Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 105 от 25.04.2025, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 84/2025
Вид
Решение № 105
Подписан
25.04.2025
В сила
25.04.2025
Състав
МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ, ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 95-97 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 95-97 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 95-97 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 7 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • § 1, т. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Перник, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20251700500084 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XX от ГПК.

С решение № 1065 от 06.12.2024 г. по гр.д. № 3958/2024 г. Районен съд Перник е отхвърлил исковете на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 823073638 (ВиК Перник), срещу В. Р. И. за заплащане на следните суми:

- 754,96 лв., претендирана като цена на предоставени ВиК услуги за периода от 04.10.2021 г. до 28.03.2024 г. в имот с адрес ***, ведно със законната лихва от 10.07.2024 г. до окончателното заплащане;

- 76,57 лв., претендирана като обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 12.12.2021 г. до 20.05.2024 г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ВиК Перник, с която се иска отмяната му и уважаване на исковете. Претендират се разноски пред двете инстанции.

Насрещната страна не е подала отговор на жалбата.

По валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Решението е валидно – постановено е от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, при спазена форма на съдебния акт, като в него е 1 изразена по ясен начин волята на съда.

То е обжалвано от ищеца в цялост, поради което съдът следва да се произнесе по допустимостта във всичките му части. Решението е допустимо – налице са процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск, като първоинстанционният съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).

По правомощията на съда относно правилността на решението:

По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните оплаквания в жалбата - чл. 269, изр. 2 ГПК, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

В обхвата на посочените правомощия Окръжен съд Перник намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за доставка на ВиК услуги в процесния имот, количеството предоставени ВиК услуги през периода, тяхната стойност, както и изпадането в забава за тяхното заплащане.

Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. от чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Не е спорно, че ищецът има качеството на ВиК оператор на територията, на която се намира процесният водоснабден обект.

Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, а също и съобразно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услуги са собствениците на водоснабдени имоти или лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване по отношение на тези имоти.

За установяване на обстоятелството, че ответницата В. Р. И. е собственик на процесния водоснабден имот ищецът е представил справка чрез отдалечен достъп за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1991 г. до 17.05.2024 г. в персоналната партида при Служба по вписванията, гр. Перник (л. 5-8 РС). Това извлечение не е официален удостоверителен документ по чл. 179 ГПК, но възпроизвежда въведени в софтуерна програма данни от такива документи при вписването им по реда на ПВ. Тази техническа дейност се извършва от специализирана администрация в съответната служба по вписвания, поради което извършените записвания притежават необходимата доказателствена стойност, която да създаде вътрешно убеждение относно принадлежността на правото на собственост по спорове, по които самото то не е предмет на иска. Ето защо, настоящият съд дава вяра на съдържанието на обсъдената справка. От нея е видно, че с две последователни сделки – на 17.06.2014 г. и на 02.12.2014 г., ответницата е придобила правото на собственост върху процесния имот, като 3/8 идеални части са прехвърлени от дядо И.Л.Е., а 5/8 идеални части – от баща Р. И. Л. Върху целия имот чрез същите две сделки е учредено право на ползване на дядото И.Л.Е., за който обаче самата ответница при явяването си в откритото съдебно заседание на 15.10.2024 г. пред първия съд дава обяснения, че същият е починал.

2

Предвид това посоченото право на ползване се е погасило със смъртта на неговия титуляр съгласно чл. 59, ал. 1 ЗС. Ответницата заявява още, че след смъртта на дядо и баба в имота са живеели други нейни роднини.

Предвид така установените обстоятелства, че ответницата е собственик на процесния водоснабден имот и че съществуващото вещно право на ползване върху този имот в полза на дядо е погасено, същата се явява клиент и потребител на ВиК услуги за този имот.

Съгласно чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ съдържанието на облигационното отношение между клиент/потребител и ВиК оператор се състои от публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в един местен и в един централен ежедневник. Предвид тази норма, приложими между страните са общите условия, одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 22.09.2014 г.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от тях потребителите следва да заплащат дължимите суми за предоставените ВиК услуги в 30-дневен срок от тяхното ежемесечно фактуриране.

Въз основа на представената от ищеца счетоводна справка (л. 9 РС) се установява, че за исковия период от 04.10.2021 г. до 28.03.2024 г. в имота са потребени ВиК услуги на стойност 754,96 лв. Ответницата не възразява срещу количеството или стойността на потребените услуги, а навежда доводи единствено за това, че е направила неуспешен опит за заплащане на задължението чрез касово плащане при доставчика на платежни услуги „Изипей“ АД. Причината била, че на нейно име не излизат задължения за ВиК услуги, а единствено към „Топлофикация-Перник“ АД. Следва да се има предвид, че ищецът изрично в исковата молба е посочил начин, по който ответницата да заплати претендираното задължение – по банкова сметка с IBAN *** при „Общинска банка“ АД, клон Перник. Нещо повече, ответницата винаги би могла да отиде на каса в самото дружество и да заплати на място или да поиска да бъде указан изричен начин на плащане. Едва ако беше сторила това и дружеството не бе съдействало да изпълни задълженията си, ищецът би изпаднал в забава като кредитор. Евентуалните последици на тази кредиторова забава, каквато в случая не е налице, биха могли да доведат единствено до освобождаване на ответницата като длъжник от задължението за законна лихва, тоест от последиците на собствената забава, но не и от задължението да плати главницата за потребени ВиК услуги (чл. 95-97 ЗЗД).

Следователно за ответницата като титуляр на право на собственост върху процесния водоснабден имот по изложените съображения е възникнало задължение да заплати посочената цена на предоставените през исковия период услуги, а именно – 754,96 лв. за периода от 04.10.2021 г. до 28.03.2024 г. Тъй като тя не е заплатила тази цена в срока по чл.

33, ал. 2 от Общите условия и съобразно конкретните дати на издаване на отделните фактури за главните задължения, на основание чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, е изпаднала в забава и дължи претендираната законна лихва за периода от 12.12.2021 г. до 20.05.2024 г. на стойност 76,57 лв.

Предвид изложеното, предявените искове се явяват основателни в пълния им предявен размер и поради несъвпадане на изводите на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това същите да бъдат уважени.

По разноските:

С оглед изхода на спора обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските. На ищеца следва да бъдат присъдени сторените за двете инстанции разноски в общ размер от 558,26 лв., от които 33,26 лв. държавна такса за образуване на исковото производство, 400 лв. адвокатско възнаграждение пред районния съд, 25 лв. държавна такса по въззивната жалба и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение пред въззивния съд, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1065 от 06.12.2024 г. по гр.д. № 3958/2024 г. на Районен съд Перник.

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД В. Р.

И., ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 823073638, следните суми:

- 754,96 лв., представляваща цена на предоставени ВиК услуги за периода от 04.10.2021 г. до 28.03.2024 г. в имот с адрес ***, ведно със законната лихва от 10.07.2024 г. до окончателното заплащане;

- 76,57 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 12.12.2021 г. до 20.05.2024 г.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК В. Р. И., ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 823073638, сумата от 558,26 лв., представляваща разноски пред двете инстанции – районна и въззивна.

УКАЗВА на В. Р. И., ЕГН **********, че може да преведе присъдените в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 823073638, суми, като има предвид и изчислимата спрямо деня на плащане законна лихва върху главницата, по следната банкова сметка при „Общинска банка“ АД, клон Перник:

Титуляр: „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 823073638, гр. Перник;

IBAN: ***;

BIC: ***.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4