Определение № 1494 от 19.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1494 гр. Пловдив, 19.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501049 по описа за 2025 година

Производство по чл.413/2/ вр. с чл.410 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" №49, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител юрисконсулт И.Т., срещу разпореждане №6276 от 28.02.2025г. постановено по ч.гр.д. №3907/2025г. по описа на Районен съд- Пловдив, 9 гр.с-в, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Д. Й. М. с ЕГН ********** за вземания по сключен на 24.09.2021 г. договор за потребителски кредит №***, а именно: за сумата 2273,77 лв.- главница, сумата 586,07 лв.-неплатено договорно възнаграждение за периода 10.12.2023 г. до 10.11.2024 г., неплатено задължение за закупена услуга Фаст в размер на 413,65 лв. и неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в раземр на 767,02 лв.,неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на зменания при забава повече от 90 кал.дни за плащане на вноска по договора в размер на 500 лв., начислени на 09.01.2024 г.

В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на исканата заповед.Претендира за разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Профи кредит България" ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д. Й. М. с предмет вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, които са отхвърлени за 1 посочените по горе суми

Разпореждането на съда, в частта, с което е отхвърлено заявлението досежно претенциите за сумите за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Факги“ и „Флекси“и неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 кал.дни– не е обжалвано.

От представения със заявлението договор за потр.кредит е видно, че е била предоставена в заем главница от 5000 лв., при ГПР -49,13%, ГЛП – 41%, закупен е пакет от допълнителни услуги „Фаст“ за 1250лв. и „Флекси“ – за 2300 лв., застрахователна премия застраховка живот “защита на кредита“.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните вземания, съгласно правомощията си по чл.411, ал.1 ,т.2 и 3 от ГПК за проверка за съотвествие на искането със закона и добрите нрави и за наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител, районният съд е приел, че ГПР от 47,95% не е коректно посочен, тъй като в него не са включени сумите по закупения пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, с което се цели скрито оскъпяване на кредита, искането се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител на основание чл. 143, ал.1 вр. с ал.2, т.20 ЗЗП или е налице обоснована вероятност за това.

Клаузата заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК, като се явява неравноправна на основание чл. 143, ал.1 вр. с ал.2, т.20 ЗЗП до колкото уговорения пакет от услуги представлява възможност и право, а не задължение за упражняване на права, които по закон са предоставени на кредитора, с което необосновано се оскъпява кредита.

Заповедният съд е приел, че в случая, клаузите на договора, уговарящи договорна лихва, процент на ГПР, възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, са неравноправни, което сочило дължимост само на главницата. И тъй като по кредита била платена сумата 6198,92лв. /в заявлението е посочено, че са платени 26 погасителни вноски по погасителния план по 238,42лв./, а е предоставената в заем главница е 5000 лв., платеното от длъжника надвишва чистата стойност на кредита, заявлението е отхвърлено.

В ЧЖ са направени оплаквания, че заповедният съд няма правомощия да се произнася по валидността на сделката; съдът не следва да извършва преценка за неравнопавни клаузи, когато цената и възнаграждението са ясни и разбираеми; че договорното възнаграждение отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави; че съдебната практика, която приема, че законната лихва противоречи на добрите нрави когато е повече от 3-кратния размер е вече преосмислена с оглед изменението на ЗПК със ЗИДЗПК/ДВ,бр.35/22.4.2014 г., вл.с. от 23.7.2014 г./, т.к. в чл.19,ал.4 ЗПК е въведено ограничението на максималния размер на ГПР, който не може да бъде повече от 5 пъти законната лихва, съгласно §13 ПЗР на ЗИДЗПК – закона не се прилага за договори, сключени преди влизането му в сила.

Счита, че кредитора няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на ГПР при фиксиран лихвен процент.

2

Счита, че по законната лихва – в ТР №3/2017 г. на ОСГК на ВКС е казано, че размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за кредит е дължим само непогасения остатък /главница/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изикуемост до датата на плащането.

По напавените доводи, ПОС намира, че частната жалба срещу така постановеното разпореждане е неоснователна.

Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК задължава съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

ПОС намира доводът на жалбоподателя, че заповедният съд е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила за неоснователен. В съответствие с изрично предвиденото правомощие в съответствие с новата хипотеза на разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 ГПК / обн., ДВ, бр.100/2019г./ заповедният съд е изложил съображения за допуснатата обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор, сключен с потребителя, въз основа на която се основава искането. Налице е обоснована вероятност за договорена неравноправна клауза с потребителя, поради това, че уговореното заплащане на допълнително възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по сключеното за това споразумение води до завишаване на общия размер на потребителските разходи по кредита и оскъпяване цената на предоставената от кредитора услуга, независимо от определения в ДПК ГПР в размер на 49,13 %. Налице е обосновава вероятност за наличието на неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП в сключения с потребителя ДПК, която съставлява „ уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя“. В тази насока преценката в случая се извършва при условията на чл.145, ал.1 ЗЗП, доколкото реалната приложимост на предлаганите допълнителен пакет услуги по приложеното споразумение към ДПК и цената на отделните допълнителни услуги в клаузата им на тяхното описание не е ясна и разбираема, съобразно изискването на чл.145, ал.2 ЗЗП. С посоченото Споразумение за допълнителен пакет услуги въвеждането на заплащане за ползвани при условията на евентуалност услуги, свързани с приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства има характер на такса, за каквато с изричната разпоредба на чл.10 а, ал.2 ЗПК е въведена законова забрана за изискване от страна на кредитора и по своята същост представлява скрита възнаградителна лихва, при което ще се завиши посоченият ГПР. Горното води до нарушаване на чл.19,ал.4 от ЗПК, където е казано, че ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, т.е. не може да бъде по-висок от 50%. Съгласно чл.19,ал.5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4 се считат за нищожни. Некоректният ГПР води до 3 завишаване на общия размер на кредита/чл.11,т.7 и лихвения процент по кредита /чл.11,т.9/, а съгласно чл.22 от ЗПК – когато не са спазени изискванията на чл.11,т.7,9 и 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и потребителят връща само чистата стойност на кредита /чл.23 от ЗПК/. Заявителят е претендирал неплатена главница в размер на 294,57 лв., която сума не се уважава, тъй като длъжникът е платил по кредита сума, надвишаваща чистата стойност на кредита.

Ето защо по отношение на вземанията, предмет на ЧЖ, правилно РС е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение – жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №6276 от 28.02.2025г. постановено по ч.гр.д.

№3907/2025г. по описа на Районен съд- Пловдив, 9 гр.с-в, с което е отхвърлено заявление вх.

№23613/27.2.2025 г. на „Профи кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" №49, бл.53Е, вх.В за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Д. Й. М. с ЕГН ********** за вземания по сключен на 24.09.2021 г. договор за потребителски кредит №***.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4