Решение № 3879 от 08.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3879 гр. С., 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241100514587 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на „С.А. ИМПИАНТИ“ООД срещу Решение 7355 от 22.04.2024г., постановено по гр. д. № 64023/2022г. по описа на Софийски районен съд, 126 с-в, в частите за уважаване на предявените от А. Е. Е. и С. И. Е. (в качеството им на наследници по закон на И.И.Е.) срещу жалбоподателя искове по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 215, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.

Изложени са оплаквания за неправилна и превратна преценка на доказателствата по делото. Поддържат се изложените в отговора на исковата молба възражения и в писмените бележки.

СРС немотивирано не бил изследвал липсата на подписи върху ведомостите за заплати от починалия работник във връзка с липсата на подписи върху допълнителни споразумения към трудовия договор след 2018г. Сочи, че липсвало съгласие по допълнителните условия по неподписаните споразумения и те били нищожни. Не била обсъдена допълнителната СЧЕ, която установявала плащане на суми по-големи от дължимите. Неправилно не била кредитирана разписка за получени от наследодателя на ищците суми.

Иска отмяна на решението и отхвърляне изцяло на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва.

1

При проверка по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за частично основателна по следните фактически и правни съображения:

Предявени са субективно и обективно съединени претенции от наследниците (ищците) на И.Е. срещу бивш негов работодател (ответника) за заплащане на трудови възнаграждения, мораторни лихви върху тях, обезщетения при командировка за дневни пари, обезщетение за неползван платен отпуск.

Между страните няма спор и се установява от представени трудови договори и заповеди за прекратяване на ТПО, че за периода 12.04.2017г. – 13.04.2020г. и 30.04.2020г-06.07.2020г. между страните е съществувало ТПО.

Няма спор и се установява от заповедите за командировки и свидетелските показания на свидетелите, че в периода 12.10.2019г.-20.12.2019г., както и в периода 07.01.2020-15.02.2020г. и 01.03.2020г.-12.03.2020г. наследодателя на ищците е командирован за изпълнение на задълженията му в Република Италия.

Неоснователни са оплакванията в жалбата за нищожност на приложените към отговора на исковата молба „допълнителни споразумения“ от 31.12.2018г. и 31.12.2019г.

Не се касае за допълнителни споразумения за изменение на ТПО по смисъла на чл. 119 КТ.

Това са всъщност едностранни актове на работодателя за увеличаване на трудовото възнаграждение с правна квалификация по чл. 118, ал. 3 КТ. Това изрично се признава в отговора на исковата молба, където е заявено именно, че работодателя едностранно е увеличил размера на ТВ. В тях е посочено и правното им основание , а именно чл. 118, ал. 3 КТ. Разпоредбата на чл. 118, ал. 3 КТ допуска възможност за едностранно увеличение на трудовото възнаграждение от страна на работодателя без да е предвидена форма за действителност на този едностранен акт, което е изключение от общото изискване на чл. 62, ал. 1 КТ и чл. 119, ал. 1 КТ за писмена форма при сключване и изменение на трудови договори. Увеличението на трудовото възнаграждение е едностранно волеизявление на работодателя като страна по трудовото правоотношение, то следва да е ясно и недвусмислено, приложение при тълкуването му намират разпоредбите на чл. 44 вр. чл. 20 ЗЗД, доколкото в КТ не са налице специални разпоредби. Доказателство за на волеизявлението по чл. 118, ал. З КТ, предвид едностранния му характер и като изключение от правилото на чл. 118, ал.

1 КТ представляват и едностранно съставени документи като заповеди, вписвания в трудовата книжка (чл. 349, ал. 1, т. 6 КТ), ведомости (чл. 128 т. 1 КТ) или други издадени от работодателя удостоверителни документи (чл. 128а КТ) за трудовото възнаграждение, вкл. за задълженията по чл. 129 КТ. След достигане до другата страна 2 в трудовото правоотношение или с удостоверяването му от работодателя, изявлението за увеличение на трудовото възнаграждение е неоттегляемо. Работодателят може да увеличи едностранно трудовото възнаграждение на работника или служителя, но не и едностранно да го намали, предвид правилото на чл. 118, ал. 1 КТ.( Решение № 247 от 25.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3200/2018 г., III г. о., ГК) Едностранното изявление на работодателя по този текст от закона не се нуждае от определена форма за валидност, нито от неговото приемане от работника (чрез подписване на споразумение). Веднъж достигнало до работника, то не може да се оттегли от работодателя. В случая се сочи в ОИМ от ответника, че е предоставил на работника (наследодателя на ищците) тези „допълнителни споразумения), но последния не ги подписал. От исковата молба и уточнителните молби става ясно, че тези споразумения действително са достигнали до наследодателя им. Следователно не може да се говори за никаква недействителност.

Поради изложеното при произнасяне на въззивния съд по въпроса за размера на трудовото възнаграждение на наследодателя на ищците до 06.07.2020г. настоящият състав ще кредитира основното заключение на СЧЕ, а не допълнителното (последното не е взело предвид увеличението на ТВ от 31.12.2018 и 31.12.2019г. относими към исковия период). За процесните периоди (м.11.2019-м.04.2020г. и м.05.2020-м.06.2020) дължимото нетно ТВ изчислено от съда по Приложение 1 и приложение 3 от основната СЧЕ е в общ размер 6043,87 лева.

Според представените 4 броя заповеди за командировка наследодателя на ищците е бил командирован в Италия за периодите: 12.10.2019г.-20.12.2019г. (70 дни);

07.01.2020г-15.02.2020г. (40 дни); 01.03.2020-12.03.2020г. (12 дни) и 11.05.2020г.03.07.2020г. (54 дни).

Съгласно действащата в тези периоди редакция на Приложение 2 към Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина наследодателя на ищците е имал право на командировъчни дневни пари по 35 евро на ден.

При липса на друга договорка между страните, която да дерогира правилото по Наредбата, то приложима е нормата на чл. 22 от Наредбата и пълния размер от 35 евро е дължим за първите 30 последователни календарни дни от всяка командировка. В случая за периода 12.10.2019- до 20.12.2019г. дължими по 35 евро на ден са за периода от 12.10.2019г. до 10.11.2019г. вкл. на стойност 1050 евро. За остатъка до края на тази командирова се дължат по 26,25 евро или още 1050 евро или общо за всичките 70 дни сумата е 2100 евро. За периода 07.01.2020-15.02.2020г. се дължат за първите 30 дни 1050 евро и още 262,50 евро или 1312,50 евро. За периода 01.03.2020г. – 12.03.2020г. се дължат 420 евро. За периода 11.05.2020г-03.07.2020г. се дължат 1050 евро за първите 30 дни и още 630 евро за остатъка или 1680 евро. Общо сумата за дневни за всичките командировки е 5512,50 евро, като обаче за първите три командировки ищците 3 претендират по 578,50 евро, а за последната по делото се претендира обща сума от 567 евро (по 283,50 евро за всяка ищца). Тези размери са заявени с молба от 19.10.2023г. депозирана в ОСЗ на СРС.

Следва да се отбележи, че не се касае за частични претенции. Искът може да се заяви като частичен само с исковата молба (ТР 3/2016г. ОСГТК на ВКС), а когато тя е нередовна в частта за размера само с първото нейно уточняване. В случая в исковата молба не е имало посочени размери на суми. Претенциите са уточнени с молба 20.01.2023г. (преди връчване препис от исковата молба на ответника), в която за пръв път се посочват размерите на претенциите и няма посочване те да са частични. Тези размери не са променяни. С молбата от 19.10.2023г. е направено не уточняване на исковете, а изменение в периода на иска по чл. 215 КТ без обаче да се променят общите размери на заявените от всяка ищца суми. Именно поради това е несъстоятелно посочването в т. I- 2 от тази молба, че се предявяват част от дължимите дневни командировъчни пари. Такова посочване няма и в петитума. Исковете са изменени по период, като е добавен м. 10.2019г.

Следва да се посочи, че са без значение за делото всякакви доводи и твърдения и възражения на страните и събирани доказателства (бордни карти и електронна кореспондеция, св. показания) отнасящи се до разходи за квартира и пътуване до и от Италия (с кола или самолет). Претенциите по делото са само за дневни пари. Няма претенции за квартирни пари и за пътни пари, а те са отделни самостоятелни пера от командировъчните пари.

Недоказано е осигуряване на пълен пансион в натура по смисъла на чл. 20 от Наредбата във връзка с чл. 18, ал. 3 от нея, тъй като са недоказани възраженията в отговора за осигурено изхранване. Свидетелите не установяват цялостно изхранване поето от работодателя в натура. Св. З. сочи, че А. (управителя на дружествотоответник) му казал по телефона, че поне два пъти седмично „му“ ( на И.) купува храна. Тоест свидетеля не е виждал такива действия, а изнася данни предоставени му от управителя и показанията му не следва да се кредитират. Даже да се приеме, че е носена храна, то честотата на това продоволствено осигуряване от два пъти седмично в никакъв случай не може да се приравни на пълно изхранване (обяд и вечеря по смисъла на наредбата). При това положение е бил дължим пълния размер на дневни пари при съобразяване нормата на чл. 22 от Наредбата.

Недопустими са въведените за пръв път с молба на ответника-работодател до СРС с вх. 312200/03.11.2023г. (под формата на уточняване на обстоятелства за които иска свидетели) възражения (поддържани с въззивната жалба чрез препращане) за неизпълнение на трудови функции (неполагане на труд, вкл. поради забрана от властите в Италия поради пандемията от Ковид), за завръщания в България през периодите на заповедите за командировка, за разходи за здравословното съС.ие на 4 работника, за освобождаване от работа и неполагане на труд докато е бил в България.

Такива възражения не са наведени с отговора на исковата молба и е недопустимо въвеждането им впоследствие, още по-малко под формата на уточняване на доказателствено искане. Касае се за обстоятелства които няма как да не са били известни на работодателя и преклузията за тяхното релевиране в делото настъпва с изтичане срока за отговор на исковата молба съгласно разясненията в мотивите към т. 4 от ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Неправилно в тази насока са допускани и свидетели от СРС и СГС няма да цени свидетелските показания в съответните им части.

Недопустимо са слушани и свидетели за установяване на плащания в брой „на ръка“ (3800 евро) на трудово възнаграждение и командировъчни. Това са парични задължения произтичащи от трудово правоотношение и съгласно трайната съдебна практика могат да се доказват само с писмени доказателства или експертизи. СГС няма да съобразява изслушаните в тази насока свидетелски показания.

Правилно СРС не е кредитирал представената разписка за получена от И.Е. сума от 3000,00 евро като аванс. В тази разписка няма дата на документа, няма посочване на периода за който се отнася аванса (не е ясна годината), не е посочено и кой е дал сумата. При това положение не може да се приеме, за доказано, че чрез нея е заплатено трудово възнаграждение или командировъчни пари от ответника и за процесните периоди. Не може да се кредитира допълнителната СЧЕ, в която се посочва период 14.02.2020-15.07.2020г. В тази точка заключението представлява правен извод за доказателствената стойност на документи, което не е от компетенциите на вещо лице, а в ОСЗ е заявило, че се е ръководило от поставения въпрос по т. 2 от заключението. Тоест в.л. е преписало въпроса поставен в молбата от ответника, а не дава собствени изводи при прилагане на експертни знания.