Решение № 1 от 05.01.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Бургас, 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско дело № 20212100501859 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба подадена от Община Бургас, ЕИК 000056814, адрес: ул.

„Александровска" № 26, представлявана от кмета Димитър Николов Николов, в качеството на трето лице помагач по гр. дело № 1691/2021 г, по описа на Районен съд – Бургас, против Решение №799/28.07.2021 г., постановено по гр. дело №1691/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е осъдено „Застрахователна компания Лев Инс" АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „Симеоновско шосе" №67А, да заплати на И.Х.С., ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр. Бургас, бул. „Ст. Стамболов" 26, чрез ад в. Мая Великова - БАК, сумата от 1 726,19 лв. - застрахователно обезщетение, дължимо по силата на застрахователен договор - „застраховка Каско на МПС", сключен във формата на застрахователна полица № 93002010076934/ 25.09.2020 г., покриващо претърпените от ищеца имуществени вреди - последица от настъпилото на 22.10.2020г., около 19:24 часа в гр. Бургас, на ул. „Иван Шишман" №39 застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба - 10.03.2021 г. до окончателното плащане на сумата. Със същото решение „Застрахователна компания Лев Инс" АД е осъдено да заплати сумата от 411, 36 лв. разноски по делото.

1

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, в обжалваната част. Оспорват се фактическите изводи за механизма на процесното произшествие, като се твърди противоречие между експертното заключение, депозирано пред първата инстанция и показанията на св. К.. Последният не бил пряк очевидец на удара и задирането на долната част на автомобила. Твърди, се че на пътното платно не е имало камък от съприкосновението, с който да настъпят процесните щети. Твърди, се, че водачът е преминал завой от около 30 градуса след навлизането си в правия участък до мястото на подземния гараж, имал е възможност да забележи препятствието и не се е съобразил със състоянието на пътното платно, поради което в случая била налице причинноследствена връзка между поведението на водача на автомобила и настъпилата вреда, тъй като неправилните действия на водача са били обуславящи за настъпване на претендиралите увреждания.

Твърди се, че първоинстанционния съд не е обсъдил и не е кредитирал показанията на св.

Г., според които по процесното МПС имало стари увреждания , при ремонта на които не са спазени нормативно установените технически изисквания.

Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен предявения от С. иск.

В срока е постъпил отговор подаден от „Застрахователна компания Лев Инс" АД – ответник по първоначално предявения иск, който споделя доводите във въззивната жалба на Община Бургас.

Отговор е подаден и от И.Х.С. – ищец по първоначално предявения иск, който оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че е уведомил своевременно застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и е изпълни всички изисквания на договора и общите условия към него.

Изложени са съображения, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано. Заключението дадено пред БРС по САТЕ било обосновано, пълно, задълбочено и изчерпателно. Експертизата била изготвена от утвърден специалист в съответната област, който се е запознал с целия събран доказателствен материал и на база на него е дал отговори на поставените задачи, като заключението кореспондирало на останалия доказателствен материал по делото и изяснявало изцяло механизма на процесното ПТП.

Подчертава, че и според показанията на св. К. причина за процесното ПТП е камък, а не дупка, който извод не бил в противоречие със заключението на вещото лице. По отношение на размерите на камъка било нормално да има разминаване между големината описана от свидетеля и вещото лице, в следствие на субективните възприятия на К. в мерни единици. Не било налице съпричиняване, тъй като С. при управлението на автомобила бил спазил нормата на чл. 20 ЗДвП, тъй като управлявал автомобила със скорост не повече от 5-10 км/ч. Към този момент било тъмно, на мястото е нямало улично осветление, освен това имало крайпътни дървета, а дори и да бил осветен камъка с фаровете на автомобила, било много трудно да се прецени неговата височина.

В срок е постъпила и въззивна жалба от „Застрахователна компания Лев Инс" АД против Решение №799/28.07.2021 г., постановено по гр. дело 2

№1691/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас. В жалбата се твърди, че с исковата молба не се претендира репариране на увреждането на ляв праг, а само уврежданията под автомобила – 3 броя радиатори – воден радиатор, радиатор на климатик, радиатор воден компресор. Поради това обжалваното решение било недопустимо в частта над 972, 19 лева до 1 726,19 лева.

Заключението на вещото сочело разходи за бояджийски работи и труд, които също не били заявени в исковата молба и за тях съдът не следвало да се произнася. В останалата част решението било неправилно, защото не бил изяснен механизмът на настъпване на застрахователното събитие. Излагат се доводи, че е невъзможно от попаднал камък под предната част на МПС да се увреди ляв праг на МПС. Затова следвало камъка да е преминал през целия под на МПС където да нанесе големи увреждания, за каквито нямало данни.

Оспорва се заключението по дадената пред първоинстанционния съд САТЕ, като се заявява, че бил нелогичен отговора на най-важния въпрос как от това събитие е настъпило едновременно увреждане не само на воден радиатор, радиатор климатик, радиатор воден компресор, но и на преден ляв праг.

Вещото лице само въвеждало факти, които не са заявени от ищеца първоначално в исковата молба. Твърди, се че от заключението се установявало, че са налице два удара – един в камък и един в бордюра на улицата, а ищецът сам бил заявил, че се касае за един удар. Заключението почивало на предположения, а не на факти. Според въззивника удар между левия праг на процесното МПС и бордюра на улицата бил обективно невъзможен. Твърди се, че на мястото на процесното ПТП дупка с размерите описани от св. К. липсва. Липсвал и камък с описаните от същия свидетел размери. Заявява, се че по делото е установена подмяна само на един радиатор, с който ремонт МПС-то е възстановено. В условията на евентуалност се твърди недължимост на застрахователното обезщетение поради проявена груба небрежност и неизпълнение на задължения по договора, тъй като водачът е видял камъка, но не е спрял и се е ударил в него, и че не бил предоставил частите за оглед след произшествието. Моли за обезсилване на решението в частта в която твърди недопустимост и отмяна в останалата част.

Въззивните жалби са допустими, подадени в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Първоинстанционното производството е образувано по искова молба от И.Х.С. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, за заплащане на сумата от 2522 лева – застрахователно обезщетение, дължимо по силата на застрахователен договор - „застраховка Каско на МПС“, сключен във формата на застрахователна полица № 93002010076934/25.09.2020 г., покриващо претърпените от ищеца имуществени вреди - последица от настъпилото на 22.10.2020г., около 19:24 часа в гр. Бургас, на ул. „Иван Шишман“ застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главницата, 3 считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

Правната квалификация на предявените искове е чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се сочи, че ищецът е собственик на лек автомобил “Ауди А8“ с per. № А 0690 НК, за който има сключена на 25.09.2020г. застраховка „Каско“ № 93002010076934, с „Клима Груп-2“ ООД и ответника, със срок на договора от 25.09.2020г. до 25.09.2021г., за застрахователна стойност в размер на 40 000 лева. След смяна на собствеността върху автомобила от „Клима Груп-2“ ООД на И.Х.С., е подписан анекс на 07.10.2020г., между новия собственик и „Лев Инс“ АД. Ищецът твърди, че на 22.10.2020 г. около 19,24 часа при движение на автомобила по ул. „Иван Шишман“ в гр.Бургас е попаднал камък под автомобила, като от ударите на камъка при маневра за влизане в подземен паркинг /гараж/. Следствие на застрахователното събитие били увредени радиаторите на автомобила и е последвал теч на антифриз. Застрахователят бил уведомен и била заведена щета, а с писмо с изх.№ 186/03.12.2020г. отказал да изплати обезщетение по щетата. Ищецът поддържа, че е посетил „Ваг сервиз 2012“, където автомобила е отремонтиран /без облицовка праг/, като за възстановяването му заплатил сумата от 2522 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Твърди се, че исковата молба е лаконична като липсва конкретика за: мястото при които е настъпило събитието, колко са радиаторите в МПС, къде точно са били са ударени, отстранени ли са дефектите по МПС, т.е. сменени ли са радиаторите и данни за годината на производство на МПС, както и данни (от ремонтната карта) за частите които се твърди, че са сменени. Искът се оспорва като неоснователен. Не се спори, че е сключен застрахователен договор, че е налице Анекс № 1 поради промяна на собствеността на МПС, че пред ЗК е образувана застрахователна преписка (щета) и че по посочената щета застрахователят е отказал плащане. Оспорва се, посочения от ищеца механизъм на събитието. Твърди се, че при така описания механизъм не биха могли да настъпят увреждания на МПС при, който да се увредят на „радиаторите на МПС“, освен ако това не е била целта на водача. Сочи се, че ищецът не е предоставил точна и вярна информация за обстоятелствата, при които е настъпило процесното събитие в т.ч. дата, място, действия на водача и пр., което е основание по т .28.1 от ОУ за отказ от плащане на обезщетение.

Твърди се, че при преглед на МПС по повод образуваната щета по радиаторите на МПС са установени - предишни увреждания на радиаторите, по които са правени ремонти, опит те да бъдат залепени, което в е разрез е техническите норми на експлоатация на производителя. Поддържа се, че при прегледа на МПС са установени и стари повреди на кората под радиаторите същата е била счупена, а в последствие лепена, дехидратора на климатичния радиатор бил захвнат със свински опашки, което води до извода, че МПС не е било поддържано в изправно състояние. Твърди се, че се касае за старо увреждане с неясен механизъм, а не соченото събитие е причинило увредите.

Прави се позоваване на чл. 408, ал.1, т. 3 КЗ и т. 28.1 от ОУ съгласно които застрахователят не дължи плащане при представяне на неверни данни свързани с доказването на застрахователното събитие и/или оценка на 4 щетите. Прави се позоваване и на т. 28.14.1 от ОУ, съгласно която не се покриват претенции за обезщетяване на детайли възли и агрегати, които не са предоставени на застрахователя за оглед, на т. 27.6 от ОУ, съгласно която не се обезщетяват щети при неспазване на установените технически и технологични норми за експлоатация и ремонта на МПС, както и несъобразяване с правилата за противопожарна охрана. Сочи се, че ищецът не е заплатил всички вноски по полицата. Прави се възражение за съпричинчване, че с действията си водачът сам е МПС и камъкът не би ударил радиаторите, ако предпазните кори са били в цялост. Твърди се, че претенцията е прекомерна, извършените разходи за ремонт не са съгласувани и ремонта не е извършен в официален сервиз на Ауди и цените на услугата са завишени.