Решение № 830 от 24.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 830 гр. Пловдив, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20245300501353 по описа за 2024 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.150 вр. чл.143, ал.2 от СК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от М. И. Д., като непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята майка С. А. А., чрез адв. Ц. К., против решение № 785 от 22.02.2024 г., постановено по гр.дело № 7217/2023 г. на ПдРС, V бр. състав, с което е изменен размерът на присъдената с решение № 4689/09.12.2019 г., постановено по гр. дело № 3739/2019 г. по описа на РС-Пловдив, І бр. с., влязло в сила на 09.12.2019 г. издръжка, която И. Д. Д. е осъден да заплаща на детето си М. И. Д., чрез неговата майка и законен представител С. А. А., като е увеличена същата от 200 лв. на 300 лв., платима до 10-число на текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.05.2023 г., до настъпването на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за разликата от 300 лв. до 400 лв.

Решението се обжалва в отхвърлителната част, със съображения за неправилност, твърдение, че е постановено при превратно тълкуване на материалния закон и доказателствата по делото, както и в противоречие с практиката на ВКС. Иска се отмяна на решението в атакуваната му част и уважаване на иска изцяло, като се излагат подробни съображения.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна.

1

В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателката чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и изложените с нея доводи.

Въззиваемата страна чрез пълномощника си адв. Д. К.-Р. счита жалбата за неоснователна, като моли да се остави без уважение, а първоинстанционното решение в атакуваната му част да се потвърди. Излага съображения, че разпореждането с недвижим имот е за покрИ.е на здравни нужди на доверителя ѝ, а и му предстои съкращаване в щата.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по искове, с които е бил сезиран.

Правилно е дадена материално – правната квалификация. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на съдебния акт.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, предявена от М. И. Д., действаща чрез своята майка и законен представител С. А. А., против И. Д. Д..

Твърди се, че И. Д. е баща на М. Д., като с влязлото в сила на 09.12.2019 г. решение №4689/09.12.2019 г. по гр.д. №3739/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, I бр. състав, бил осъден да заплаща месечна издръжка на ненавършилото пълнолетие дете в размер на 200 лева, считано от влизане на решението в сила - 09.12.2019 г. до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, с изключение на един месец през лятото, през който детето е при него. През изтеклия повече от тригодишен период от време съществено се изменили обстоятелствата, при които първоначално била присъдена издръжката. Размерът сега бил символичен, с оглед икономическата обстановка в страната, възрастта и нуждите на детето. М. вече била в тийнейджърска и пубертетна възраст /почти на 14 години/ и имала силни прояви на младежко акне, което обуславяло нуждата от повече грижи 2 за кожата. Появили се нужди за закупуване на подходяща дермокозметика и редовно посещение при специалист, както и допълнителни козметични процедури и продукти - грижа за лицето и кожата. М. е ученичка в 7ж клас на СУ „***" в град Пловдив. Предстояли изпити /матури/ при кандидатстване в осми клас, като имала нужда от закупуване на учебници и учебни пособия.

Посещавала частни уроци по математика два пъти седмично, цената на всеки урок била 30 лева, или 60 лева седмично. Извън разходите за облекло, обувки, бельо, храна, джобни пари и др., майката финансирала изцяло разходите за ортодонтското лечение - поставяне на брекети, което било факт от 21.11.2022 г. Цената само на тази услуга възлизала на 4000 лева. За детето били осигурени подходящи жилищни условия, лично пространство, подходяща храна, както и срещи с роднини, близки, приятели и значими за детето хора. Месечните разходи по домакинството, в което детето се отглеждало, възлизали на около 350 лева. Освен тези разходи, майката осигурявала прехраната и участвала самостоятелно при закупуването на лекарства, продукти от първа необходимост, тоалетни принадлежности, дрехи, обувки, аксесоари и други. Цените на всички тях били високи. В тези, както и във всички останали покупки, свързани с потребностите на детето и обслужващи неговите интереси, ответникът не бил участвал от 2019 година насам. Майката имала разходи за транспорт във връзка с полагания труд в размер на около 100 лева месечно, плащала наем на ответника по силата на решението на ПдРС по гр.д. №3739/2019 г. в размер на 130 лева месечно, начиная от месец април 2020 година, а също и банков ипотечен кредит.

Претендира от ответника месечна издръжка в размер на 400 лева, начиная от завеждане на исковата молба. Размерът бил съответен на нуждите на детето и условията на живот, които то е имало преди развода.

В законоустановения срок е получен отговор на исковата молба от И. Д. Д., който счита предявения иск за допустим, но неоснователен, тъй като не била налице съществена промяна в обстоятелствата и доходите на страните, считано от договорената издръжка в бракоразводното споразумение. Твърди, че е напуснал семейното жилище, полагал паралелни грижи в рамките на режима на упражняване на родителските права, включително с осигуряване на условия за пребиваването на детето в самостоятелна стая в дома му, а хроничното му влошено здравословно състояние, предвид характера си с намаляване на работоспособността му, изисквало все повече скъпо платени процедури за поддръжката и забавяне на развитието му. Прилага епикриза, амбулаторен лист и платежни документи за рехабилитационна дейност.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието за установено от фактическа страна следното:

Между страните няма спор, че са родители на детето М. И. Д..

Съгласно описаното в исковата молба съдебно решение, към момента на подаване на исковата молба ответникът е осъден за заплаща 3 ежемесечна издръжка на детето си, чрез неговата майка, в размер на 200 лева.

Съгласно приложена справка от ТД на НАП - Пловдив, размерът на месечния доход на майката надвишава почти трикратно минималната за страната работна заплата, а бащата получава двукратно по-високо трудово възнаграждение от минималната работна заплата. Майката има деклариран недвижим имот, няма МПС, а бащата има регистрирани два недвижими имота, няма МПС.

Според справки от служба „ГРАО“ към община Пловдив, двамата родители нямат други деца, на които да дължат издръжка.

Приложени са доказателства за твърденията на страните, съответно като приложения на исковата молба и на отговора.

В хода на производството ищцата е ангажирала гласни доказателства посредством показанията на свидетеля М. С. – баба на ищцата, която потвърждава описаното в исковата молба, като добавя, че бащата извеждал детето периодично на кафе и карал детето да върши всякаква домакинска работа, докато било при него, водел го на море, купил му подарък по избор, като му казал да го плати от собствени средства, а после ще му ги възстанови, но не възстановил парите на детето. Свидетелката не знаела дали ответника работи.

От показанията на свидетеля М.Г. – леля на ответника - сестра на баща му, се потвърждава описаното в отговора на исковата молба. Добавя, че детето си имало самостоятелна стая в дома на бащата. Той доставял всичко, което то поискало. Бащата работел на 60-70 км от града в мандра, понякога и в неделя пътувал. Всяко лято водел дъщеря си на море. Детето било при него по време на грипни или срочни ваканции. Ответникът бил добър и всеотдаен баща. Лекувал се в гр. Пловдив, като рехабилитациите продължавали всеки ден по седмица през седмица. Процедурите били скъпи, помагали му финансово неговите родители. Сега работел по-лека работа заради заболяването си. Имало дни, в които не можел да отиде на работа, защото му се схващали краката. Свидетелката не знае какво точно е заболяването му. Не получавал безплатни лекарства. Купил на детето голям хубав миксер, за да не изостава от съучениците си в новото училище.

Съдът е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са непосредствени и допринасящи за изясняване на релевантните за делото факти и обстоятелства. Показанията намират опора и в събраните по делото писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.150 СК.

С решение №4689/09.12.2019 г., постановено по гр.д. №3739/2019 г. по описа на РС - Пловдив, І бр.с., влязло в сила на 09.12.2019 г., ответникът е осъден да заплаща издръжка на детето си, чрез неговата майка, в размер на 200 лева, считано от 09.12.2019 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва при 4 просрочие.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Правото те да получат издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие лице“ по отношение на претендиращия издръжката. Размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето, което има право на издръжка, и възможностите на родителя, който я дължи.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, една четвърт от минималната за страната работна заплата е минималния размер на издръжката на едно дете. Считано от 01.01.2024 г., минималната работна заплата е в размер на 933 лева, съответно минималната издръжка за дете е в размер на 233.25 лева.

Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование и задоволяване на неговите потребности, при преценка на ежедневните нужди от храна, облекло, учебни, спортни и културни занимания. Възможностите на родителя да заплаща издръжка се преценяват, с оглед неговите доходи, здравословното му състояние, имотното му състояние, квалификация, дали има задължения към други лица. За да се уважи искът за изменение на издръжката, е необходимо трайно съществено изменение или на нуждите на издържаното лице, или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

С оглед разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покрИ.е на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. Факт е, че детето е пораснало, вече е на 14 години и нуждите му от средства са се променили. Детето се е готвило за кандидатстване в друго училище. Има поставени брекети, съответно - нужда от периодично посещение при ортодонт. Променените икономически условия в страната ни също са налице.