Решение № 84 от 12.08.2026, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Царево, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Нели Г. С.а като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Гражданско дело № 20252180100477 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Т. Б. А. Б.“ *** срещу Д. Д. Г. по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване съществуването на вземания, предмет на Заповед №***/*****. за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. №***/***. по описа на ***, както следва: за сумата 2714,13лв. - главница по Договор за потребителски кредит №****от ******.; за сумата 635,06лв. - договорна лихва за периода ***. - ***.; за сумата 39,08 лв. - обезщетение за забава за периода ***. - ***.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №***от ***., по силата на който на ответницата е предоставена сума в размер на 2730,00лв.

Общият размер на задължението по договора възлизал на 6104,04лв., разсрочено на 60 месечни вноски, при ГЛП 37,75%. Посочва се, че ответницата преустановила плащанията по договора, считано от ***. за повече от три месечни вноски - ***., ***. и ***. Поради това и на основание клаузите на чл. 16 от договора, банката обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от ***., като уведомлението за това било изпратено на посочения в договора адрес за кореспонденция и съгласно представената обратна разписка е получено от майката на ответницата. Към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК общият размер на дълга възлизал на 3388,27лв., от които 2714,13лв. главница, 635,06лв. договорна лихва, както и 39,08лв. обезщетение за забава, начислено на основание чл. 9, ал. 4 от ДПК.

Във връзка с дадените от заповедния съд указания за предявяване на иск и при изложените факти се моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца по Договор за потребителски кредит №****от ****. сумата от 3388.27лв., от които: 2714.13лв. - главница, 635.06лв. - договорна лихва за периода от ***. до ***., 39.08лв. - обезщетение за забава за периода от ***. до ***., ведно със законната лихва върху 1 главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №***/***. за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №***/***. по описа на ***. Ищецът претендира разноските в заповедното и исковото производство. Ангажира писмени доказателства и моли за присъединяване на ч.гр.д. №**/***. по описа на ***.

С отговора на исковата молба, а впоследствие и с нарочно уточнение, ответницата е предявила искане за установяване недействителността на процесния договор, квалифицирано от съда като инцидентен установителен иск по чл. 212 ГПК. Ответницата поддържа, че процесният договор е нищожен поради нарушение на императивните изисквания на ЗПК. На първо място, се сочи нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като договорът не съдържал изискуемото съдържание относно погасителния план, не ставало ясно как отделните вноски се разпределят между главница, лихва, застраховка и други плащания, поради което за потребителя не било разбираемо какво точно погасява с всяка вноска, както и какво е погасил до момента. Соченото водело до недействителност по арг. на чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, т. 11 и т. 12 ЗПК. На следващо място, се поддържа, че в договора не е конкретизирано кои компоненти са включени в годишния процент на разходите, каква е неговата структура и как се формира, поради което, според ответницата, ГПР е посочен бланкетно и в нарушение на изискванията на ЗПК – чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК.

Твърди се, че в общия размер на кредита са включени допълнителни услуги, застрахователни премии или други разходи, които представляват скрито оскъпяване и водят до заобикаляне на ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда се, че допълнителните услуги представляват разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Сочи, че сключената застраховка противоречи на чл. 115, т. 1 от КЗ и чл. 116, ал. 1 от КЗ, а уговорката е нищожна. Посочва се, че ответницата не е била надлежно информирана за застрахователни продукти, нито е могла реално да избере или откаже такива. Излага и доводи, че не й е била предоставена достатъчна информация за евентуална застраховка, за нейните условия, стойност и права по нея, както и че не е ясно как точно се формира общата сума, дължима по договора. Навежда, че сключването на застраховката е задължително условие за предоставяне на кредита, поради което следва да бъде включена в ГПР по договора, като неспазването на това изискване води до извод, че договорът е недействителен по чл. 22 ЗПК, поради което и потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи. Твърди, че договорът не отговаря и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като не ставало ясно какъв е точно размерът на договореното възнаграждение по ДПК. Навежда, че предоставянето на два кредита в един и същи ден поражда съмнения в добросъвестността и правилността на процеса по одобрение на кредитодателя. Излагат се съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. От съда се иска да бъде прието за установено в отношенията между страните, че договорът е нищожен, респективно недействителен. С отговора са направени доказателствени искания, включително за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с въпроси относно формирането на ГПР, евентуалното включване на застрахователни премии и други разходи, размера на извършените плащания, възможността за отказ от допълнителни услуги, както и за задължаване на ищеца да представи документи по кандидатстването, идентификацията и евентуално сключените допълнителни услуги, разпит на служител на банката и представяне на застраховката или друга допълнителна услуга, ако такава е налице. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Т. Б. А. Б.“ ***по инцидентния установителен иск, с който същият се оспорва. Сочи се, че договорът е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР чрез мобилното приложение на банката, като процесът е изцяло иницииран от потребителя и в него последният може сам да избере дали да сключи допълнителна застраховка или да продължи без такава. Поддържа се, че още на първоначалния екран за кандидатстване изрично е посочено, че сключването на застраховка 2 не е условие за получаването на кредита при договорените финансови параметри. Твърди, че процесният договор е електронен документ, визуализиран в приложението и впоследствие изпратен на електронната поща на потребителя, като е възможно увеличаване и намаляване на шрифта, а договорът е съставен с размер на шрифта 12. Оспорват се твърденията за липса на изискуеми реквизити, като се поддържа, че договорът е сключен без общи условия и съдържа всички задължителни елементи по чл. 11, ал. 1 ЗПК. Твърди се, че в чл. 7 е посочен общият размер на кредита и условията за усвояването му, в случая общия размер на кредита е формиран от предоставената на потребителя сума за ползване – 2 467,20лв., респ. 1395,83 евро. Поддържа се, че в чл. 9 от договора е посочен размерът на лихвата и начинът на нейното прилагане – лихвата се начислява върху общия размер на кредита, посочен в чл. 7, а в чл. 9.3. е посочено и как се изчислява на ден – 1/360та част от лихвения процент по чл. 9.1.

Сочи се, че в чл. 10 от договора освен стойността на ГПР /43,87%/ е посочена и общата сума, дължима от потребителя – 6104,04лв. /3120,95евро/. Твърди се и че в чл. 11 е посочен погасителният план с размера на главницата, размера на лихвата, броя, падежите и размера на месечните вноски, както и разпределението им между главница и лихва. Ответникът изрично поддържа, че по конкретния договор не е сключвана застраховка и не са начислявани допълнителни такси, поради което възраженията на ответницата в тази насока са неоснователни. Моли се за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставени въпроси. От съда се иска да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца по инцидентния иск.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. №***/***. по описа на ****, в полза на „Т. Б. А. Б.“ ***са издадени Заповед №***/****. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист срещу Д. Д. Г. за следните суми:

2714,13лв. – главница по Договор за потребителски кредит №***от ***.; 635,06лв. – възнаградителна лихва за периода от ***. до ***.; 39,08лв. – обезщетение за забава за периода от ***. до ***., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и разноски – държавна такса в размер на 67,77лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв.

Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от длъжника, поради което заповедният съд е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок от получаване на съобщението.

Исковете по чл. 422 ГПК са предявени в преклузивния едномесечен срок и съответстват по страни, основание и размер на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, поради което са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество. Допустим е и предявеният от Д. Д. Г. инцидентен установителен иск по чл. 212 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК, доколкото с него се цели установяване недействителността на договора, от който ищецът извежда претендираните вземания, а разрешаването на този въпрос е преюдициално за основателността на исковете по чл. 422 ГПК. Предявените от „Т. Б. А. Б.“ *** срещу Д. Д. Г. обективно кумулативно съединени установителни искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, както следва: за главницата – вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК; за възнаградителната лихва – вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД; и за обезщетението за забава – вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Предявеният от Д. Д. Г. срещу „Т. Б. А. Б.“ ** инцидентен установителен иск е с правно основание чл. 212 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК.

По делото е представен на хартиен носител Договор за потребителски кредит №****от ***., от който се установява, че между страните е сключен договор за 3 потребителски кредит от разстояние. Представеният договор не съдържа саморъчен подпис на потребителя, което е логично доколкото ищецът поддържа, че договорът е сключен от разстояние чрез електронни изявления. На мястото на подписа същият съдържа отбелязване за електронното му потвърждение от ответницата на ****. с посочен** адрес.

От съдържанието на договора се установява, че кредиторът е предоставил на ответницата потребителски кредит за общо ползване в размер на 2730,00лв. В чл. 7.1 от договора изрично е посочено, че кредитът е „без застраховка“, като размерът на застрахователната премия е 0,00лв., а общият размер на кредита е 2730,00лв. Съгласно уговорените условия средствата по кредита следва да бъдат преведени по сметка на потребителя, открита в „Т. Б. А. Б.“ ***, като кредитът се счита за усвоен в деня, в който кредитните средства постъпят по посочената банкова сметка. В чл. 9.1 от договора е уговорен ГЛП в размер на 37,75%, като е предвидено, че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита при база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, а дневният лихвен процент представлява 1/360 част от годишния лихвен процент. Съгласно чл. 10 от договора ГПР е определен на 43,87%, а общата сума, дължима от потребителя, възлиза на 6104,04лв. Посочени са и допусканията, въз основа на които е изчислен ГПР. В чл. 11 от договора е инкорпориран погасителен план, съгласно който кредитът следва да бъде погасен на 60 месечни погасителни вноски, първата с падеж ***., а последната – ***. Погасителният план съдържа за всяка вноска нейния падеж и размер, както и конкретното разпределение между главница и възнаградителна лихва и остатъка от главницата след съответното плащане.