от 03.11.2016 г. до 17.12.2021 г- датата на прекратяване на изпълнителното производство отново е изтекъл срок повече от пет години.

По отношение на спирането и прекъсването на давностния срок в рамките на образувано изпълнително производство е прието Тълкувателно решение 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което по смисъла на чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, 4 извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Към датата на образуване на изп.д. № 164/2022 г. – 24.03.2022 г. вземането на ответника е било погасено по давност.

Съдът не споделя изложените доводи на ответника за това, че искът бил недопустим поради липса на правен интерес, тъй като след влизане в сила на решението по гр.д. № 432/2022 г. на РС-Димитровград вземането било архивирано и отписано счетоводно на ответника, а същевременно решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползвало със сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземането за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.

Налице е правен интерес у ищеца да установи изцяло несъществуването на вземането на кредитора.

Предявеният отрицателен установителен иск за признаване за установено, че вземането не се дължи като погасено по давност, е основателен. Същият следва да се уважи по отношение на дължимите суми, с изключение на 168,00 лева разноски по изп.д., както и такса по Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 485,87 лева, в която част производството следва да се прекрати като недопустимо.

В полза на ищеца следва да се присъдят направените деловодни разноски, произтекли от заплатена ДТ, като по отношение на адвокатското възнаграждение, съдът намери, че същото следва да се определи в минимален размер, а именно 744 лева. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1450 лева, което е прекомерно, доколкото ответника с отговора прави такова възражение. Същото е основателно предвид действителна правна и фактическа сложност на делото, като в проведеното едно съдебно заседание не е взел участие пълномощника на ищеца, а същевременно вече между страните е било воден процес за част от дължимите по изпълнителното дело суми. Предвид горното, в полза на ищеца съобразно уважената част от иска се следват разноски в размер на 820,70 лева.