Определение № 3015 от 05.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3015 гр. Пловдив, 04.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502766 по описа за 2024 година

Производство по чл.413, ал.1, пр.ІІ и ал.2 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на В. В. Ч. – М., ВАК против заповед за изпълнение, действаща като пълномощник на Й. В. П., от гр...................... и В.

Г. И., от гр...................... против Заповед за изпълнение на парично задължение № 7665/11.09.2024г. по ч.гр.д.№ 12292/24г. в частта на разноските относно определения от заповедния съд размер на претендираните от частните жалбоподатели разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Иска се отмяна на заповедта в обжалваната й част с оплакване за определяне на разноските, които се претендират по правилото на чл.12, т.1 от тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в сила от 01-03.2008г, приета с ПМС №38/ 27.02.2008г. Направени са и доводи във връзка неприсъждане от заповедния съд на пълния размер претендираното адв.възнаграждение по аргументи от разпоредбата на чл.36, ал.2 Закона за адвокатурата и позоваване на постановено от ВКС Определение № 28/ 21.01.2022г. по ч.т.д.№ 2347/ 2021г. и Определение № 138/ 15.03.2021г по ч.гр.д.№ 2085/ 2020г., както и за определяне на размера по чл.7, ал.2 във вр. с чл.7, ал.7 от НМРАВ.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в законния срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Видно от депозираното заявление по чл.410 ГПК от жалбоподателките е поискано издаване 1 на ЗИ поотделно за всяка от тях за претендирани суми за обезщетение, дължимо от длъжника „УИЗ ЕЪР Унгария Црт.-клон България“ на основание чл.7, пар.1, б.“а“ от Регламент /ЕО/ №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004г за пристигане в крайна дестинация с над 3 часа закъснение, поради пренасочване на полет към резервно летище от по 488,96 лева за всяка от заявителките, както и за направени разноски за производството за всяка от тях в размер на 25 лева – ДТ, както и за претендирано на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА адв.възнаграждение в размер от по 480 лв за всяка. С издадената заповед за изпълнение в необжалваната й част заповедният съд е присъдил на всяка от заявителките от по 12,50 лв – разноски по делото за държавна такса, както и от по240 лв с ДДС – за адв.възнаграждение за всеки кредитор. Размерът на присъдените разноски по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв по представен ДПЗС в размери на по 240 лв / с вкл. ДДС/, вр. с чл.6, ал.1, т.5 НМРАВ по аналогия / пар.1 ДР/ , предвид характера на производството. В обжалваната част на ЗИ заявлението в частта , с която е претендирана държавна такса от още 25 лева – в тежест на длъжника е посочено, че може да се постави единствено дължимият й размер, който съгласно чл.12, т.1 ТДТССГПК възлиза на присъдената сума, като е посочено, че е подадено едно общо заявление.

Въззивният съд намира, че доводът на жалбоподателките относно определяне на размера на държавната такса при условията на чл.12, т.1 основан на разпоредбата ТДТССГПК е основателен, доколкото независимо от това, че същите като заявителки са предявили вземанията си с едно общо заявление по чл.410 ГПК, то всяка от тях е с отделен материален интерес от претендираното обезщетение, направила е поотделно разноски във връзка с този претендиран материален интерес, като определянето на дължимата държавна такса за заповедното производство действително е по правилата на чл.12, т.1 ГПК, а именно на от по 2% върху материалния интерес, но не помалко от 25 лева. Следователно с оглед уваженото заявление за издаване на заповед за изпълнение на всяка от заявителките, следва да се признае дължимост и на направените от тях разноски за заповедното производство в пълен размер от по 25 лева за всяка тях.

По отношение на претендираното на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв адвокатско възнаграждение действително НМРАВ определя базата на минимума при определяне на размера на адв.възнаграждение. От тази база относно минимума на адв.възнаграждение съдът не е обвързан, вкл. и с оглед указанието, дадено с решение на СЕС по дело С - 438/ 22г. при преценката относно овъзмездяването на процесуалния представител на ищеца за определяне от съда на възнаграждение по чл.38 ЗА. В случая фактическата и правна сложност не се свързва с размера на претенциите като материален 2 интерес, а с необходимата степен от процесуални усилия при обосноваване на заявените в заповедното производство претенции, независимо от тяхната аналогичност. С оглед на това следва и в тази част частната жалба да се уважи, като на проц.представител на заявителките следва да се присъди пълният размер на претендираното адв.възнаграждение, съответно от по още 240 лева – адвокатско възнаграждение за всеки кредитор.

По така изложеното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение на парично задължение № 7665/11.09.2024г. по ч.гр.д.№ 12292/24г. в частта на разноските, с която е отказано издаване на ЗИ на заявителите със заявлението по чл.410 ГПК на Й. В. П., ЕГН:********** и В. Г. И., ЕГН: ********** против „УИЗ ЕЪР Унгария Црт.клон“, дружество регистрирано в Унгария, вписано с №01-10-140174, действащо чрез „УИЗ ЕЪР Унгария Црт.-клон България“ КЧТ, ЕИК 200830927 за разноски от по още 12,50 лева – държавна такса за всеки кредитор, както и от по още 240 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за всеки кредитор.

ВРЪЩА делото на заповедния съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заявлението на Й. В. П., ЕГН:********** и В. Г. И., ЕГН:

********** против „УИЗ ЕЪР Унгария Црт.-клон“, дружество регистрирано в Унгария, вписано с №01-10-140174, действащо чрез „УИЗ ЕЪР Унгария Црт.клон България“ КЧТ, ЕИК 200830927 за разноски от по още 12,50 лева – държавна такса за всеки кредитор, както и от по още 240 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за всеки кредитор.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3