Решение № 29 от 23.03.2023, Районен съд - Ген. Тошево
- Съд
- Районен съд - Ген. Тошево
- Дело
- Гражданско дело 369/2022
- Вид
- Решение № 29
- Подписан
- 23.03.2023
- В сила
- 23.03.2023
- Състав
- Росен Минков Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 188 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 342 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 29 гр. Г.Т., 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росен М. Стоянов при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Гражданско дело № 20223220100369 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано е по искова молба с вх.
№2988/16.11.2022г. от „Й.Б.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н М., ж.к. „М.“ 4, Б.П. С., сграда 6, чрез адв. З. Й. Ц. от САК, съдебен адрес: гр. С., ж.к. „Г.М.“, ул. „А.Ж.“ № 6, ет. 5, срещу И. С. С. с ЕГН – **********, от с. С., общ. Г.Т., обл. Д., ул. „28-ма“ № 5, с посочено правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и цена на иска: 950.35 лв.
Претендира се да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца заплащане на сумата в размер на 950.35 лв. (деветстотин и петдесет лева и тридесет и пет стотинки), представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № 7302051014/20.03.2020г., фактура № 7303358188/20.04.2020г., фактура № 7304674261/20.05.2020г. и фактура № 7307406749/20.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените съдебни разноски по настоящото дело. Релевирани са доказателствени искания.
След справка с книжата по делото се установява, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Същият не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по делото.
Към исковата молба са представени следните писмени доказателства:
Договор за мобилни услуги № 622112507 от 27.08.2019 г. - заверено копие;
Допълнително споразумение № 033153397 от 17.12.2019 г. към договор за 1 мобилни услуги - заверено копие; Договор за мобилни услуги № 622788195 и Договор за лизинг от 21.01.2020 г. - заверено копие; фактура № 7302051014/20.03.2020г. - заверено копие; фактура № 7303358188/20.04.2020г.
- заверено копие; фактура № 7304674261/20.05.2020г. - заверено копие; фактура № 7307406749/20.07.2020г. - заверено копие; покана за доброволно плащане от 21.06.2020 г. до И. С. С. и Удостоверение от куриер с изх. № 9300- 2/20.01.2023г.
Районен съд – Г.Т., като прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 188 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявеният иск е процесуално допустим и основателен.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответника делото да бъде разгледано в негово отсъствие, указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на иска с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на ищеца по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, Районен съд – Г.Т. е прекратил съдебното дирене за произнасяне с неприсъствено съдебно решение.
Според чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства предявените искове са вероятно основателни.
При горните мотиви съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, вр.с чл. 342 от ТЗ, вр. с чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл.79 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на делото, на основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени заплатените и поискани по гр. дело № 369/2022г. по описа на Районен съд – Г.Т. разноски в размер на 385лева /в това число 2 държавна такса за разглеждане на ИМ - 25 (двадесет и пет лева) лева; адвокатско възнаграждение - 360,00 (триста и шестдесет) лева/.
В съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, поради което ответника трябва да бъде осъден да заплати разноските по ч. гр. д. № 215/2022г по описа на Районен съд - Г.Т. в размер на 385лева /в това число държавна такса за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК 25 (двадесет и пет лева) лева; адвокатско възнаграждение за заповедното производство - 360,00 (триста и шестдесет) лева /.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК в отношенията между страните по делото, че И. С. С. с ЕГН – **********, от с. С., общ. Г.Т., обл. Д., ул. „28-ма“ № 5, има следните неплатени парични задължения към „Й.Б.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н М., ж.к. „М.“ 4, Б.П. С., сграда 6, (за които е издадена Заповед за изпълнение №110/01.07.2022г. по частно гр. дело №215/2022г. по описа на Районен съд – Г.Т.): 950.35 лв. (деветстотин и петдесет лева и тридесет и пет стотинки), представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № 7302051014/20.03.2020г., фактура № 7303358188/20.04.2020г., фактура № 7304674261/20.05.2020г. и фактура № 7307406749/20.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.06.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И. С. С. с ЕГН – **********, от с. С., общ. Г.Т., обл. Д., ул.
„28-ма“ № 5, да заплати на „Й.Б.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н М., ж.к. „М.“ 4, Б.П. С., сграда 6, направените разноски по гр. дело №369/2022г. по описа на Районен съд – Г.Т. в размер на 385(триста осемдесет и пет) лева, както и разноските по частно гр. дело №215/2022г. по описа на Районен съд – Г.Т., в размер на 385 (триста осемдесет и пет) лева.
3
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________ 4