Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1051 от 13.06.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6259/2022
Вид
Решение № 1051
Подписан
13.06.2023
В сила
12.10.2023
Състав
Елена Димитрова Герцова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1051 гр. Пловдив, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20225330206259 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление

№22-1030005151/26.07.2022г., с което на Д. Т. Б., ЕГН **********, с адрес: *** са наложени административни наказания: Глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл.137а, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП; Глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП; Глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 1,2 от ЗДвП.

Жалбоподателят Д. Т. Б., бланкетно в жалбата, моли съда да отмени изцяло процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призован, в съдебно заседание се явява лично и чрез процесуалния си представител адв. П. К., които поддържат жалбата единствено по отношение на нарушението по пункт 2 от НП, в останалата му част не оспорват постановлението.

Въззиваемата страна – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

До съда е депозирано писмено становище от Началника на Сектора, който 1 пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление е издадено против Д. Т. Б. , затова, че на 19.06.2022г. около 09:22 часа в гр. Пловдив, на бул. „Свобода” – кръстовище с ул. „Царевец“, жалбодателят, управлявайки личния си лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ***, извършва следните нарушения: не ползва обезопасителен колан при наличието на такъв с какъвто е оборудван автомобила; не спира на ясно и своевременно подаден сигнал със СТОП палка тип МВР от униформен служител на МВР; не представя СУМПС и контролен талон към СУМПС.

Констатираните нарушения са установени, след извършена последваща проверка с принудително спиране от контролни органи към ОД МВР Пловдив, сред които свид. А. Е. Г. и Н.Ф., и двамата на длъжност „***“.

С оглед констатираното е прието,че Б. е извършил три отделни нарушения по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, по чл.103 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН АУАН Серия GА АКТ № 614235 от 19.06.2022г., съставен от свид. Г., като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.

Фактическите положения, при които са осъществени съставите на изследваните нарушения съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени и свидетелските показания на актосъставителя Г., който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации.

Съдът кредитира показанията на свид. Г. като произтичащи от достоверен източник и съответстващи на писмените доказателства по делото.

По отношение на това, че свидетелят не си спомня подробности по случая, съдът го намира за нормално, предвид характера на извършваната от него 2 работа и ежедневното констатиране на подобен тип нарушения по ЗДвП.

По изключение съдът не оценя с доверие показанията на разпитания свид. Б. Д. Б. - син на жалбоподателя и пасажер в процесния автомобил по това време.

От показанията му се установява, че са забелязали позиционираните полицаи от КАТ, видяли как единия от тях вдига палка, но помислили,че сигналът е подаден за движещото се пред тях на 5 метра такси.

Едва, когато полицаите ги последвали за принудително спиране с пуснати сирени, разбрали какво е станало.

Съдът не кредитира тези показания поради тяхната изолираност и противоречие с останалия кредитиран доказателствен материал, като се отчете и заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото, предвид установените близки родствени отношения с жалбподателя.

При тези фактически установености съдът намира, че по делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършени от жалбоподателя Б. вменените му три административни нарушения по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, по чл.103 от ЗДвП, по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Безспорно се доказва, че управлявайки МПС водачът Б., на процесната дата и място, не е ползвал обезопасителен колан при наличието на такъв с какъвто е оборудван автомобила; не спира на ясно и своевременно подаден сигнал със СТОП палка тип МВР от униформен служител на МВР; не представя СУМПС и контролен талон към СУМПС. Тези обстоятелства се потвърдиха от приложените и събрани по делото писмени и гласни доказателства, съответстващи помежду си и служещи за установяване на обективната истина.

Изолираните и субективни показания на свид. Б., съдът не кредитира, поради което изключи от доказателствения материал.

Деянията на Б. са правилно квалифицирани под така посочените правни норми в АУАН и НП. Описанието на нарушенията е пълно, точно и ясно, с което жалбоподателят е разбрал за какво свое поведение е санкциониран.

Правилно за установените нарушения по пункт 1,2 и 3 съответно: на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева; на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 1,2 от ЗДвП глоба в размер на 10 лева.

3

Наказанията за нарушенията по пункт 1 и 3 са фиксирани от законодателя и не подлежат на ревизиране от страна на съда. По отношение на наказанието за нарушението, посочено в пункт 2 от НП – глобата и лишаване от право за управление на МПС – са в минимален размер и срок, предвидени в закона, поради което също не могат да се редуцират от съда. Всъщност нарушенията по пункт 1 и 3 от НП, дори не се оспорват от жалбоподателя.

При извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна или изменение на обжалваното наказателното постановление.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че Наказателно постановление № 22-1030-005151/26.07.2022г., с което на Д. Т.

Б., ЕГН **********, с адрес: *** са наложени административни наказания:

Глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП; Глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП; Глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 1,2 от ЗДвП, следва да бъде изцяло ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.

Страните не правят искане за разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По горните мотиви съдът

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА

Наказателно постановление № 22-1030005151/26.07.2022г., с което на Д. Т. Б., ЕГН **********, с адрес: *** са наложени административни наказания: Глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл.137а, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП; Глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП; Глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 1,2 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – 4

Пловдив, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5