Решение № 231 от 23.03.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Перник, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20251720105628 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба от Г. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр. **** чрез адв. И. С. – ПАК, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, БУЛСТАТ 131001375, със седалище/адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4“, бул./ул. Бизнес Парк София № 1, бл.15, вх.А, ет.4, с която е предявени искове с правно основание чл.439, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, с искане да бъде признато за установено спрямо ответника, че Г. Й. П. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството му на цесионер по Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.06.2022 г., сключен между „Райфайзен банк (България)“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, следните суми: сумата от 7055,47 лева - изискуема главница по Договор за потребителски кредит от 19.03.2008 г., сумата от 946,33 лева - изискуема редовна лихва за периода 05.10.2012 г. - 05.11.2013 г.; сумата от 486,72 лева изискуема наказателна лихва за периода 05.10.2012 г. - 02.12.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 7055,47 лева считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 06.12.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 169,77 лева 1 държавна такса и 394,00 лева - юрисконсултско възнаграждение, за които суми в полза на „Райфайзен банк (България)“ ЕАД на 09.12.2013 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 08127/2013 г. по описа на ПРС, и въз основа на който е образувано изпълнително дело № 442/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б..

Моли да й бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Ищеца твърди, че процесните суми са погасени по давност.

В законоустановения срок „ЕОС Матрикс“ ЕООД чрез ю.к. М. са подали отговор, в който са оспорили предявените искове. В отговора излагат доводи за недопустимост на предявените искове, и твърдят, че не са надлежен ответник. Сочат, че по образуваното при ЧСИ С.Б. изпълнително дело, на 14.04.2021 г., като взискател по същото било конституирано дружество „Макроадванс“ АД, в качеството му на частен правоприемник на вземането, въз основа на Договор за цесия от 24.02.2021 г., сключен между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Макроадванс“ АД. Поддържа, че последващите действия по изпълнението били предприемани само от „Макроадванс" АД.

В отговора твърдят, че в действителност са изпратили уведомление до ищеца за прехвърляне на вземания от 11.07.2022 г., в качеството им на кредитор, но процесното вземане не било идентично с прехвърленото им такова от „Райфайзенбанк България“ ЕАД въз основа на Договор за цесия от 15.06.2022 г., сключен между Банката и ответника. В тази връзка твърдят, че цедираният им от Банката Договор за кредит от 19.03.2008 г., им бил прехвърлен като несъдебен, и не били уведомени от цедента за издаден изпълнителен лист по отношение прехвърленото им вземане. Сочат че прехвърленото от Банката вземане по Договор за кредит от 19.03.2008 г. имало различни размери, и вземане по цесията им било прехвърлено в размер на 6329,53 лева, от които непогасена главница от 5529,53 лева и такси от 800,00 лева, цедирано като несъдебно и без изискуеми лихви.

В отговора поддържат, че тъй като нямат качеството на взискател по изпълнителното дело, са ненадлежен ответник по предявените искове, и в тази връзка твърдят, че не притежават материално-правна и процесуално-правна легитимация, за да отговарят по предявения иск. Молят производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, по изложените в отговора доводи и аргументи, както и поради липса на правен интерес от предявяване 2 на иска, като им се присъдят сторените по делото разноски.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме искът за допустим, в отговора ответникът е противопоставил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.

В съдебно заседание ищцата чрез адв. С. поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като и се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по исковете.

Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.

235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Настоящият съдебен състав намира, че предявите обективно съединени искове с правно основание чл.439 вр. Чл.124 от ГПК за сумата от 5318,29 лева с еврова равностойност от 2719,20 евро, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 06.12.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, са допустими, и следва да бъдат разгледани по същество.

В останалата част, предявените искове с правно основание чл.439 вр. чл.124 от ГПК за сумите: 1737,18 лева - изискуема главница по Договор за потребителски кредит от 19.03.2008 г., сумата от 946,33 лева - изискуема редовна лихва за периода 05.10.2012 г. - 05.11.2013 г.; сумата от 486,72 лева изискуема наказателна лихва за периода 05.10.2012 г. - 02.12.2013 г., сумата от 169,77 лева - държавна такса и 394,00 лева - юрисконсултско възнаграждение, за които суми в полза на „Райфайзен банк (България)“ ЕАД на 09.12.2013 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 08127/2013 г. по описа на ПРС, и въз основа на който е образувано изпълнително дело № 442/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б., исковете са недопустими поради липса на правен интерес от тяхното предявяване.

За да приеме, че посочените по-горе искове са недопустими, поради липса на правен интерес, съдът взе предвид, че от материалите по делото, а 3 именно – удостоверение от 09.02.2026 г. на ЧСИ – С.Б., издадено от него по изп.д. № 442/2014 г. по описа на ЧСИ – С.Б., се установява че по изпълнителното дело е събрана сума в общ размер на 3740,00 лева, в периода от 20.05.2014 г. до 27.02.2020 г. Няма данни как са събрани тези суми по изпълнителното дело дали от запор или чрез доброволно плащане. От удостоверението се установява също така, че постъпилите суми са преведи от ЧСИ по сметка на взискателя по изпълнителното дело. Тъй като тази сума не е била достатъчна да покрие цялото задължение по изпълнителния лист, а и няма данни по изпълнителното дело ищцата да е заявила кое от обективираните в изпълнителния лист вземания погасява, то на основание чл.76, ал.2 от ЗЗД, съдът приема, че с нея са погасени следните суми: сумата от 1737,18 лева - изискуема главница по Договор за потребителски кредит от 19.03.2008 г., сумата от 946,33 лева - изискуема редовна лихва за периода 05.10.2012 г. - 05.11.2013 г.; сумата от 486,72 лева - изискуема наказателна лихва за периода 05.10.2012 г. - 02.12.2013 г., сумата от 169,77 лева - държавна такса и 394,00 лева - юрисконсултско възнаграждение, за които суми в полза на „Райфайзен банк (България)“ ЕАД на 09.12.2013 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 08127/2013 г. по описа на ПРС, и въз основа на който е образувано изпълнително дело № 442/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б..

Посочените суми към момента на постъпването им по изпълнителното дело са били дължими, дори и да се приеме, че са внесени доброволно от ищцата, което по своята същност представлява признание на вземането от длъжника и по силата на чл.116, б.“а“ от ЗЗД, давността е била прекъсната. От тук и следва извода, че тези суми не са били погасени по давност, поради което и за ищцата липсва правен интерес от предявяване на иска по чл.439 вр. Чл.124 ГПК от ГПК за установяване на тяхната недължимост. Липсата на правен интерес от водене на предявените искове, поради своевременното им плащане (макар и сумите събрани принудително от наложен запор, респ. доброволно платени), води до липса на една от абсолютно необходимите предпоставки за предявяване на исковете, а именно наличието на правен интерес от тяхното предявяване, поради което исковете, с които ищцата иска да бъде признато за установено, че не дължи на ответника на сумата от 1737,18 лева - изискуема главница по Договор за потребителски кредит от 19.03.2008 г., сумата от 946,33 лева - изискуема редовна лихва за периода 05.10.2012 г. - 05.11.2013 г.; сумата от 486,72 лева - изискуема наказателна лихва за периода 05.10.2012 г. 4 02.12.2013 г., сумата от 169,77 лева - държавна такса и 394,00 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми в полза на „Райфайзен банк (България)“ ЕАД на 09.12.2013 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 08127/2013 г. по описа на ПРС, и въз основа на който е образувано изпълнително дело № 442/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б. са недопустими, и производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено.

В останалата част иска е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността:

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.

Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми на ответника поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, с която е признато вземането, а именно погасяването на вземанията, поради изтекла погасителна давност.

Няма спор между страните, че със заповед № 6769 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 09.12.2013 г., издадена по ч.гр.д. № 8127/2013 по описа на ПРС, е разпоредено ищцата Г. Й.

Н. да заплати на кредитора „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/" ЕАД на сумата от 7055,47 лева, представляваща изискуема главница по Договор за потребителски кредит от 19.03.2008 г., сумата от 946,33 лева, представляваща изискуема редовна лихва за периода 05.10.2012 г. до 05.11.2013 г. включително, сумата от 486,72 лева, представляваща изискуема наказателна лихва за периода от 05.10.2012 г. до 02.12.2013 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от 7055,47 лева, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 06.12.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 169,77 лева 5 държавна такса и 394,00 лева - юрисконсултско възнаграждение. В графата на заповедта: „вземането произтича от следните обстоятелства“ е посочено, че вземането произтича от неизпълнение Договор за потребителски кредит от 19.03.2008 г. и извлечение от счетоводните книги. От направеното отбелязване върху заповедта се установява, че на 09.12.2013 г. в полза на банката, въз основа на издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е издаден и изпълнителен лист.

От приложеното и неоспорено от страните решение № 95 от 04.02.2015 г., по гр.д. № 04518/2014 г. на ПРС се установява, че с влязло в сила решение на 26.03.2015 г. е признато за установено, че ищцата дължи на банката сумите по издадената в нейна полза заповед № 6769 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 09.12.2013 г., издадена по ч.гр.д. № 8127/2013 по описа на ПРС.

Спорен по делото е въпросът дали ответникът притежава пасивната материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск. В тази връзка по делото са изискани по реда на чл.192 от ГПК и приложени по делото Конкретен договор за цесия (прехвърляне на вземания) от 24.02.2021 г., и Приложение № 1А към същия от който се установява, че на 24.02.2021 г.

„Райфайзенбанк /България/" ЕАД са цедирали на „Макроадванс“ АД вземането си по Договор за потребителски кредит от 19.03.2008 г., сключен между банката и ищцата. Представено е и потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което „Райфайзенбанк /България/" ЕАД потвърждава, че е прехвърлило на „Макроадванс“ АД вземанията произхождащи от договори за потребителски кредити изрично посочени в Приложение № 1А към Конкретен договор за цесия (прехвърляне на вземания) от 24.02.2021 г. Сключения между банката и „Макроадванс“ АД Конкретен договор за цесия е изменен с Анекс № 2 от 10.06.2021 г., от т.3 на който е видно, че в Приложение № 1А към Конкретен договор за цесия (прехвърляне на вземания) от 24.02.2021 г., под № 32 е посочено вземането към длъжника Г. Й. Н. в размер на 6329,53 лева, което е изцяло прехвърлено на купувача със заплащане на продажната цена. В т.5 от Анекса, страните са уговорили купувачът да прехвърли обратно на обратно на продавача вземането си към ищцата, като са уговорили също така, че прехвърлителното действие настъпва с подписването на Анекса.