Определение № 1419 от 10.04.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1419 гр. Варна, 10.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20233100500517 по описа за 2023 година за да се произнесе, намери следното:

Постъпила е частна жалба вх. № 8258/02.02.2023г. о т „В и М“ ООД, ЕИК 103220223, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Мир“, № 1, вх. Г, ет. 4, ап.

57, представлявано от Николай Момчев, чрез адв. Кр.Т., п ротив протоколно определени от о.с.з. на 25.01.2023г., с което е оставено без уважение искането на ищеца „В и М“ ООД за увеличаване на предявения иск, на осн. чл.214, ал.1 ГПК, като същия се счита предявен за сумата от 24130 лв. получени по лична банкова сметка на П. С. М. , открита при „Юробанк България“ без правно основание на 04.10.2021г.; 2500 лв. получени по лична банкова сметка на П. С. М., открита при „Юробанк България“ без правно основание на 10.09.2021г.; 1336,43 лв. - представляваща горница от дължимо и реално получени в брой от страна на М. за периода 08.09.2021г. трудово възнаграждение и възнаграждение за обезщетение на неползван отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, както и законна лихва за забава върху всяка от тези суми, както следва 218,74 лв. – за главница от 2500 лв., получена на 10.09.2021г. до 21.07.2022г., 1950,51 лв. - главница от 24130 лв., получена на 04.10.2021г. до 21.07.2022г.

Счита, че обжалваното определение е неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила. незаконосъобразно и

Вместо да допусне исканото изменение по реда на чл. 214 от ГПК, съдът го оставил без уважение поради това ,че не е предявен осъдителен иск не е предоставил възможност на ищеца да уточни дали действително предявява такъв и конкретизира претенцията си, а директно е оставил без уважение искането. Изказва съгласие със становището на ВРС, че в производството по чл. 422 от ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, но при условията на чл. 210 от ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.

1

Моли се за отмяна на обжалваното протоколно определение от о.с.з. на

25.01.2023г. и делото да се върне на първоинстанционния съд с указания за продължамване на съдопроизводствените действия.

В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК П. С. М. ЕГН ********** от гр.

Варна ,ул. „Ст.Стамболов“, № 31, ет. 7, ап. 23 оспорва частната жалба, като неоснователна.

Молбата на ищеца с вх. № 5737/24.01.2023г. е за изменение на установителния иск по размер, а не се предявява осъдителен иск.

Моли се да бъде оставена частната жалба без уважение.

Настоящият състав намира постъпилата частна жалба за подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, като изхожда от надлежно легитимирана страна по спора.

Производството по ч.гр.д. № 3894/2022г. на ВРС е било образувано по заявлението на „В и М“ ООД, ЕИК 103220223, чрез адв. Кр.Т., против П. С. М. ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение сумата от 5630.00лв.-главница, представляваща надвзети и недължими суми за заплати от дружеството, от която сумата от 2500.00лв., за която на 10.09.2021г. длъжницата излъчила превод по собствената си сметка с основание „работна заплата“ и сумата от 3130.00лв., като на 04.10.2021г. длъжницата излъчила превод по собствената си сметка с основание „заплата“ в размер на 24130.00лв., но в последствие осъществила превод обратно на сумата от 21000.00лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-28.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 112.60лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 450.00лв.-.заплатено адвокатско възнаграждение.

След постъпило в срок възражение, ищецът е предявил в срок исковата молба, предмет на гр.д. № 20223110109256 на ВРС.

След посочване на доказателства по делото и изготвянето на ССчЕ, „В и М“ ООД, ЕИК 103220223 , чрез процесуалния си представител е депозирало молба вх. № 5737/24.01.2023г., с искане да бъде допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, за следните суми, както следва:

24130.00лв.-получени по банковата сметка на П. С. М. на 04.10.2021г.;

2500.00лв.-получена по банковата сметка на П. С. М. на 10.09.2021г.;

1336.43лв.-разлика между дължимите 2663.57лв. и реално получените като трудово възнаграждение и обезщетение за неползван годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение 4000.00лв. за периода м.08-м.09.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от 1336.43лв., считано от завеждане на исковата претенция до окончателното изплащане;

218.74лв. обезщетение за забава върху главницата от 2500.00лв. за периода от 10.09.2021г. до датата на исковата молбла-21.07.2022г.;и

1950.51лв. обезщетение за забава върху главницата от 24130.00лв. за периода от 04.10.2021г. до датата на исковата молба 21.07.2022г.;

2

112.60лв. дължима държавна такса в заповедното производство и 450.00-адвокатско възнаграждение, заплатено в заповедното производство.

Отправеното към съда с молбата искане е за решение, с което бъде прието за установено, че П. С. М. дължи на „В и М“ ООД цитираните непосредствено по-горе суми.

Поискано е още и прекратяване на производството и изпращане на делото на ВОС, понеже след изменението спорът е родово подсъден на този съд, на осн. чл. 104, ал. 4 от ГПК.

ВРС е постановил обжалвания акт, като е приел, че в производството по чл. 422 от ГПК е заявено увеличение на иска, извън заявения размер по ч.гр.д. № 3894/2022г. на ВОС и издадената заповед за изпълнение. Същевременно няма предявен и осъдителен иск, който да бъде увеличен.

Настоящият състав намира следното:

Въззивната жалба срещу произнасянето на ВРС в частта относно оставеното без уважение искане за изменение на предявения иск с правно осн. чл. 422 от ГПК, чрез прибавяне на нови искове, незаявени в заповедното производство и без произнасяне по тях в издадената по ч.гр.д. № 9526/2022г. на ВРС заповед за изпълнение, за сумите, както следва, а именно:

1336.43лв.-разлика между дължимите 2663.57лв. и реално получените като трудово възнаграждение и обезщетение за неползван годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение 4000.00лв. от Полрина М. за периода м.08-м.09.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от 1336.43лв., считано от завеждане на исковата претенция до окончателното изплащане;

218.74лв. обезщетение за забава върху главницата от 2500.00лв. за периода от 10.09.2021г. до датата на исковата молбла-21.07.2022г.;и

1950.51лв. обезщетение за забава върху главницата от 24130.00лв. за периода от 04.10.2021г. до датата на исковата молба 21.07.2022г., е недопустима, понеже актът на ВРС не подлежи на обжалване в тази си част.

Определението по чл. 214, независимо дали с него се допуска изменение или се оставя без уважение такова искане не подлежи на обжалване, понеже не прегражда развитието на спора и обжалваемостта му не е изрично предвидена в закона. Вярно, че възприетото в т.

7.б. от ТР № 1/09.12.2013г. по ТД № 1/2013г. на ОСГК на ВКС, че о пределението, с което се отхвърля искане за увеличение на иск, който не е предявен като частичен, подлежи на обжалване, представлява изключение, но не такъв е казусът в посочената част.

Определението на ВРС няма в частта преграждащ характер, доколкото не препятства развитието на делото по предявения иск /така Определение № 149/26.03.2028г. на ВКС по ч.т.д. № 136/2018г. на Първо ТО/ . Частната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане.

В останалата си част частната жалба е допустима за разглеждане, но неоснователна 3 по съществото си.

Съгласно приетото в т. 11.б. от ТР № 4/18.06.2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 от ГПК- за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска.

Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.

Съобразявайки приетото в т. 11.б. от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, ВРС е отказал да допусне исканото изменение на първоначално заявения устанителен иск, за сумите за които е издадена и заповед за изпълнение на парични суми по ч.гр.д. № 3894/2022г. на ВРС, чрез увеличение на размера му в частта за разликата над сумата от 3133.30.00лв. до посочената в молбата от 24130.00лв.

Действително, когато искът не е предявен като частичен, ищецът е разполагал с възможността да предяви осъдителен иск, но в настоящия казус не е, видно от изложеното в обстоятелствената част на молба № 5737/24.01.2023г. и формулирания петитум, които ясно и безпротиворечиво говорят за искане за изменение на предявения установителен иск по размер, на осн. чл. 214 от ГПК. Не е било нужно съдът да дава указания на страната и да изисква уточнения, като е направила искане за изменение на предявения иск с правно осн. чл. 422 от ГПК, вместо предявяването на осъдителен иск за разликата в дължимите суми.

В тази част обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Няма искане за разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 8258/02.02.2023г. от „В и М“ ООД, ЕИК 103220223, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Мир“, № 1, вх. Г, ет. 4, ап. 57, представлявано от Николай Момчев, п ротив протоколно определени от о.с.з. на 25.01.2023г., с което е оставено без уважение искането на ищеца „В и М“ ООД за увеличаване на предявения иск, на осн. чл.214, ал.1 ГПК, в частта относно изменение на предявения иск с правно осн. чл. 422 от ГПК, чрез прибавяне на нови искове, незаявени в заповедното производство и без произнасяне по тях в издадената по ч.гр.д. № 9526/2022г. на ВРС заповед за изпълнение, за сумите, както следва, а именно:

4

1336.43лв.-разлика между дължимите 2663.57лв. и реално получените като трудово възнаграждение и обезщетение за неползван годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение 4000.00лв. от Полрина М. за периода м.08-м.09.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от 1336.43лв., считано от завеждане на исковата претенция до окончателното изплащане;

218.74лв.- обезщетение за забава върху главницата от 2500.00лв. за периода от 10.09.2021г. до датата на исковата молбла-21.07.2022г. и

1950.51лв.- обезщетение за забава върху главницата от 24130.00лв. за периода от 04.10.2021г. до датата на исковата молба 21.07.2022г., като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 517/2023г. на ВОС-ГО в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определени от о.с.з. на 25.01.2023г., с което е оставено без уважение искането на ищеца „В и М“ ООД с молба № 5737/24.01.2023г., за изменение на предявения иск с правно осн. чл. 422 от ГПК, чрез увеличение на осн. чл.214, ал.1 ГПК, в частта за разликата над сумата от 3133.30.00лв. до посочената в молбата сума от 24130.00лв.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________