Решение № 7 от 08.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Пловдив, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Ат. Брусева

Членове:

Деница Ц. Стойнова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20245001000565 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №10768 от 14.08.2024г. от И. В. Й. ЕГН ********** от с. Т., ул. „Е.“ № ** - чрез неговия пълномощник адв. П. К. със съдебен адрес: гр. К., ул. „С.“ № *, офис ** против решение №241/15.07.2024г., постановено по т.д. №348/2023г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в частта с която е отхвърлен предявения иск на ищеца И. В. Й.

ЕГН ********** от с. Т., ул. „Е.“ № ** против ЗД „Б. и.“ АД – гр. С., район „Л.“, бул. „Д. Б.“ № **, ЕИК ********* за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 28.04.2023г., причинено от водача И. Р. З. при управление на лек автомобил О.

„К.“, с рег. №** **** **, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.05.2023 г. до окончателното й изплащане - за разликата над 50 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева, частично от 100 000 лева.

1

Намира, че определения от съда размер на обезщетението не репарира справедливо претърпените от ищеца неимуществени вреди. Посочва, че не са взети предвид вида и характера на уврежданията, извършените оперативни интервенции, наличието на инфекция и непълно зарастване, отражението на ПТП върху психиката на ищеца и това, че не може да се върне към предишния си начин на живот. Намира, че размерът на обезщетението не е съобразен с лимитите на отговорност на застрахователя и със социално – икономическите условия към релевантния за спора момент. Претендира се уважаване на претенцията за обезщетение в пълния и предявен размер, ведно със законната лихва от 23.05.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА за осъщественото от адв. К. безплатно процесуално представителство на ищеца пред въззивния съд.

Постъпил е отговор по въззивната жалба от ЗД „Б. и.“ АД – гр. С., район „Л.“, бул. „Д. Б.“ № **, ЕИК ********* – чрез процесуалния представител на дружеството адв. С. М., с който се изразява становище за нейната неоснователност.

Постъпила е въззивна жалба вх. №10836/15.08.2024г. от ЗД „Б. и.“ АД – гр. С., район „Л.“, бул. „Д. Б.“ № **, ЕИК ********* - чрез процесуалния представител на дружеството адв. С. М., със съдебен адрес: гр. П. бул. „Ш. с.“ № ***, вх. *, ет. *, апартамент **против решение №241/15.07.2024г., постановено по т.д. №348/2023г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в частта с която дружеството – жалбоподател ЗД „Б. и.“ АД – гр. С. е осъдено да заплати на И. В. Й. от с. Т., ул. „Е.“ № ** обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 28.04.2023г., причинено от водача И. Р. З. при управление на лек автомобил О. „К.“, с рег.

№** **** **, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, за сума над 35 000 лева до присъдения размер от 50 000 лева, ведно със законната лихва от 23.05.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Изразени са съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно приетото за справедливо възмездяване на претърпените от пострадалия вреди с оглед на получените телесни увреждания, възстановителния период, ненадхвърлящ обичайния, както и 2 степента и интензитета на преживените болки и страдания. Намира за недоказани твърденията за преживян психически стрес. Счита, че неправилни изводите на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, поради движението му с несъобразена с пътните условия скорост / с оглед движещия се пред него и препятстващ видимостта му автомобил/ и поради липса на правоспособност категория А за управление на мотоциклет от вида на управлявания. Счита, че следва да се определи съпричиняване в размер на 30 % и да се намали размера на обезщетението за вреди като се отчете този принос на пострадалия. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и потвърждаване в отхвърлителната такава. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Постъпил е отговор по въззивната жалба от И. В. Й. - чрез неговия пълномощник адв. П. К. със съдебен адрес: гр. К., ул. „С.“ № *, офис **, с който се изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА за осъщественото от адв. К. безплатно процесуално представителство на ищеца пред въззивния съд.

Постъпила е частна жалба вх. №12766/02.10.2024г. от ЗД „Б. и.“ АД – гр.

С., район „Л.“, бул. „Д. Б.“ № **, ЕИК ********* – чрез процесуалния представител на дружеството адв. С. М. против Определение №798/17.09.2024г., постановено по т.д. №348/2023г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е изменено постановеното Решение №241/15.07.2024г. по т.д. №348/2023г. в частта за разноските като разноските за адвокатско възнаграждение, които И. В. Й. е осъден да заплати на ЗД „Б. и.“ АД – гр. С. са намалени от 3 444 лева на 2 869.88 лева. Счита за неправилна преценката на съда относно присъждане на разноски под минимума по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед фактическата и правна сложност на делото като едновременно на пълномощника на ищеца е определено възнаграждение над този минимум. Иска се отмяна на обжалваното определение.

Постъпил е отговор на частната жалба от И. В. Й. – чрез пълномощника му адв. К., с който е изразено становище за неоснователност на частната жалба.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите 3 на страните, намира за установено следното:

Иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.

Ищецът И. В. Й. ЕГН ********** от с. Т., ул. „Е.“ № ** - чрез неговия пълномощник адв. П. К. със съдебен адрес: гр. К., ул. „С.“ № *, офис ** твърди, че е пострадал при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 28.04.2023г., в гр. К., на ул. „** П**“, причинено противоправно о т И. Р. З. при управление на лек автомобил О. „К.“, с рег. №** **** **. Твърди, че с одобрено споразумение от 15.04.2024г. по АНД №511/2024г. на РС – К. водачът И. Р. З. е признат за виновен за това, че на 28.04.2023г. в гр. К., на ул.

„** П**“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил О.

„К.“, с рег. №** **** **, е нарушил правилата за движение – чл.5 ал.1 т.1, чл.6 т.1, чл.20 ал.2, чл.37 ал.3 и чл.47 от ЗДвП и предизвиквайки ПТП е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на И. В. Й., изразяваща се в трайно затрудняване движението на долен десен крайник /счупване на дясна голямо пищялна кост/. Твърди, че отговорността на водача на МПС е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност““ по полица № **/**/**************, със срок на действие от 10.11.2022г. до 09.11.2023г.

Твърди, че вследствие на ПТП е получил травматично увреждане, изразяващо се в многофрагментна фрактура на проксимална подбедрица /счупване на горния край на тибията/, множество травми и наранявания по глава, тяло и крайници, психически стрес и други. Твърди, че му е извършена операция – открито наместване на фрактурата с вътрешни интрафрагментарни винта, поставяне на плака, прикрепена със заключващи винтове, репозиция на латералния кондил на тибията и поставяне на плаща, също прикрепена с кортикални винтове. Увреждането е довело до трайно затрудняване движенията на долния десен крайник за повече от един месец. Следвало е да не натоварва крайника за 90 дни и да ползва патерици. Твърди, че е претърпял силни болки, а вследствие преживения стрес и травми от катастрофата, се будел нощем и сънувал кошмари. Твърди, че не е могъл да се придвижва самостоятелно за период от около три месеца, придвижвал се е с патерици, за този период от време е бил поставена в зависимост от близките си. Чувствал срам и безпокойство, тъй като не е можел да се обслужва сам и се е нуждаел от чужди грижи и помощ, а това било в тежест на семейството му. Чувството на безпокойство се засилвало и от това, че не можел да работи канто шофьор, на каквато длъжност е бил преди инцидента.

4

Твърди, че е заявил своите претенции пред застрахователя с молбапретенция от 23.05.2023г., който е образувал преписка по щета. Твърди, че с писмо от 16.08.2023г. ответникът е отказал да определи и изплати определил обезщетение за неимуществени вреди.

Моли съда да осъди ответника ЗД „Б. и.“ АД – гр. С., район „Л.“, бул. „Д. Б.“ № **, ЕИК ********* да му заплати 80 000 лева, частично от 100 000 лева - обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди болки и страдания вследствие на телесна повреда, които вреди са в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.04.2023г., причинено от водача И. Р. З. при управление на лек автомобил О. „К.“, с рег. №** **** **, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.05.2023 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.

Ответникът ЗД „Б. и.“ АД – гр. С., район „Л.“, бул. „Д. Б.“ № **,

ЕИК ********* оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”. Оспорва твърдението, че ПТП е настъпило единствено в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на МПС И. З.. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който не притежава правоспособност категория „А“, която да му дава право да управлява мотоциклети и триколесни моторни превозни средства с мощност над 15 kW /без ограничения в кубатурата/, както и поради това че не се е движил със съобразена с пътните условия скорост и не е контролирал непрекъснато управлението на мотоциклета, бил е без поставена предпазна каска на главата и без включени светлини, въпреки намалената видимост. Претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80000 лева счита за несправедливо завишена и неотговаряща за критериите за справедливост.

Първоинстанционният съд е намерил, че справедливото обезщетение за репариране на неимуществените вреди на ищеца би било в размер на 50 000 лева. Приел е, че не е налице съпричиняване от негова страна на вредоносния резултат. Присъдил е законната лихва, считано от 23.05.2023г., от когато е приел, че ответникът е в забава.

Решението се обжалва от ищеца в частта, с която е отхвърлен 5 предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 50 000 лева до предявения размер от 80 000 лева, частично от 100 000 лева, а от ответника – в частта с която е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 35 000 лева до 50 000 лева. В останалата част решението е влязло в сила.

Видно от представената кореспонденция по повод отправена застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, с писмо изх. №******/********г. ответника признава, че е получил молба вх. № ** – ******/********г. на И. В. Й. за заплащане на обезщетение по повод настъпилото застрахователно събитие – ПТП. С тази претенция ищецът е отправил искане до ЗД „Б. и.“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение. Това искане е достигнало до ответника на 23.05.2023г. Не се спори, че застрахователят не е определил и не е заплатил обезщетение за неимуществени вреди. Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищеца против застрахователя.

Не се оспорва - видно от отговора на исковата молба - наличието на сключен застрахователен договор за моторното превозно средство - лек автомобил О. „К.“, с рег. №** **** ** с полица „Гражданска отговорност“ № **/**/**************, със срок на действие от 10.11.2022г. до 09.11.2023г., следователно - срок на действие, обхващащ и датата на процесното ПТП.