Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 397 от 01.08.2024, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 699/2024
Вид
Решение № 397
Подписан
01.08.2024
В сила
18.10.2024
Състав
Пламен Георгиев Ченджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.206 · Закон за горите
  • чл.261 ал.1 · Закон за горите
  • чл.270 · Закон за горите

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. Русе, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Ченджиев при участието на секретаря Виолета К. Цветкова като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно наказателно дело № 20244520200699 по описа за 2024 година Постъпила е жалба от Й. Ц. Й. от гр.Русе ЕГН ********** против наказателно постановление № 104/12.02.2024г. на директора на Регионална дирекция по горите Русе, с което на основание чл.270 от ЗГ му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на СТО лева .

Жалбоподателят и неговият процесуален представител молят съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано,като твърди,че не е извършвал нарушение на Закона за горите.

Представител на административнонаказващия орган моли съда да потвърди постановлението.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е управител на ДАН 2008 ЕООД. Основната дейност на предприятието е мебелно производство и каси и палети. Изделията се изготвят от закупувана фасонирана дървесина.

През 2023г. Основната дейност на дружеството управлявано от жалбоподателя е изработване на каси за боеприпаси по договор с «Дунарит» АД. За изпълнение на поръчката дружеството регулярно получава с превозни билети фасонирана дървесина,която съхранява в двора на предприятието в 1 гр.Русе.

На 05.12.2023г. служители на РДГ Русе при обход забелязват голямото количество фасонирани талпи и дъски и решават да извършат проверка.Не успяват да съпоставят количеството по билети и съхраняваното количество,тъй като готовата продукция бързо се реализира. Приемат,че за да могат по-лесно да осъществяват контрол, жалбоподателят следва да регистрира обекта като такъв за първична преработка на дървесина и изготвят протокол №003852/05.12.2023г.,с който дават на жалбоподателя указания обективирани в протокола като «препоръки,предписания и разпореждания» да се предприемат действия по регистрация на обекта по чл.206 от ЗГ.

На 13.12.2023г. жалбоподателят с молба моли да му се посочи по коя от различните хипотези в чл.206 от ЗГ следва да извърши регистрация.Указания не постъпват до 30.01.2024г. като вместо това свид.Д. – гл.специалист в РДГ Русе съставя срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение на чл.206 от ЗГ. По акта постъпват писмени възражения.

На 12.02.2024г., без да обсъди писмените възражения с обжалваното наказателно постановление № 104 директорът на Регионална дирекция по горите Русе на основание чл.270 от ЗГ налага на жалбоподателя административно наказание ГЛОБА в размер на СТО лева .

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приложените с преписката писмени доказателства

– протокол,молба,възражения,преводзен билат,както и от показанията на разпитаните свидетели Д.,К. и М..

По нито един факт от така приетата за установена фактическа обстановка не се спори.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима,тъй като изхожда от лице с право на жалба и е подадена в предвидения от ЗАНН срок, а разгледана по същество е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е необосновано и това е довело до неговата незаконосъобразност по следните причини:

Не се спори по въпроса,че в двора на имота, в който живее 2 жалбоподателят се съхраняват дърва, непридружени с превозен билет. Не е изследвано обстоятелството чия собственост е имотът, респективно кой е извършил действията по съхраняване на дървесината, а само въз основа на обстоятелството, че проверяващите са посрещнати от жалбоподателя, са направени изводи за авторството на деянието.. Липсата на доказателства относно авторството на изпълнителното деяние «съхраняване» прави обжалваното наказателно постановление необосновано. Освен това безпреки или множество косвени доказателства е прието също така, че дървесината е различна от тази, установена при предходната проверка. Липсата на безспорни доказателства относно предмета на нарушението също прави обжалваното наказателно постановление необосновано.

Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление изпълнителното деяние е описано като „не изпълнил разпореждане на компетентен орган…“ Този обективен признак е подведен под хипотезата на общата санкционна разпоредба на чл.270 от ЗГ. Това действие е незаконосъобразно. Законодателят е предвидил специална разпоредба – чл.261 ал.1 от ЗГ за нарушителите извършили изпълнителното деяние „неизпълнение на разпореждане на компетентен орган“,което освен ,че представлява специална разпоредба по отношение на приложената и предвижда по нисък размер на санкцията. Като е приложил общата разпоредба вместо специалната,наказващият орган е постановил незаконосъобразен акт,от който не може да се узведе действителната му воля.

На второ място обжалваното наказателно постановление е необосновано. В посочената като нарушена разпоредба на чл.206 от ЗГ законодателят е задължил собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина:

1. да водят дневник за постъпилата, преработената и експедираната дървесина;

2. да притежават производствена марка и да маркират с нея експедираната от обекта дървесина;

3. да изградят и да поддържат система за постоянно видеонаблюдение на обекта, включително на работещите горивни инсталации, използващи биомаса, както и да предоставят достъп до информацията. Сред 3 регламентираните задължения законодателят не е предвидил такова каквото наказващият орган е вменил на Й. – да предприеме действия по регистрация на обекта. Още в хода на административнонаказателното производство безспорно е установено,че жалбоподателят извършва вторична преработка на дървесина в мебелно производство.Тъй като за извършването на такава преработка законодателят не е въвел никакви задължения в ЗГ,наказващият орган също е бил затруднен и в начина на изпълнение на разпореждането и дори не е дал отговор на жалбоподателя под коя точно форма от тези по чл.206 от ЗГ попада дейността му. Тук следва да се отбележи,че дейността извършвана от жалбоподателя – вторична обработка на дървесина за нуждите на мебелното производство не е ограничена по никакъв начин и не се регламентира от нормите на ЗГ с изключение на превозването и получаването на първично обработената дървесина и съответно не се включва в дейностите по чл.206 от ЗГ. По тази причина жалбоподателят не е длъжен да води дневник за постъпилата, преработената и експедираната дървесина; да притежава производствена марка и да маркирт с нея експедираната от обекта дървесина; и да изгради и да поддържа система за постоянно видеонаблюдение на обекта .

Като е направил обратния извод наказващият орган е постановил необоснован акт.

Предвид горното съдът намира,че обжалваното наказателно постановление е необосновано и назаконосъобразно и като такова следва да се отмени изцяло.

Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя - 500 лева адвокатски хонорар поддържано от пълномощника в съдебно заседание е основателно. Според чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Възражението за прекомерност на разноските, направено от ответника по жалбата е неоснователно,тъй като същото е определено малко над предвидения минимум и съответства на положения от адвоката труд. Като отчита обстоятелството, че упълномощения защитник е изготвил подробна жалба и процесуално представителство в три съдебни заседания,намира че претендираната сума за хонорар на пълномощник, съответства на положения труд и не следва да се редуцира,а да се уважи в размера от 500лв., която сума е съответна на критериите на закона за заплащане на оказаната правна помощ.

4

По изложените съображения,съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 104/12.02.2024г. на директора на Регионална дирекция по горите Русе, с което на Й. Ц. Й. от гр.Русе ЕГН ********** на основание чл.270 от ЗГ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на СТО лева.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите Русе да заплати на Й. Ц. Й. от гр.Русе ЕГН ********** сумата от ПЕТСТОТИН лева разноски.

Решението може да се обжалва пред Административен съд - Русе в 14дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5