Протокол № 571 от 31.01.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 571 гр. София, 31.01.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА

Сложи за разглеждане докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20211110151952 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

На именното повикване в 09:30 ч. се явиха:

Ищцата АЛ. К. – редовно призована, не се явява за нея адв. Г. с пълномощно по делото.

Ответникът К. ЕВТ. Л. – редовно призован, явява се лично и с адв. С..

Ответникът Л.: Потвърждавам представителната власт на адв. С..

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед становището на страните, и като намира, че са налице предпоставките за даване ход на делото,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪОБЩАВА на страните проекта си за ДОКЛАД НА ДЕЛОТО от 02.12.2021 г.

Адв. Г.: Поддържам исковата претенция. Нямаме възражения по проекта за доклад по делото.

Адв. С.: Оспорвам предявените искове. Поддържам отговора на исковата молба. Имам следните бележки по проекта за доклад по делото.

Твърдя, че претенцията за издръжка на пълнолетен може да се поддържа до навършване до навършване на 25-годишна възраст. Считам за необходимо да се изтъкне и второто възражение на ответника, че ищцата е в състояние сама 1 да се издържа от трудови доходи.

Адв. Г.: Смятам, че се касае за техническа грешка.

СЪДЪТ като констатира, че действително е записал възраст от 26 години, а не посочената в чл. 144 СК – 25-годишна възраст, намира, че следва да коригира числото, като също така отрази, че ищцата може да се издържа сама и следва да му се възложи доказателствена тежест, като ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН проекта за ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО от 02.12.2021 г., със СЛЕДНИТЕ УТОЧНЕНИЯ: претенцията за издръжка е до навършване на 25-годишна възраст, като ответникът прави възражение, че ищцата е в състояние да се издържа с личен труд, като ответникът следва да докаже възможностите на ищцата да полага такъв труд, а ищцата да докаже наличие на правни пречки за работа във Великото Херцогство Люксембург.

СЪДЪТ

ДОКЛАДВА справка от НАП на 10.12.2021 г. за доходите на ответника.

ДОКЛАДВА молба от ищцата от 13.09.2021 г.

ВРЪЧИ препис от молбата на ответника.

ДОКЛАДВА молба от ищцата от 14.01.2022 г.

ВРЪЧИ препис от молбата на ответника.

ДОКЛАДВА молба на ответника от 26.01.2022 г.

ВРЪЧИ препис от молбата на адв. Г..

Адв. Г.: Ищцата е склонна на спогодба, моля да ни дадете възможност за такава.

Адв. С.: Страните са водили разговори, но намираме, че не са били предложени разумни отстъпки от ищцата. Поисканите удостоверения в молбата на ищцата считам за неотносими, още повече, че има справка от НАП за ответника. В справката има данни за 2020 г. и 2021 г., не считаме, че следва да се търси информация за предходни години. Наличието на автомобили на ответника сме установили с доказателства към отговора на исковата молба. Да се приеме справката от НАП.

Адв. Г.: Поддържаме доказателствените искания, считаме, че справката от НАП е непълна и се сочи само трудово правоотношение. Поддържам и 2 другите доказателствени искания. Моля за срок за становище по писмените доказателства с молбата на ответника от 26.01.2022 г. и евентуално да направя доказателствени искания свързани с тях. Водим допуснатия ни свидетел.

Адв. С.: Моля да ми се даде също възможност за становището по доказателствата на ищцата. Ответникът няма втори трудов договор. Водим допуснатия ни свидетел.

СЪДЪТ по направените от ищцата искания за съдебни удостоверения намира, че е безпредметно да изиска повторно информация от НАП и НОИ, която вече е предоставена, включително и относно декларираните извънтрудови доходи, които са описани в удостоверението от НАП, като част от данъчна декларация на ответника. По отношение на искането за издаване на удостоверения от работодателя на ответника, съдът намира, че същото не би допринесло за установяване на доходи, тъй като работодателят е длъжен да декларира и нетрудовите доходи пред НАП и няма да посочи различна от подадената информация, защото би се уличил в данъчно нарушение.

Поисканото удостоверение за пътна полиция, следва да се издаде, доколкото по делото не са представени такива данни, а ответникът е възможно да е декларирал и само част от автомобилите си. Не следва да се издава удостоверение за автомобили на трето по делото лице, тъй като то не е длъжно да дава издръжка. На страните следва да се даде срок за становище по представените в голям обем писмени доказателства, поради което СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 186 ГПК поисканото от ищцата удостоверение за снабдяване с данни от отдел „Пътна полиция“ и СДВР за регистрирани МПС на името на ответника и да се връчи след заплащане на такса от 5 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищцата за издаване на съдебни удостоверения.

ПРЕДОСТАВЯ на страните 2-седмичен срок от днес за становище по представените с молби от 13.09.2021 г., 14.01.2022 г., и 26.01.2022 г.

Адв. Г.: Твърдя, че данните от НАП са само по данни на ответника, затова моля да се издаде ново удостоверение. Имаме сведения, че ответникът 3 получава и доходи от чужбина, а декларацията е само за местно лице.

СЪДЪТ, като намира, че е поискано удостоверение само за пред НАП, които не могат да събират доказателства за доходи от чужбина, освен по декларация на самото задължено лице, като намира, че няма данни за източниците на данъчна информация и следва да се изискат такива, а издаване на удостоверение пред НАП за установяване на доходи от чужбина е безпредметно

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ИЗИСКА от ТД на НАП София информация дали представеното с писмо №10-00-6887/09.12.2021 г. справка за данни за осигуряване е само по данни от декларация на осигуреното лице К.Л. или и от други източници.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за изменение по реда на чл. 253 ГПК на определението по отношение на поисканите съдебни удостоверения.

Съдът пристъпва към разпит на допуснатата на ищцата свидетелка, която се въведе в залата.

Установи самоличността на същата по лична карта №650540872.

Л. ЙОРДАНОВА Д., 56-годишна, неосъждана, майка на ищцата, без дела със страните.

Съдът разясни правото по чл. 166 ГПК и свидетелката заяви, че желае да свидетелства.

Съдът предупреди за носената наказателна отговорност по чл. 290 от НК и свидетелката обеща да каже истината, след което съдът пристъпи към разпита и.

Разпит на свидетелката на ищцата – Л. Д.:

На въпроси на адв. Г. свидетелката Д.: Дъщеря ми е изключителен съзнателен и изявен млад човек. Дъщеря ми завърши бакалавърска степен в УНСС и учи в Люксембург магистратура по финанси.

По време на следването си в България тя ходеше на стаж през ваканциите по бизнес информатика и изпълняваше административна дейност във фирма „Мундус“. Завърши 8. клас в Канада, където е родена. Дойде в България за 9. клас. Завърши първа английска гимназия със златен медал. Говори английски, български, френски. Говори френски прилично. Завърши с отличие 4 бакалавърска степен в УНСС с отличие и както се бяхме разбрали с баща и през 2016 г. да учи магистратура в чужбина. В момента не работи, търси почасова работа. Има право да работи по 15 часа седмично. В момента в Люксембург е затворено почти всичко заради пандемията и затова дъщеря ми не може да си намери работа, и се надява да намери стаж през лятото.

Адв. С.: Не спорим, че в Люксембург има ограничение за студенти – да работят до 15 часа работа на седмица.

СЪДЪТ на основание чл. 155 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОТДЕЛЯ за БЕЗСПОРЕН и НЕНУЖДАЕЩ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ факта, че ищцата има право да работи до 15 часа седмично през времето на учебните си занятия в Люксембург.

На въпроси на адв. Г. свидетелката Д.: Начинът на обучение на дъщеря ми е присъствен, беше хибриден само в първия един месец на учебната година. Наложи се да отида там за двеседмици през декември, тъй като и беше отказано общежитие, на което разчитахме и се наложи да обикалям по границите, за да търся по-евтина квартира за дъщеря ми.

Наемите в Люксембург са високи. За една стая е около 1000 евро месечно. На 16.09.2021 г. тя получи право да обитава таванска стая и получи стая за 550 евро. Тези стаи се дадоха в последния момент, защото бяха в лошо състояние.

Аз прекарах там 48 часа (свидетелката демонстративно се обръща и закрива очи, все едно плаче), преди да си замина на 19.09.2021 г., защото трябваше да измием стените и таваните от мухъл, стаята имаше легло, стол, маса и гардероб. Може да се ползва малка кухня от общо 9 човека. Тя беше щастлива, че не плаща за хотел, но трябваше тази стая да се обзаведе основно – с постелки, завивки и всичко, необходими за живот в стаята, което не е мебел. Плащането на наема се извършва, тъй като общежитието е към университета, чрез код за достъп на студента-наемател, чрез който се извършва превод на индивидуалния наем. Тя е предоставила такъв документ, върху него има като основание записан този код.

На въпроси на адв. С. свидетелката Д.: Решението да учи магистратура в чужбина беше общо. Изненада беше изборът на място – Люксембург. Че дъщеря ми избра Люксембург, беше изненада и за мен самата. Това стана през юни 2021 г. Изборът на университет беше на дъщеря 5 ми, която избра да учи финанси.

Адв. С.: Знаете ли, че Люксембург е една от най-скъпите държави в чужбина?