Решение № 721 от 05.08.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 721 гр. Стара Загора, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20245530100976 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. с чл.45 и чл.53 от ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата молба, че на ***г. в землището на село Пъдарско, Община Брезово, област Пловдив ответникът С. Я. С., като подбудител, в съучастие с ответника Д.

А. Д., действащ като извършител, запалили имущество със значителна стойност - товарен автомобил Ситроен, товарен автомобил Форд Транзит и тракторна косачка, всички собственост на „Агрозащита“ ООД, село Пъдарско, Община Брезово, област Пловдив, ЕИК 115894468, при което пожарът се разпрострял и върху сгради на значителна стойност - склад на стойност 117 300 лв. и административна сграда на стойност 61 200 лв. и последвали значителни вреди на двете сгради на обща стойност 37998,23лв. За описаното непозволено увреждане, осъществено чрез палеж, било образувано наказателно производство срещу С.

Я. С. и Д. А. Д., което приключило с одобрено от съда споразумение по НОХД № 106/2023г. на Окръжен съд - Пловдив, съгласно протокол № 9 от 25.01.2023г. по същото дело.

Собственикът на увредените сгради - „Агрозащита“ ООД имал сключен договор за застраховка „Имущества“, включваща клауза 001 „Пожар и други опасности“ със ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс груп”, за което била издадена застрахователна полица № ***, валидна в периода ***г. - 31.07.2021г. За извършения палеж, застрахованото лице „Агрозащита“ ООД, чрез управителя Хасан Касем уведомило застрахователя със заявление за възникнало събитие от 02.06.2021г. Във връзка със застраховката и постъпилото заявление, на 04.06.2021г. представители на застрахователя и на собственика, извършили оглед на място и съставили протокол, с който установили състоянието на сградите след пожара. Съгласно изготвените от застрахователя експертно становище от юли 2021г. и доклад по щета № *** от ***., било определено застрахователно обезщетение в размер на 19 1

114,20 лв. и същото било изплатено на увредения собственик на сградите „Агрозащита“ ООД с преводно нареждане от 08.11.2022г. С плащането на застрахователно обезщетение и съобразно чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, ищецът-застраховател встъпил в правата на застрахования срещу причинителите на вредата - ответниците С. Я. С. и Д. А. Д. и възникнало регресно вземане срещу тях при условията на солидарна отговорност, съгласно чл.53 от ЗЗД.

Гореизложените обстоятелства обуславяли правния интерес на ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс груп” от предявяването на регресен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, във връзка с чл.45 и чл.53 от ЗЗД срещу С. Я. С. и Д. А. Д. за заплащане на сумата 19 114,20 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за нанесени от ответниците имуществени вреди на трето лице - „Агрозащита“ ООД.

Искането до съда е да постанови решение, с което да осъди ответниците С. Я. С. и Д.

А. Д., да заплатят солидарно на Застрахователно еднолично акционерно дружество “Булстрад Виена Иншурънс груп”, гр.София сумата от 1 000,00 лв., представляваща частичен иск от сумата 19 114,20 лв., изплатена от ищеца като застрахователно обезщетение за нанесени от ответниците имуществени вреди на трето лице - „Агрозащита“ ООД, заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от С. Я. С.. Ответникът твърди, че претенцията на ищеца се явява изцяло неоснователна. Разпоредбата на чл.410 от КЗ предоставяла възможност на застрахователя да встъпи в правата на застрахования увредено лице срещу причинителя на вредата. За да възникне тази възможност следвало да са налице следните предпоставки - да е настъпило застрахователно събитие по покрит от застрахователя риск; да е налице заплащане на застрахователно обезщетение и от деликвента да не са възстановени причинените от деянието вреди.

В конкретния случай не била налице последната от горепосочените предпоставки. Ответникът С. Я. С., в хода на досъдебно производство № 89/2021 г. по описа на "Криминална полиция" при ОД на МВРПловдив, което ДП приключило със споразумение одобрено с протокол по НОХД № 106/2023 г. по описа на ОС-Пловдив, редовно и на валидно правно основание (чл.381, ал.3 от НПК) бил заплатил причинените с вмененото му деяние вреди. Заплащането на увреденото имущество било прието от увреденото трето лице, като от него не било приспадано платеното от страна на ищеца. Горните обстоятелства установявали единствено, че от страна на третото увредено лице било получено два пъти обезщетение за едни и същи вреди.

Доколкото обаче извършеното от страна на ответника С. Я. С. плащане било сторено на валидно правно основание и то преди предявяването на каквито и да е претенции от страна на ищеца и/или уведомление от негова страна, че е заплатил застрахователно обезщетение, то това плащане следвало да се смята за точно погасяване на задълженията вменени със ЗЗД, КЗ и НПК от страна на двамата ответници към материално легитимирано лице, което да го получи. Иначе казано, дори да се приеме, че суброгацията предвидена в чл.410 от КЗ настъпва по силата на закона с изпълването на фактическия състав-заплащане на застрахователно обезщетение, то до момента в който това обстоятелство не бъде съобщено 2 на деликвента, последният имал правото редовно да се освободи от своите задължения, като плати именно на увреденото лице, което обстоятелство безспорно се установявало и в настоящия случай. След като всички причинени с деликта вреди били обезщетени, то предявените искови претенции се явявали изцяло неоснователни. Неоснователността на главния иск водела до недължимост на кумулативно предявената претенция за заплащане за законна лихва. Искането до съда е да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искови претенции.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор и от Д. А. Д.. Оспорва наличието на предпоставките на чл.410 от КЗ за встъпване в правата на застрахования от страна на ищеца. Видно от разпоредбата на чл.410, ал.5 от КЗ, суброгацията била допустима само и единствено в случаите, в които застрахованият не е обезщетен от страна на причинителя на вредата. В конкретния случай, тази отрицателна предпоставка не била налице. Точно обратното, видно от протокола по НОХД № 106/2023г. по описа на ОСПловдив, между страните по него, е постигнато и одобрено споразумение за приключване на наказателното производство. Абсолютна процесуална предпоставка за това развитие на НОХД, съгласно чл.381, ал.3 от НПК, се явявало репарирането на всички съставомерни вреди от деянието. Отново видно от протокола по НОХД № 106/2023г. по описа на ОСПловдив се установявало, че и двамата ответници са наказани за осъществено престъпно деяние по чл.330, ал.3, вр. с ал.2, т.2, вр. с ал.1 от НК. Разпоредбата на чл.330, ал.3 от НК по своята същност предпоставяла едно резултатно престъпление, като за неговата по-тежка квалификация, предвидена в този престъпен състав, се изисквало настъпването на значителни имуществени вреди. След като законодателят предвидил размера на вредата, като част от фактическия състав на протИ.правното деяние, то влязлата в сила присъда на наказателния съд (или друг приравнен на нея акт) спрямо нея (размера на вредата, нейният паричен еквивалент) се явявала задължителна за гражданския съд, съгласно чл.300 от ГПК.

Тъй като всички причинени от деянието вреди, спрямо размера на които гражданският съд не можел да формира друг правен извод, различен от този по влезлия в законна сила съдебен акт на наказателния такъв, били редовно заплатени от страна на единия от ответниците, то предявената искова претенция се явявала изцяло неоснователна, а правата на ищеца следвало да се развият на плоскостта на неоснователното обогатяване и то спрямо трето за делото лице.

Неоснователността на главния иск водела и до неоснователност на кумулативно предявената претенция за заплащане за законна лихва.

Искането до съда е да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искови претенции.

В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. Кр. К., ответника С. се представлява от адв. П. Х., ответника Д. се представлява от адв. С., третото лице помагач„Агрозащита“ ООД се представлява от адв. П..

От фактическа страна:

Приложен по делото е Протокол №9/25.01.2023г. по НОХД №106/2023г. по описа на ОС Пловдив, видно от който по силата на постигнато споразумение на ответника С. Я. С. за извършено на ***г. престъпление по чл.330 ал.3 пр.1 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 вр.

3 ал.1 от НК му е наложено наказание две години „Лишаване от свобода“, за извършено престъпление по чл.214а вр. чл.214 ал.1вр с чл.17 ал.1 и ал.2 НК му е наложено наказание единадесет месеца „Лишаване от свобода“, за извършено престъпление по чл.339 ал.1 НК му е наложено наказание една година „Лишаване от свобода“ като на осн. чл.23 ал.1 НК му е наложено едно общо наказание в размер на две години „Лишаване от свобода“, изтърпяването на което на осн. чл.66 НК е отложено като е определен изпитателен срок в рамките на три години. На ответника Д. А. Д. по силата на така постигнатото споразумение за извършено на ***г. престъпление по чл.356а вр. с чл.330 ал.1 вр. с чл.17 ал.1 и ал.2 НК му е наложено наказание две години „Лишаване от свобода“, за извършено престъпление по чл.330 ал.3 пр.1 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК му е наложено наказание две години „Лишаване от свобода“, като на осн. чл.23 ал.1 НК му е наложено едно общо наказание в размер на две години „Лишаване от свобода“, изтърпяването на което на осн. чл.66 НК е отложено, като е определен изпитателен срок в рамките на три години. Що се касае до диспозитива на престъплението по чл. 330 ал.3 пр.1 вр. с ал.2 т.2 вр. ал.1 от НК е посочено, че е имало опасност и пожара се е разпрострял и върху сгради на значителна стойност собственост на „Агрозащита“ ООД: склад на стойност 117 300лв и административна сграда на стойност 61200лв и са последвали значителни вреди на обща стойност 92 007,23лв от които: 54 009лв –опожарени МПС и косачка и 37 998,23лв-на двете сгради.

Приложена по делото е Комбинирана застрахователна полица Имущества №*** от ***г. до 31.07.2021г. със застрахован „Агрозащита“ ООД.

Приложено по делото е Заявление за възникнало събитие до ищеца от „Агрозащита“ ООД от 02.06.2021г. относно това, че на ***г. е установен злоумишлен палеж на складово помещение.

Приложен по делото е Протокол от 04.06.2021г. относно извършен обстоен оглед от представители на ищцовото дружество и такива на „Агрозащита“ ООД в с. Пъдарско и Експертно становище, с което била определена възстановителна сума в размер на 19 114,20лв без ДДС, която покривала необходимите средства за привеждане в първоначален вид на засегнатата сграда.

Приложен по делото е Доклад по щета №*** от ***. и Преводно нареждане за кредитен превод от ищцовото дружество в полза на „Агрозащита“ ООД, с дата 08.11.2022г. за сумата от 19114,20лв.

Приложено по делото е НОХД №106/2023г. по описа на ОС Пловдив, като с писмо съда е уведомен, че досъдебното производство №89/2021г. по описа на отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР Пловдив е върнато на ОП Пловдив след приключване на делото във връзка с водено производство срещу друг подсъдим

Приложено по делото е Постановление за назначаване на съдебно стоково-оценъчна експертиза по ДП №89/2021г. по описа на отдел “КП“ ОДМВР Пловдив и заключение, от което е видно, че пазарна стойност на нанесената щета на склад с идентификатор *** към ***г. е 35 456,66лв, пазарната стойност на административна сграда с идентификатор*** към 4 дата ***г. е 2541,57лв.

Приложено по делото е извлечение от сметка в „Кей Би Си Банк България“ ЕАД към дата 30.11.2022г. за „Агрозащита“ ООД, период на извлечението 30.11.2022г.-30.11.2022г., за извършен превод в размер на 92 007,23лв, като детайли на плащането се сочи С. Я. С. за възст. щети по ДП 89/2021г. ПР. 3986/2021г. Пловдив.